„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Неделя 26-та след Петдесетница
„И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лука 17:12-13).
Оттук всеки може да узнае, че на никого нищо не пречи да угажда на Бога, дори той да е от прокълнат род, стига само да има добро произволение. Ето „десет души прокажени” срещнали Иисус, когато влизал в едно село. Посрещнали Го извън селото, защото на тях не се позволявало да живеят в него, тъй като се смятали за нечисти (Лев. 13:46). Те се спрели „отдалеч”, като че срамувайки се от своята мнима нечистота и не смеейки да се приближат, мислейки, че и Иисус ще се погнуси от тях, както правели другите, издигат глас и просят милост. Като място те стояли надалеч, но по силата на молитвата станали близки на Господа. Защото Той е близък към всички, които Го в истина призовават (Пс. 144:8). Те просят милост не като от обикновен човек, но като от такъв, който е по-високо от човека. Защото те наричат Иисуса Наставник, тоест Господ, Попечител, Надзирател, което е съвсем близко до наименованието Бог.
„Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се” (Лука 17:14).
Той (Иисус) им заповядва (на прокажените) да се покажат на свещениците. Защото свещениците оглеждали такива хора и вземали решение, чисти ли са те от проказата или не са (Лев. 13 гл.). Имало признаци, по които свещениците отбелязвали, че проказата е неизлечима. Но и когато някой болен от проказа след това оздравявал, свещениците го оглеждали и на тях се принасял дар, както било заповядано в Закона. В този случай, когато прокажените безспорно били такива, каква нужда имало да се показват на свещениците, ако не предстояло да бъдат съвършено очистени? Заповедта да отидат при свещениците показвала именно това – че те ще се очистят. Затова е и казано, че те, когато вървели по пътя, се очистили.
„А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин” (Лука 17:15-16).
Но виж, че девет от десетимата, макар те да били израилтяни, се оказали неблагодарни. А самарянинът, макар да бил чуждородец, се върнал и изказал своята признателност (а самаряните били асирийци), за да не се отчайва никой от езичниците и никой, който има свети предци, да не се хвали с това.
„Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси” (Лука 17:17-19).
Това чудо намеква и за общото спасение приготвено за целия човешки род. Десетте прокажени означават цялата човешка природа, проядена от злоба, носеща върху себе си безобразието на греха, живееща заради своята нечистота извън небесния град и стояща далеч от Бога. Самата тази отдалеченост от Бога ходатайствала за милост. Защото за човеколюбивия и желаещ всички да спаси и облагодетелства Бог най-силният подтик да прояви милост е това, че вижда, че никой не участва в благостта. Затова и Той склонил да излекува намиращите се в това положение. И макар Той да излекувал цялата прокажена природа, въплътявайки се и вкусвайки смърт за всеки човек, иудеите независимо от това, че от страна на Господа били очистени от цялата нечистота на греха, се оказали неблагодарни и не се отвърнали от своя суетен път, за да въздадат слава на Спасителя Бога, тоест да Му повярват, че Той, истинският Бог благоволил да претърпи най-тежки страдания. Защото Плътта и Кръстът са слава Божия. И тъй, Въплътилия Се и Разпнатия те не признали за Господ на славата.
А езичниците, чуждородците, признали очистилия ги и Го прославили с вяра, че Бог е толкова човеколюбив и силен, че заради нас приел върху Себе Си крайно безчестие, в което се състои делото на човеколюбието и приемайки това, не претърпял никаква вреда в Своето естество, в което се състои пък делото на всемогъществото.
Блаженный Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Луки
Превод: прот. Божидар Главев