Вход

Православен календар

Ще има ли зад гроба вечни мъки - част 3

 

221116opfh

Критика върху книгата на д-р Ив. Г. Панчовски — „Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието”

Дотук отстъпленията от вярата у автора, колкото и дълбоки, носят все пак по-спокоен характер. Д-р Панчовски загубва обаче равновесието на спокойния тон, когато за­почва да говори за ада и неговата вечност”. Той заедно с модерния човек от дън душа се възмущава, че може да се вярва в ужасната представа за някакъв вечен ад и се провиква:

„Какъв ще е този Бог - „Небесен баща”, Който приготовлява ад и вечни мъчения за човеците, Своите лю­бими чада?... Повече на демон и сатана би изглеждал този Бог”… (стр. 161). „Съзнанието на модерния човек може да се примири донякъде с всички други религиозни истини и да ги приеме, но то по никой начин не иска да се примири с вестта за ада и неговите вечни мъчения и да я приеме като своя вероизповед” (стр. 160). „И ако грубата съвест на езическия свят и мрачното съзнание на средновековния човек все още са можели да се примирят с ада и неговата вечност, това е станало почти невъзможно за модерния човек” (стр. 161). „Неговата съвест е вече твърде много чувствителна, неговото съзнание е твърде много будно, за да може да понася такъв мним бог на любовта, който същевременно е страшен съдник и отмъстител” (стр. 165).

Според автора „в днешното време на духовна и нравствена издигнатост”, когато модерният чо­век е постигнал „завидно духовно съвършенство” и притежава „чувствително нравствено съзнание” (стр. 210, 211), невъзможно е вече да се споделя безбожническата, „нехристиянска, дори сатанинска вяра” в ада и неговата вечност (стр. 210). „Само несъвършеният в знанието и в нравственото съзнание човек може да допусне, че светов­ният процес ще се завърши с Божи съд, който ще утвър­ди за вечни времена две обективни сфери — рай като царство на добрите и ад като царство на злите. Този Божи съд, както и адът като негов завършек, са човешки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха. За модерния човек те са загубили и човешки облик и могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196). Тези идеи, както и представата за Бога като Отмъстител и Съ­дия са родени „от въображението на дребнави справедливци и на нищожни добряци” (стр. 167). Модерният чо­век не вярва вече в тях. Жалко е само, според автора, че заради тях модерният човек рискувал да загуби въобще „вярата във всеки Бог”. „Поради това, казва дословно д-р Панчовски, свещен дълг се налага на всички, които... са познали истинския — велик, добър и любвеобилен — Бог, час по-скоро да очистят образа Му от позорните напла­стения на миналото и да го покажат на съвременния свят светъл, лъчезарен и красив, за да Го прегърне и заживее с Него. Първото и най-черно петно на Неговото лице, което Го помрачава и прави подобен на Неговия антипод — дявола, е вярата, че Той е творец на ада, като вечно мъчилище за безбожните, злите и грешните” (стр. 167-168).

За да докаже твърдението си, че наистина ми­сълта за вечните мъки в ада отблъсква модерния човек от Бога, д-р Панчовски привежда два примера. Той ни по­сочва как Август Мессер, германски философ и педагог, борейки се с църковната вяра, че грешните ще бъдат на­казани с вечни мъки в ада, и не можейки да се справи с кошмарността на тази идея, е завършил с безбожие. На второ място авторът ни цитира Ницшевия Заратустра и то тъкмо ония места, дето се хули християнският Бог — Съд­ник. Освен на тези двама богоборци, д-р Панчовски дава право и на Михаел Хаан, и на Имануел Нич, които също отхвърлят вярата в ада, и дори на Станислав Пшибишевски, ко­гото сам нарича „пророк на модерния сатанизъм” (стр. 169, 171, 172). Изобщо той е готов да даде право на вси­чки, които не са съгласни с традиционните схващания за вечността на адските мъки.

Но да се спрем и да видим доколко сам д-р Пан­човски има право. Първото нещо, което се хвърля в очи, когато човек чете главата за „ада и неговата вечност”, е обстоятелството, че д-р Панчовски отрича вечния ад по две причини: първо, поради това, че модерният човек не може да приеме съществуването на ада и второ, поради благочестивото си желание, като освободи Бога от подо­зренията, че Той е страшен Съдия и създател на ада, да накара модерния човек по-лесно да повярва в Него като в благ и любвеобилен Бог. Да видим доколко са основа­телни тия причини.

* * *

Нека разгледаме най-напред първата причина. Есте­ствено е да си зададем въпроса: откъде е почерпил д-р Пан­човски убеждението си, че няма вечен ад. Той изрично не отговаря на този въпрос, но отговорът му проличава от общите му схващания. Модерното съзнание не допуска съ­ществуването на ада „като отделна битийна сфера”. В днешното време „на духовна и нравствена издигнатост” и при днешния човек, „постигнал завидно духовно съвършен­ство и притежаващ чувствително нравствено съзнание” (стр. 210-211), просто е изключена всяка представа за вечен ад.

Ето гаранцията за д-р Панчовски, че действително не съ­ществува ад в традиционно-догматичен смисъл. А това нищо друго не значи, освен че своята вяра в несъществуването на ада авторът черпи от убежденията, настроенията и вку­совете на съвременния модерен човек. Но кой сериозно мислещ богослов ще се осмели да направи от извратените вкусове на модерните светски люде и безбожници като Авг. Мессер, Пшибишевски, Ницше и др., достоверен из­вор на мирогледни идеи, които са просто съдбоносни за човешкия еднократен живот и за определяне на неговия смисъл? Д-р Панчовски, макар и богослов, е направил тая огромна фатална грешка. Той е забравил, че един е за нас достоверният източник на верови убеждения и миро­гледни идеи — Божественото Откровение, в което Сам Бог чрез свети мъже ни е открил истините на вярата, тайните на отвъдния свят и съобразно с това смисъла на нашия живот.

Авторът е пренебрегнал Божия глас, за да се вслушва в нашепванията на тоя лукав свят. Той се е посрамил от Христа и думите Му за вечния ад пред тоя „прелюбодеен и грешен род” (Марк. 8:38), за да се гордее с човешкото неверие, което е измислило, че няма Страшен съд и вечни мъки. Той е забравил, че „приятел­ството със света е вражда против Бога” (Иак. 4:4) и може би съвсем не е и знаел дивното апостолско наставление: „Недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2). Той е просто скъсал със Словото Божие като единствен източник на вярата. Само така могат да се обяснят такива крайни и богохулни мисли, излезли изпод перото му, като след­ната: „Само несъвършеният в знанието и в нравственото съзнание човек може да допусне, че световният процес ще се завърши с Божи съд, който ще утвърди за вечни вре­мена две обективни сфери — рай… и ад… Този Божи съд, както и адът като негов завършек, са човеш­ки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха. За модерния човек те… могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196).

Забравил ли е д-р Панчовски, че тъкмо тези идеи за Божия съд и обективното, реалното съществуване на веч­ния ад, които той нарича твърде човешки, дори демонски и сатанински, са ни възвестени не от човек, а от Самаго Господа Иисуса Христа в Евангелието от Матея, 25 гл.?... И то не „за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога”, а тъкмо за предупреждаване на нече­стивите да не грешат, но да се покаят, като знаят каква участ ги очаква. Как е могъл д-р Панчовски да нарича божествените идеи сатанински? Спасителят не ни е сплаш­вал с някакъв фиктивен ад, не ни е залъгвал с измислици, а ни е разкрил като Такъв, „Който е в недрата на Отца” (Иоан 1:18) и Който знае тайните на отвъдния свят, истината, че зад гроба вечен ад очаква неразкаяните грешници и безбожници. И при това Богочовекът ни учи да вярваме в тоя ад като в жива реалност, като в действител­но съществуваща битийна сфера, дето ще бъдат навеки заключени дяволът и служителите му.

Ето какво каз­ва дословно Спасителят: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите — от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, при­готвено вам от създание мира… Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене прокле­ти, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели… И тия ще отидат във вечна мъка, а праведните — в живот вечен” (Мат. 25:31-46).

Който би се опитал тук да отре­че реалното, битийно и несъмнено съществуване на ада като място, където во веки веков ще се мъчат непоправи­мите грешници, той би трябвало, по силата на логиката, да отрече съществуването и на рая, защото Спасителят с едни и същи думи, с една и съща сила и убедителност говори както за рая, тъй и за ада.

Цялата Библия е пълна с указания и потвърждения на мисълта, че вечни мъки очакват непоправимите грешни­ци в ада. В притчи Соломонови напр. се говори: „За мъд­рия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу” (15-24). У св. прор. Исаия грешниците на Сион, уплашени от Божия гняв, викат: „Кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък?" (33:14). На друго място св. пр. Исаия говори на горделивия деница: „Гордостта ти е свалена в преизподнята с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка” (14:11). Колко напомнят тия ветхозаветни образи употребяваните от Христа думи за ада: „И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 13:42). Вечността на мъките Иисус Христос рисува с думите, че в геената огънят е неугасим; там червеят не умира и огънят не угасва (Марк. 9:43-44). Същото е изразено и в Откр. 20:10 - „А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огне­ното и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем во веки веков(срав. Откр. 14:10—11, 21:8). Ако д-р Панчовски се съмнява, че това е вероучението на цялата Библия, нека прочете още и следните места: Чис. 16:30—39; Втор. 32:22; Исаия 38:10, 14:9-15; Иов 26:6; Пс. 15:10; 48:16; 138:8; Мат. 23:35; 10:28; Лук. 16:19—31; 12:5; Евр. 10:26-31; Петр. 3:7; Откр. 19:20; 20:14—15 и мн. др.

И тъй, съвсем несъмнено е, че има вечен ад, щом Сам Бог ни е открил това в Словото Си. Нека д-р Пан­човски отрича това, колкото си ще. С отричанията си той не може да отмени съществуването му. Напълно съгласно със Словото Божие и всички св. отци без изключение са подържали истината, че има вечен ад, както и вечен рай. Митрополит Макарий в своя прекрасен труд — „Правосла­вно догматическо богословие”, говорейки за вечността на адските мъчения, изрежда единодушните мнения по този въпрос на много св. отци като: св. Климент Римски, св. Поликарп, св. Иустин мъченик, св. Ириней, св. Кирил Иерусалимски, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и др.[1] Въз основа на Библията и светоотеческото учение и св. православна Църква всякога е вяр­вала и учила, че адските мъки са вечни. Дори в 543 г. на Цариградския събор тя догматически е определила с реши­телност и твърдост вечността на адските мъки[2]. Тъй че, който след това догматическо определение мисли несъгла­сно със св. Православна църква, сам се окачествява като отцепник от нея.

Как след всичко туй е дръзнал д-р Панчовски да на­рича идеята на осъдения от Църквата еретик Ориген за спасението на всички грешници и дори на самите демони „възвишена”, когато тя е еретическа? (стр. 179). Как е дръзнал да окачествява Ориген като „твърде много божествен”, с „извънредно будно нравствено съзна­ние” (стр. 193), а Самия Господ Иисус Христос и всички истински светци, които са проповядвали истината, че вечни мъки очакват неразкаялите се грешници в ада, да обви­нява, че проповядват „явно безбожническа, нехристиянска, дори сатанинска вяра” (стр. 210)? Как е дръзнал да твър­ди, че Православната църква винаги е носила в съзнанието на най-отбраните си синове будна разположеност за разбиране схващанията на модерния човек, и че най-до­брите православни богослови са търсили и търсят пъти­ща за превъзмогване традиционното учение за ада? (стр. 211, виж. и стр. 168). Кои са тия православни богослови? Д-р Панчовски ги споменава:

1) Ориген. Но той тъкмо заради своето лъжеучение, че няма вечни мъки в ада, е осъден от Църквата на Петия вселенски събор[3]. Св. Исаак Сирин причислява Оригена към древните началници на зловредни ереси, т. е. към Вален­тина, Маркиона и Манеса. А св. Варсануфий Велики и св. Йоан Пророк наричат учението на Оригена „съвършена лъжа, съвършена тъмнина”, „дяволско учение”, което води към вечна мъка споделящите го[4]. Значи, Ориген съвсем не е православен.

2) Св. Григорий Богослов. Ето наистина един напълно православен св. отец и велик богослов. Но за съжаление авторът не е цитирал ни една извадка из съчиненията му, за да потвърди мисълта си, че св. Григорий Богослов не споделял вярата във вечността на ада. Той само с общи думи казва, че св. Григорий Богослов заедно със св. Григорий Нисски е „възприел, доразвил и доусъвършенствал” Оригеновото учение. (стр. 178). Това нещо ние за първи път чу­ваме! Никаква история не ни говори за подобни провине­ния на великия поборник за православието. Ако действи­телно св. Григорий Богослов бе възприел, доразвил и доусъвър­шенствал оригеновата ерес, то в неговите съчинения, които са дошли до нас, щеше да има писано много вър­ху отричането на адските мъки. Вместо това ние четем у него тъкмо обратното. В едно от неговите знаменити слова напр. се казва дословно следното: „Участта на вторите (на грешниците), покрай другото, или по-право казано, преди всичко друго, ще бъде мъка, отхвърляне от Бога и срамуване в съвестта, което няма да има край.”[5]

3) Св. Григорий Нисски. Тук въпросът е по-деликатен, защото действително в творенията на този св. отец са се промъкнали и някои откъслечни оригенистични идеи. Но това са само отделни пасажи, които далеч не дават основание да се твърди, че св. Григорий Нисски „възприел, доразвил и доусъвършенствувал” оригеновата еретическа идеология. Толкоз повече, че един велик авторитет на православието, ученият Цариградски патриарх от VІІІ век Генадий, който по онова време е разполагал с много повече автентични източници, отколкото ние днес, „твърдо е доказал, че лъжливото учение за свършека на бъдещите мъки е внесено в неговите (т. е. на св. Гр. Нисски) душеполезни книги от еретиците[6]. Тъй че, според патр. Генадий, творенията на св. Григорий Нисски в първоначалния си вид са били съвършено чисти от Оригенистични заблуди[7].

Ето какви са най-сериозните основания на д-р Пан­човски да твърди, че Православната църква чрез най-до­брите си представители винаги е предчувствала, че тра­диционно-битовата представа за ада е несъвместима с идеята за Бога (стр. 212).

От по-новите богослови той из­тъква следните „светила на православието” (стр. 179): Вл. Соловьов, който, както е доказано вече, е проповядвал пантеизъм и гностицизъм[8], и който е бил толкова "право­славен", че е преминал в края на живота си към католи­ческата църква; свещ. П. Флоренски, създателя на Софийната ерес[9], и протестантстващия рационалист Н. Бердяев.

Нека ни бъде позволено да запитаме: защо пренебрегва д-р Панчовски ясното и категорично Слово Божие, свиде­телствата на всички св. отци и гласа на целокупната Пра­вославна църква и търси потвърждение на еретическото учение, че няма вечен ад, у явни отстъпници от право­славието? Отговорът е: защото само неправославните са били поддръжници на неправославни учения и идеи.

До такива страхотни заблуди се дохожда, когато не се слуша Словото Божие и гласа на Църквата, а се взе­мат под внимание вкусовете на модерния човек. Ако искаше д-р Панчовски да бъде по-убедителен и като бо­гослов да даде библейска обосновка на възгледите си, че няма вечни мъки, трябваше да намери и даде поне един библейски цитат в своя полза. Това обаче той не е сто­рил, защото никъде в Св. Писание няма основание за пред­положението, че адските мъки ще имат край. Той сам признава, че „в Библията, се срещат текстове, които дават пълно основание за вярата, че световната драма ще за­върши с основаването за вечни времена на две духовни царства, царство на светлина и правда и царство на тъмнина и неправда” (стр. 168). И въпреки това свое при­знание той намира смелост в себе си да нарече тия биб­лейски идеи човешки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха”, идеи, които „могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196).

Какво излиза? — Че Спасителят, Който е разкрил истината за ада, е създал тази демонска, сатанинска измислица, за да съблазнява вяр­ващите и да ги отклонява от Бога! Не се ли е побоял д-р Панчовски, че с тия думи е изрекъл най грубо бого­хулство?


<< предишна || следваща >>

Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.
 


[1] Стр. 663-665.

[2] Die Religion in Geschichte und Gegenwart, II Band, 1928, стр. 1966.

[3] вж. Макарий, ibid, стр. 663.

[4] Архиеп. Серафим, Новое учение о Софии, стр. 22, 23.

[5] Макарий, ibid, стр. 665.

[6] Виж Фотий, Библиотека, изд. 1654 г., стр. 904; Препод. отцев Варсануфия Вел. и Иоанна, Руководство к духовной жизни, Москва, 1855, стр. 508.

[7] Това споменава и Фаррар — Жизнь и труды св. отцев, Том II, Петроград, 1903 г., стр. 91.

[8] Архиеп. Серафим — Искажение правосл. истины…, стр. 198-203.

[9] Архиеп. Серафим — Новое учение о Софии…, стр. 118, 233, 513 и мн. др.

Други статии от същия раздел:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти