Вход

Православен календар

Непосилната лекота на битието

 

 

Доде 1968-мата година.

И като рече партийният Попов – жа събаряме черковата в Тараклия.

Щото земнотресението в 1949 година беше отместило купола с восем сантима.

Те комунистите бяа я затворили още тогаз.

Ама бая я устроили на шофьорска школа.

Тъй.

И накараа Руслан Ткаченко.

Имаше тука един руский, караше бульдозер.

Доде Руслан.

Спря машината и рече: в Индия кравите от пътя не поместят.

Пък вий ма карате да събарям черковата.

Ей ви бульдозера, събаряйте га вие…

Не стана тъй.

И тогаз докараа танкове от една воинска част от Украйната. Вързаа черковата с ей-такиви жюлязни въжа – колкот ръката ми. Ама ний влязохме вътре – 11 жени и 7 мъжа.

Верующи люде.

Давай, тяни! Вика партийният Попов.

Неет, клати глава командира.

Два часа ни прилъгваа комунисти и милиционери.

Изкараа на отвътре.

Напънаа с танковете и полвината черква рухна…

Беше август шестдесят восмата година.

От Тараклия танковете тръгнаа направо за Чехословакия.

Там синките момчета танкистите ги избиват.

Само едно са върна, да каже…

Неет, Господ не търпи таквиз работи,

от бай Фьодар да знайте…

module-template13.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти