Едно е да се злослови или порицава, друго е да се осъжда, друго е да се презира. Да порицаваш, значи да кажеш за някого: този излъга, разгневи се, падна в блуд, или направи нещо от този род. Ето този е злословил по адрес на своя събрат, тоест изказал се е пристрастно относно неговото съгрешение. А да осъждаш, означава да кажеш: този е лъжец, гневлив и блудник.

Така осъждаш самото разположение на душата му, произнасяйки присъда над целия му живот, казвайки, че той е такъв и такъв и осъждайки го, а това е тежък грях. Защото едно е да кажеш: „той  се разгневи”, а друго е да кажеш: „той е гневлив” и както казах, да произнесеш по този начин присъда над целия му живот. А грехът на осъждането е толкова по-тежък от всеки друг грях, че Самият Христос е казал: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Лк. 6:42) и греха на ближния уподобил на сламка, а осъждането – на греда. Така и толкова осъждането превъзхожда всеки грях.

И фарисеят от притчата, когато се молел и благодарял на Бога за своите добродетели, не лъжел и казвал истината, и не за това бил осъден, защото ние трябва да благодарим на Бога, когато сме успели да извършим нещо добро, защото Той ни е помогнал и ни е съдействал в това. Фарисеят не бил осъден за това, както казах. Не бил осъден, задето благодарил на Бога, изреждайки своите добродетели и не бил осъден за това, че казал: не съм като другите човеци, но когато се обърнал към митаря и казал: или като тоя митар, тогава попаднал под осъждане, защото осъдил самия човек, самото разположение на душата му и казано накратко, целия негов живот. Затова и митарят „отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня” (Лк. 18:11).

Авва Дорофей, Душеполезные поучения и послания, Поучение шестое, О том, чтобый не судить ближнего.

Превод: прот. Божидар Главев