Когато действието на божествената благодат осени душата според силата на вярата на човека и душата приеме помощ свише, тогава благодатта я осенява само отчасти. И не мислѝ, че у когото и да било се осенява цялата душа, защото вътре в душата остават много обширни пасища за порока и на човека са нужни голям труд и усилие, съгласувани с действащата в него благодат.

Затова божествената благодат, която в един миг може да очисти човека и да го направи съвършен, започва да посещава душата постепенно, за да изпита човешкото произволение дали то ще съхрани в пълнота любовта към Бога без в нищо да се сдружава с лукавия, а изцяло да се предаде на благодатта. По такъв начин душата, ставайки изкусна в доброто с течение на времето и на много години, неогорчаваща и с нищо неоскърбяваща благодатта, в самата постепенност намира помощ за себе си. И самата благодат овладява пасищата в душата като според мярата на това колко много години душата е напредвала и е станала изкусна в доброто и съгласна с благодатта, тя пуска корени стигащи до най-дълбинните части на душата, докато цялата душа не бъде обхваната от небесната благодат, която вече царства в този съсъд.

Затова мнозина са изпадали в заблуда поради самото действие в тях на благодатта, защото те помислили, че са достигнали съвършенство и си казали: „стига ни, вече от нищо нямаме нужда”. Но Господ е безконечен и непостижим. И християните не смеят да кажат, че нещо са постигнали, но се смиряват ден и нощ. Душата има много членове и глъбината й е голяма. А привнесеният в нея грях е овладял всички нейни пасища и всички части на сърцето. После когато човекът привлече благодатта, тя идва и овладява, да речем, две части на душата. А неопитният, който е утешен от благодатта, си мисли, че дошлата благодат е овладяла всички части на душата и грехът е изкоренен. Но по-голямата част от душата все още е под властта на греха, само част от нея е под благодатта. И човекът се самозалъгва и дори не си дава сметка за това.

И у този, който страда от някакъв недъг, някои от членовете са здрави, например оръдието на зрението – окото, или някой друг член, докато в същото време други членове са увредени. Същото е и когато разсъждаваме духовно. У някого три от духовните членове може да са здрави, но това още не означава, че този човек е съвършен. Виждаш как по степени, с мярка и по части, а не изведнъж и не наведнъж се очиства и намалява злото.

Както зародишът в майчината утроба не става веднага завършен човек, но постепенно приема човешки образ и се ражда, като впрочем дори тогава не е съвършен по възраст човек, а първо в продължение на много години расте и след това става мъж, също както и семената на ечемика и пшеницата не веднага след като бъдат хвърлени в земята пускат корен, но когато стане хладно и задухат подходящи ветрове, тогава в свое време израстват стъбла, също както който сади круша не събира веднага плодовете й, също тъй е и в духовното, където след натрупване на много мъдрост и умения човекът постепенно възраства и достига „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст” (Еф. 4:13), а не както някои твърдят, че то е като да се съблечеш и облечеш.

Както пчелата тайно събира нектар в клетчиците на питата, така и благодатта тайно произвежда в сърцата небесната любов и горчивината превръща в сладост, а жестокосърдието - в мекота на сърцето. И както златоковачът и резбарят правят резбата на блюдото по части, като го покриват с различни животни, които биват изрисувани на него, а когато завършат блюдото, тогава го показват в пълния му блясък, така и истинският Художник (Христос) Господ украсява с резба нашите сърца и ги обновява тайнствено, докато не се преселим от телата и чак тогава стане видна красотата на нашите души.

Господ познава човешката немощ и способността на човека бързо да се превъзнася, затова го възпира и допуска да бъде в непрестанно упражнение и вълнение. Защото когато дори и малко си приел, ти за всички ставаш нетърпим и надменен, то ти би станал още по-нетърпим, ако би ти било дадено наведнъж да се наситиш. Но знаейки твоята немощ, Бог грижливо ти изпраща скърби, за да се смириш и още по-ревностно да потърсиш Бога.

Добротолюбие, том 2

Превод: прот. Божидар Главев