"Мнозина са звани, а малцина – избрани” (Лука 14:24). Звани са всички християни, а избрани са онези от християните, които вярват и живеят по християнски.

В първите времена на християнството към вярата призовавала проповедта; ние сме призвани като християни от самото си рождение и сред християни се възпитаваме.

И слава Богу! Половината път, тоест встъпването в християнството и вкореняването на неговите начала в сърцето от самото детство, минаваме без особен труд.

Би трябвало с минаването на времето вярата да става по-крепка и животът по-изправен. Така и било. Но от едно известно време взе да не е така. В училищното възпитание са допуснати нехристиянски идеи, които развращават младежта. В обществото са навлезли нехристиянски обичаи, които развращават младите след завършване на училище. И не е чудно, че ако според Божието слово избраните и без това винаги са малцина, в наше време те да са още по-малко: такъв е вече духът на времето – антихристиянски!

Как ли ще бъде занапред? Ако у нас не променят начина на възпитание и обичаите в обществото, истинското християнство все повече и повече ще отслабва, а накрая съвсем ще замре. Ще остане само християнското име, а християнски дух няма да има. Светският дух ще изпълни всичко.

Какво да правим? Да се молим.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев