Поменаване на вселенските съботи на всички преждепочинали и на нашите сродници
Вселенска Задушница – събота Месопустна
У нас нерядко на събота Месопустна и на събота преди Петдесетница гледат само като на обикновени задушници, предназначени едва ли не единствено за поменаване на сродници и приятели. Такова отношение показва както незнание за изключителното съдържание на службите на тези две съботи, така и неразбиране намеренията на Църквата за тези дни.
Любовта към близките и произтичащата от нея потребност усърдно и често да се молим за тях, са естествени и напълно понятни и затова се похваляват и поощряват от светата Църква. Но и в любовта трябва да има известна мярка. Безмерната любов не е полезна, не е изгодна, защото тя (ако може така да се каже, употребявайки грубата терминология на житейските отношения) сама себе си мами, сама себе си краде. Ако всички православни християни се молеха изключително и само за своите сродници и приятели, каква тям награда (Мат. 5:46), каква благодат?... «И грешниците обичат ония, които тях обичат» (Лк. 6:32), и «Не постъпват ли тъй и езичниците?» (Мат. 5:47).
Най-важното обаче е, че това положение, при което всеки се моли само за своите любими сродници и приятели, и за самите нас ще бъде валидно в продължение едва на няколко години или десетилетия след кончината ни. То ще продължава само докато са живи тези, които още няма да са забравили починалите и са ги обичали, но после няма да има и нас кой да поменава. А междувременно тези, които нямат сродници и приятели съвсем ще останат без молитва след смъртта.
Ето затова светата Църква, предоставяйки ни достатъчно много поводи за молитва за нашите близки и скъпи покойници, както и за поменаване на имената им, заедно с това в своите заупокойни песнопения и молитви постоянно ни поучава същевременно да молим Господа и за упокоение на всички представили се Божии раби, на всички преждепочинали православни християни.
Така тя ни напомня, че освен любимите наши сродници и приятели имаме още множество братя в Христа, които ние, макар и без да познаваме, сме длъжни да обичаме, и за които, даже и да не знаем имената им, сме длъжни да се молим. Така е установила Църквата и се старае да поддържа този ред, при който непрестанно да се възнасят молитви за всички православни християни даже и тогава, когато не остане жив и един човек от лично познавалите ги и се забравят имената им на земята – по този начин молитвата за тях ще се възнася непрестанно до свършека на света.
За всеки от нашите близки ние обикновено извършваме положения помен ежегодно в деня на тяхната кончина. Понякога се правят помени и на именните им дни. Но за да може и тези преждепочинали наши братя в Христа, нямащи вече сродници и приятели на земята, които да се молят за тях и да помнят деня на тяхната кончина и именния им ден, да не останат без ежегоден помен, светата Църква от всички дни за помени особено е отделила два, а именно тези вселенски съботи, когато живите биват приканвани да възнасят заупокойни молитви най-вече за всички починали, «за тези, които не са получили полагащото се (тоест тези, които не са били поотделно поменавани), сега с общ помен и те да бъдат поменати»[1]. При това не се забранява и не се изключва съвсем едновременното поменаване и на най-близките ни сродници.
Но все пак православните следва да знаят и твърдо да помнят (а духовенството е длъжно обстоятелно и подробно и да разяснява), че в ДВЕТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОТИ преимуществено преди всички други случаи, когато се поменават починалите, ТЕХЕН ДЪЛГ Е ДА СЕ МОЛЯТ ГЛАВНО ЗА ВСИЧКИ ОТ ВЕКА ПОЧИНАЛИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ[2], така че, изпълнявайки заповедта на Църквата и спазвайки установеното от нея, по същия начин, казано по-просто, да гарантират запазването на тази света заповед «за дълги дни» (срв. Пс. 92:5), да осигурят поменаването на любимите ни покойници до края на времената, и така да внесат нещо като залог в съкровищницата на Църквата, че ще бъдем и ние самите на свой ред поменавани в идните векове, за да се изпълни и над нас нелъжовното слово Христово: «с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери» (Лк. 6:38).
О поминовении усопших по уставу Православной Церкви, Поминовение во Вселенские Субботы всех преждепочивших и наших сродников.
Превод: Десислава Главева
[1] Синаксар на събота Месопустна.
[2] Срв. написаното в Типикона и в Триода: В събота месопустна (в петък вечерта на седмата седмица) извършваме паметта на всички от века починали православни (в Цветния Триод: благочестиви) християни, отци и братя.