В последните години публикациите за мироточение, сълзотечение и кръвоточение в някои църковни средства за масова информация станаха едва ли не ежедневие. Мироточат хиляди и хиляди икони, хартиени репродукции, а в някои случаи взеха да мироточат дори паметници^[1].

Чувайки за чудесата и знаменията ставащи по места, православните християни не бива да забравят, че не всички чудеса имат божествен произход. Когато чудесата около нас се множат все повече и повече, православните християни трябва да бъдат много внимателни. „Чудеса” може да върши и князът на мрака. Те могат да бъдат стъкмени и от хора с нечиста съвест. Както пише известният изобличител на масонството Ю. Воробьовски, на него бил „известен  случай, когато организаторите на едно литийно шествие тайно със спринцовка капвали благовонно масло върху иконите, а после всички вкупом изпадали в истерия”^[2].

Явно производителите на такива „мироточения” не съзират нищо греховно в своите действия.  Ако някой човек е според тях свят, а общественото мнение още „не е узряло” за да го признае, тогава „мироточението” може да подпомогне „доброто” от тяхна гледна точка дело – да „подтикне” общественото мнение да повярва в светостта на техния избраник. Такава логика може да възникне само по внушение на врага на човешкия род.

Преди няколко години по телевизията беше излъчена новината, че в Израел „заплакала” Стената на плача и някои иудеи видяха в това предзнаменование за скорото пришествие на техния месия. Но дори и те по този случай назначиха комисия, която стигна до извода за естествения характер на явлението.

Известно е, че приснопаметният Нижегородски митрополит Николай (Кутепов; †2001) след като се появило мироточение на няколко икони в един от храмовете в епархията му, заповядал този храм да бъде запечатан. И мироточенията веднаха престанали. „Има у нас една енория в Богородския район, казва владиката, в която се вдигна голяма гюрултия - 68 икони замироточили! Хванах се за главата. Хора, трябва да имате поне малко съвест! Бързо създадохме комисия. Забърсахме всички икони, затворихме и запечатахме храма. Стоя така една седмица. Поне капчица да се беше появила. Тъй че към такива неща аз се отнасям с определена резервираност”^[3].

Мироточенията (сълзоточенията) не се отнасят към чудесата, които демоните не биха могли да имитират, „за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). Не много отдавна по телевизията показаха как в Индия каменните идоли пиели и източвали мляко. Има дори случаи на изтичане на благовонна течност от статуи на Буда. В град Клин в дома на една жена мироточи всичко наред, едва ли не мебелите и посудата.

Ако без разсъждение и без да се гледат последствията се следва логиката на приемане на всички такива случаи на „чудесни” явления за истински чудеса, може да се отиде доста далеч от Православната вяра, защото нашата вяра не може и не бива да бъде основана на такива чудеса. Нито в Свещеното Писание, нито при светите отци не виждаме заповед да се търсят чудеса. Нещо повече, такава настроеност еднозначно се осъжда в духовната литература. Неслучайно в Евангелието е казано: „Род лукав и прелюбодеен иска личба” (Мат. 16:4). В книгата Деяния на светите апостоли е описано как Симон влъхв удивлявал много хора с чудесата си и те припознавали в него действащата сатанинска сила като сила Божия (Деян. 8:10).

Както пише св: Игнатий Брянчанинов „лъжовните знамения способствали за поява на заблуди и произтичаща от тях погибел… Човеците… загубили смирението, което признава себе си за недостойно не само да върши знамения, но и да вижда такива, очаква чудеса повече от когато и да било. Човеците опиянени от своето самомнение, самонадеяност и невежество се стремят безразборно, необмислено и дръзко към всичко свръхестествено… Ние постепенно се приближаваме към времето, в което трябва да се открие главозамайващото зрелище на множество поразителни лъжливи чудеса и то ще повлече към погибел онези нещастни питомци на плътското мъдруване, които ще бъдат прелъстени и измамени от тези чудеса («О чудесах и знамениях»).

Трябва да кажа, че авторът на тази статия бе удостоен да види мироточение от книжна икона преди няколко години - постоянно появяващите се множество малки капчици можеха да бъдат избърсани, но после отново се появяваха. Това явление по никакъв начин не мога да оценя като някакво знамение, повлекло след себе си някакви необичайни събития в моя живот, в живота на Църквата или обществото. Просто свидетелствам за този факт.

Приемането на лъжливи чудеса за истинни, както показва опитът на Църквата, уврежда душата. Затова по отношение на всякакви срещащи се по жизнения път на човека случаи на чудесни явления, трябва да се ръководим от светоотеческото правило „не отхвърляме, но и не приемаме”. Защото ако приемем лъжливо чудо, можем да изпаднем в прелест, а ако веднага отхвърлим истинско чудо, можем да паднем в неверие или да похулим Божия Промисъл.

Областта на непонятното в нашия духовен живот е нормална и дори необходима част от нашия вътрешен свят. Затова да се отнася резервирано към явления от духовния свят е признак на духовно здраве за вярващата душа на православния човек.

А нездравата страст на някои вярващи към чудесата и в частност към мироточенията свидетелства за отслабване, а не за усилване на вярата. Православната вяра е основана на най-великото чудо – Христовото Възкресение.

Благодатный Огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Немного след като депутатът от Държавната Дума Наталия Поклонска обяви в интервю за телевизия „Царьград”, че в Симферопол замироточил бюст на св. Николай ІІ, от Виборг дойде вестта, че засълзоточил паметник на В. И. Ленин.

[2] Наступить на аспида // Неожиданный Афон. М., 2000. С. 160.

[3] http://www.ng.ru/ng_religii/2001-04-25/1_authorities.html.