Слово в Неделя 2-ра на Великия пост

Братя! Вие знаете, че Църквата чрез своите служби ни възпитава като грижовна майка. С тях тя ни назидава, ръководи и поддържа. Минали са само две седмици от началото на поста, а грижовната майка вече се пита: не са ли намалели силите на децата? Трябва да ги подкрепя.

Както опитният възпитател в подкрепа на своя възпитаник и неговата ревност му дава за пример велики хора, така и Църквата в днешната си служба ни представя величавия образ на църковния светилник архиепископ Григорий Палама, Солунския чудотворец. Чрез личността и делата на великия Григорий Църквата желае да подкрепи и нашата ревност за неотклонно следване на Бога. В богослужебната песен в чест на св. Григорий точно така се пее: „Твоят бодър език въздига ленивите души“, уморените, обезсилените души… Иначе казано, Църквата зове: почерпете и вие нова бодрост от живителния пример на великия светител!

За укрепване на вашата бодрост аз отново обръщам мисълта ви към закона за поста и въздържанието. Нека задълбочим мислите си в тази посока. Знаем, че обичайното състояние на грешния човек е състоянието на зависимост на душата от тялото. Състояние ненормално, болезнено и съпровождано от заболяване на душата – страстта. Въздържанието е един от пътищата за прекратяване насилието на тялото над душата.

Виждате ли, братя, каква роля има въздържанието? То е закон на нормалния живот и бич за нарушението на правилата. То е изправяне на порочния живот, възстановяване на нарушеното съотношение между духа и тялото, средство за установяване на равновесие между тях и за създаване на правилни условия за развитие на духа и нормалното развитие на тялото. Така въздържанието от незначително, както изглежда, изискване насочено към тялото и храната, се превръща в неотменим закон на живота, закон на духа.

Един от дълбоките духовни писатели, като обяснява значението на въздържанието за човека, му казва: „Ти си горд и самолюбив, ти много и високо мечтаеш за своя ум, а той зависи от стомаха ти. И затова не мисли, че законът за поста е закон за червото, в същността си това е закон за ума.“

И е точно така: въздържанието е основният закон за нормален живот на душата и тялото. Умът, този цар на човека, ако желае да встъпи в своите властови права, трябва преди всичко сам да се подчини на закона за въздържанието. Тогава той ще бъде свободен, бодър и пълновластен господар на живота.

Ако се обърнем към източниците на живота, когато се създавали неговите закони, ще видим, че законът за въздържанието е бил установен именно тогава. Заповедта за въздържанието била дадена на Адам в рая. Забележителното е, че това била единствената заповед, дадена като регулатор на правилния, нормалния живот. Ти, Адаме, си свободен във всичко, но ти се дава едно ограничение: не вкусвай! Бог не казал: „Не се гордей“ или „Не бъди ленив“, а дал едно ограничение: „Не вкусвай“. Това е законът за въздържанието.

У Адам имало пълно равновесие между силите на душата и тялото. При него още нямало това надмощие на плътта, което се появило по-късно. И все пак очевидно за запазване на нормалната устойчивост на духа и тялото било указано: „Не вкусвай“, което било равносилно на: не подчинявай себе си на материята, не давай превес на плътта, не създавай надмощие на плътта, запази свободата на господство на духа, неговата чистота и бодрост.

Доколко въздържанието било крайъгълен камък за живота и доколко било поставено като основен закон на живота, се вижда от това, че нарушаването на въздържанието водело към смърт. „Не яжте, казал Господ на Адам, за да … не умрете“. Ясно е, че след като се нарушава законът на живота, то като следствие от това нарушаване трябва да има смърт.

Историята на живота на Адам, разказана в Библията, показва, че смъртта наистина дошла и Библията обяснява как и защо дошла тя, как при Адам станало разрушаването на живота и започнала неговата гибел. Когато Адам и Ева за сметка на гласа на духа дали сила на физическото усещане, любувайки се на красотата на забранената ябълка, в същия този миг се нарушило равновесието на тяхната природа в посока господство на тялото и плен на душата. И веднага се открива картината на това господство: физическото усещане потиска съзнанието и ражда измама, ябълката изглежда покоряващо красива и завладяващо привлича. Човекът вече е очарован и пленен от измамата. После той дава силата на душата си за оправдаване на лъжата и заставя ума да търси доводи, оправдаващи нарушаването на Божията заповед.

Така се състояло надмощието на тялото и започнало неговото управление над стоящия по-високо от него дух. Тъй като се нарушила хармонията в човека, която осигурява свободата на развитие на живота, то духът бил свързан от тялото. Чувствеността вдигнала глава и предявила своите права; Адам и Ева видели своята голота и се оказали в плен на чувственото влечение. Свободата на душата умряла. Загубена била хармонията на природата, загубена била свободата на душата. Това било вече разстройство на живота и влизането в него на елементите на разложението и смъртта.

След съобщението за победата на чувствеността у Адам и Ева, като последица Библията отбелязва незабавното разстройство на техния вътрешен свят и смута в душите им. У първите хора се появява срам и те, поради появилото се смущение в живота им, поискали да се скрият от лицето на Всевиждащия Бог. Така станало нарушаването на правилата на живота, неговото разстройство (греха), отдалечаването от Бога и лишаването от Божествената Светлина. Всичко това – в резултат на пренебрегването на закона за въздържанието.

Братя! Сега виждате, че този закон на живота запазва равновесието в природата на човека. Ако той е бил нужен в рая, когато природата на Адам била съвършена и съотношението на силите на душата и тялото било уравновесено, ако и тогава този закон за въздържанието бил необходим за укрепване на свободата на душата в доброто и Бога, то извън рая, когато човешката природа е извратена от греха, когато съотношението на душата и тялото е нарушено в посока надмощие на страстите, за тялото законът за въздържанието е неизмеримо по-важен, тъй като той трябва не да ограничава, а да изправи, да възстанови свободата на душата и така да осигури нормални условия за живот на човека, а след това да поддържа свободата на развитие на душата и тялото на човека.

Ако ние поради безгрижие нямаме сили да направим закона за въздържанието постоянен спътник на своя живот, нямаме сили да го направим ръководен закон на своето поведение, не можем строго да му подчиним своя живот от ден на ден, от месец на месец, от година на година без никаква снизходителност, то поне да му дадем сила в някои периоди от своя живот, когато Църквата ни призовава да осъзнаем своето разстройство и да възстановим правдата на живота и неговото здраве. Поне в тези периоди, които са всъщност периодите на пост, да се подчиним на въздържанието, за да възстановим нарушената житейска правда.

Лукавата човешка мисъл по всякакъв начин опорочава ценността на закона за въздържанието. Любимото оправдание, което се прикрива с мнима научност и висока хуманност, гласи, че устойчивото въздействие върху човешката природа е волевото, вътрешното въздействие, а не външното. Когато е увредена човешката душа не трябва ли, казват, да търсим психическо въздействие, а не физическо? Така човешката мисъл се опитва да принизи значението на въздържанието, за да може и съвсем да го изхвърли от употреба в живота. Фактически точно това се е случило с поста – той е забравен и отхвърлен като безсмислено и отживяло правило.

Трябва и от тази страна да укрепим непоклатимостта на въздържанието. Трябва да разберем, че макар законът за въздържанието да оказва физическо въздействие върху човека, въпреки това той има огромно значение и за изправяне на нарушената психика. Не напразно умъдрените с опит души са го наричали закон за ума, за което вече говорихме. Ние знаем, че душевните сили на човека са увредени от греха. Знаем в какво състояние на разстройство се намират всички способности на душата му. Как може да се лекува болното, като се опираме на същото това болно? Как може на заболелия да се възложи да предписва лекарство срещу болестта и да ръководи оздравяването? Как от нямащия живот да изискваме да вдъхне живот? Не е ли очевидно, че е несигурно да се опираме на болното. Не затова ли всички опити за самолечение на хората завършват с провал? Силите на душата са в гибелно разстройство, а всички най-изтънчени рецепти за душевното здраве си остават само безкрайни теории.

Очевидно е, че за лечението на човешката душа е нужно нещо друго. Нужно е външно, физическо насилие, за да бъде разрушен престъпният натиск на тялото над душата. Нужно е външно насилие, за да се избави душата от подчинението. И после отново е нужно външно насилие, за да се унищожи създадената в душата склонност към злото, да се изкорени тя и чрез външни упорити тренировки в душата да се вкорени новият здрав навик. Такова физическо насилие е именно постът, който разкъсва у човека връзката на душата с тялото, възвръща свободата на душата, след което тя може с продължителни упражнения да създаде в себе си нов здрав навик. Ето каква е почетната роля на поста във възпитанието на здрава човешка душа.

Братя, не се страхувайте да прибегнете към насилие над своята греховна природа и не отхвърляйте това насилие! Нали прибягвате към него с цел възпитание? За придобиване на едно или друго добро качество у детето и изкореняване на зачатъците на злото вие допускате насилие над самото дете. Ако във вашата дъщеря или син вземат превес порочните навици, нима не бихте се погрижили да засилите противоположните наклонности и няма ли тогава да насилите младите души? Или когато искате да развиете в юношата или девойката умствени или естетически способности, нима не прибягвате към насилие? Нима вкореняването на знания или на артистични умения не изискват упорити тренировки, тоест насилие? Да, и в придобиването на какъв да е навик, който е нужен на човека в неговия бит, човекът започва системно да тренира себе си и само с упорит труд става художник, музикант, певец, учен, стругар, шивач и т.н. Необходимостта от тренировки е напълно разбираема, когато трябва да се прекрати давлението на тялото над душата и да се внедрят в нея изгубените й духовни наклонности. Такава тренировка, която възвръща свободата на душата са именно постът и въздържанието, които обезпечават нормалния живот на човека.

И така, братя, ако искате да възстановите своя разрушен живот, приемете въздържанието като средство прекратяващо престъпното господство на тялото и възвръщащо свободата на душата за правилно развитие. Иначе вашият живот ще остане еднообразно редуване на добруване и падения, вечно повтаряща се суета, скучно пълзене в затворения кръг на душевния плен без край и светъл лъч. Излезте от този потискащ кръг! Измъкнете се от греха и страстите. Постът и въздържанието ще ви направят победители. Както Даниил в рова с лъвовете избегнал разкъсването и подчинил зверовете („станал пастир на лъвовете“^[1]), така и вие, укрепени от въздържанието, ще покорите зверовете-страсти и те ще започнат да ви слушат.

Не пренебрегвайте въздържанието, братя! Бъдете ревностни, бъдете ревностни! Амин.

Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. Духовные размышления. Письма к духовным чадам.

Превод: Даниела Димитрова

[1] Из тропара на пророка – бел. ред.