Ще има ли зад гроба вечни мъки - част 3
Критика върху книгата на д-р Ив. Г. Панчовски — „Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието”
Дотук отстъпленията от вярата у автора, колкото и дълбоки, носят все пак по-спокоен характер. Д-р Панчовски загубва обаче равновесието на спокойния тон, когато започва да говори за „ада и неговата вечност”. Той заедно с модерния човек от дън душа се възмущава, че може да се вярва в ужасната представа за някакъв вечен ад и се провиква:
„Какъв ще е този Бог - „Небесен баща”, Който приготовлява ад и вечни мъчения за човеците, Своите любими чада?... Повече на демон и сатана би изглеждал този Бог”… (стр. 161). „Съзнанието на модерния човек може да се примири донякъде с всички други религиозни истини и да ги приеме, но то по никой начин не иска да се примири с вестта за ада и неговите вечни мъчения и да я приеме като своя вероизповед” (стр. 160). „И ако грубата съвест на езическия свят и мрачното съзнание на средновековния човек все още са можели да се примирят с ада и неговата вечност, това е станало почти невъзможно за модерния човек” (стр. 161). „Неговата съвест е вече твърде много чувствителна, неговото съзнание е твърде много будно, за да може да понася такъв мним бог на любовта, който същевременно е страшен съдник и отмъстител” (стр. 165).
Според автора „в днешното време на духовна и нравствена издигнатост”, когато модерният човек е постигнал „завидно духовно съвършенство” и притежава „чувствително нравствено съзнание” (стр. 210, 211), невъзможно е вече да се споделя безбожническата, „нехристиянска, дори сатанинска вяра” в ада и неговата вечност (стр. 210). „Само несъвършеният в знанието и в нравственото съзнание човек може да допусне, че световният процес ще се завърши с Божи съд, който ще утвърди за вечни времена две обективни сфери — рай като царство на добрите и ад като царство на злите. Този Божи съд, както и адът като негов завършек, са човешки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха. За модерния човек те са загубили и човешки облик и могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196). Тези идеи, както и представата за Бога като Отмъстител и Съдия са родени „от въображението на дребнави справедливци и на нищожни добряци” (стр. 167). Модерният човек не вярва вече в тях. Жалко е само, според автора, че заради тях модерният човек рискувал да загуби въобще „вярата във всеки Бог”. „Поради това, казва дословно д-р Панчовски, свещен дълг се налага на всички, които... са познали истинския — велик, добър и любвеобилен — Бог, час по-скоро да очистят образа Му от позорните напластения на миналото и да го покажат на съвременния свят светъл, лъчезарен и красив, за да Го прегърне и заживее с Него. Първото и най-черно петно на Неговото лице, което Го помрачава и прави подобен на Неговия антипод — дявола, е вярата, че Той е творец на ада, като вечно мъчилище за безбожните, злите и грешните” (стр. 167-168).
За да докаже твърдението си, че наистина мисълта за вечните мъки в ада отблъсква модерния човек от Бога, д-р Панчовски привежда два примера. Той ни посочва как Август Мессер, германски философ и педагог, борейки се с църковната вяра, че грешните ще бъдат наказани с вечни мъки в ада, и не можейки да се справи с кошмарността на тази идея, е завършил с безбожие. На второ място авторът ни цитира Ницшевия Заратустра и то тъкмо ония места, дето се хули християнският Бог — Съдник. Освен на тези двама богоборци, д-р Панчовски дава право и на Михаел Хаан, и на Имануел Нич, които също отхвърлят вярата в ада, и дори на Станислав Пшибишевски, когото сам нарича „пророк на модерния сатанизъм” (стр. 169, 171, 172). Изобщо той е готов да даде право на всички, които не са съгласни с традиционните схващания за вечността на адските мъки.
Но да се спрем и да видим доколко сам д-р Панчовски има право. Първото нещо, което се хвърля в очи, когато човек чете главата за „ада и неговата вечност”, е обстоятелството, че д-р Панчовски отрича вечния ад по две причини: първо, поради това, че модерният човек не може да приеме съществуването на ада и второ, поради благочестивото си желание, като освободи Бога от подозренията, че Той е страшен Съдия и създател на ада, да накара модерния човек по-лесно да повярва в Него като в благ и любвеобилен Бог. Да видим доколко са основателни тия причини.
* * *
Нека разгледаме най-напред първата причина. Естествено е да си зададем въпроса: откъде е почерпил д-р Панчовски убеждението си, че няма вечен ад. Той изрично не отговаря на този въпрос, но отговорът му проличава от общите му схващания. Модерното съзнание не допуска съществуването на ада „като отделна битийна сфера”. В днешното време „на духовна и нравствена издигнатост” и при днешния човек, „постигнал завидно духовно съвършенство и притежаващ чувствително нравствено съзнание” (стр. 210-211), просто е изключена всяка представа за вечен ад.
Ето гаранцията за д-р Панчовски, че действително не съществува ад в традиционно-догматичен смисъл. А това нищо друго не значи, освен че своята вяра в несъществуването на ада авторът черпи от убежденията, настроенията и вкусовете на съвременния модерен човек. Но кой сериозно мислещ богослов ще се осмели да направи от извратените вкусове на модерните светски люде и безбожници като Авг. Мессер, Пшибишевски, Ницше и др., достоверен извор на мирогледни идеи, които са просто съдбоносни за човешкия еднократен живот и за определяне на неговия смисъл? Д-р Панчовски, макар и богослов, е направил тая огромна фатална грешка. Той е забравил, че един е за нас достоверният източник на верови убеждения и мирогледни идеи — Божественото Откровение, в което Сам Бог чрез свети мъже ни е открил истините на вярата, тайните на отвъдния свят и съобразно с това смисъла на нашия живот.
Авторът е пренебрегнал Божия глас, за да се вслушва в нашепванията на тоя лукав свят. Той се е посрамил от Христа и думите Му за вечния ад пред тоя „прелюбодеен и грешен род” (Марк. 8:38), за да се гордее с човешкото неверие, което е измислило, че няма Страшен съд и вечни мъки. Той е забравил, че „приятелството със света е вражда против Бога” (Иак. 4:4) и може би съвсем не е и знаел дивното апостолско наставление: „Недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2). Той е просто скъсал със Словото Божие като единствен източник на вярата. Само така могат да се обяснят такива крайни и богохулни мисли, излезли изпод перото му, като следната: „Само несъвършеният в знанието и в нравственото съзнание човек може да допусне, че световният процес ще се завърши с Божи съд, който ще утвърди за вечни времена две обективни сфери — рай… и ад… Този Божи съд, както и адът като негов завършек, са човешки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха. За модерния човек те… могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196).
Забравил ли е д-р Панчовски, че тъкмо тези идеи за Божия съд и обективното, реалното съществуване на вечния ад, които той нарича твърде човешки, дори демонски и сатанински, са ни възвестени не от човек, а от Самаго Господа Иисуса Христа в Евангелието от Матея, 25 гл.?... И то не „за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога”, а тъкмо за предупреждаване на нечестивите да не грешат, но да се покаят, като знаят каква участ ги очаква. Как е могъл д-р Панчовски да нарича божествените идеи сатанински? Спасителят не ни е сплашвал с някакъв фиктивен ад, не ни е залъгвал с измислици, а ни е разкрил като Такъв, „Който е в недрата на Отца” (Иоан 1:18) и Който знае тайните на отвъдния свят, истината, че зад гроба вечен ад очаква неразкаяните грешници и безбожници. И при това Богочовекът ни учи да вярваме в тоя ад като в жива реалност, като в действително съществуваща битийна сфера, дето ще бъдат навеки заключени дяволът и служителите му.
Ето какво казва дословно Спасителят: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите — от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира… Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели… И тия ще отидат във вечна мъка, а праведните — в живот вечен” (Мат. 25:31-46).
Който би се опитал тук да отрече реалното, битийно и несъмнено съществуване на ада като място, където во веки веков ще се мъчат непоправимите грешници, той би трябвало, по силата на логиката, да отрече съществуването и на рая, защото Спасителят с едни и същи думи, с една и съща сила и убедителност говори както за рая, тъй и за ада.
Цялата Библия е пълна с указания и потвърждения на мисълта, че вечни мъки очакват непоправимите грешници в ада. В притчи Соломонови напр. се говори: „За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу” (15-24). У св. прор. Исаия грешниците на Сион, уплашени от Божия гняв, викат: „Кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък?" (33:14). На друго място св. пр. Исаия говори на горделивия деница: „Гордостта ти е свалена в преизподнята с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка” (14:11). Колко напомнят тия ветхозаветни образи употребяваните от Христа думи за ада: „И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 13:42). Вечността на мъките Иисус Христос рисува с думите, че в геената огънят е неугасим; там червеят не умира и огънят не угасва (Марк. 9:43-44). Същото е изразено и в Откр. 20:10 - „А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем во веки веков” (срав. Откр. 14:10—11, 21:8). Ако д-р Панчовски се съмнява, че това е вероучението на цялата Библия, нека прочете още и следните места: Чис. 16:30—39; Втор. 32:22; Исаия 38:10, 14:9-15; Иов 26:6; Пс. 15:10; 48:16; 138:8; Мат. 23:35; 10:28; Лук. 16:19—31; 12:5; Евр. 10:26-31; Петр. 3:7; Откр. 19:20; 20:14—15 и мн. др.
И тъй, съвсем несъмнено е, че има вечен ад, щом Сам Бог ни е открил това в Словото Си. Нека д-р Панчовски отрича това, колкото си ще. С отричанията си той не може да отмени съществуването му. Напълно съгласно със Словото Божие и всички св. отци без изключение са подържали истината, че има вечен ад, както и вечен рай. Митрополит Макарий в своя прекрасен труд — „Православно догматическо богословие”, говорейки за вечността на адските мъчения, изрежда единодушните мнения по този въпрос на много св. отци като: св. Климент Римски, св. Поликарп, св. Иустин мъченик, св. Ириней, св. Кирил Иерусалимски, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и др.[1] Въз основа на Библията и светоотеческото учение и св. православна Църква всякога е вярвала и учила, че адските мъки са вечни. Дори в 543 г. на Цариградския събор тя догматически е определила с решителност и твърдост вечността на адските мъки[2]. Тъй че, който след това догматическо определение мисли несъгласно със св. Православна църква, сам се окачествява като отцепник от нея.
Как след всичко туй е дръзнал д-р Панчовски да нарича идеята на осъдения от Църквата еретик Ориген за спасението на всички грешници и дори на самите демони „възвишена”, когато тя е еретическа? (стр. 179). Как е дръзнал да окачествява Ориген като „твърде много божествен”, с „извънредно будно нравствено съзнание” (стр. 193), а Самия Господ Иисус Христос и всички истински светци, които са проповядвали истината, че вечни мъки очакват неразкаялите се грешници в ада, да обвинява, че проповядват „явно безбожническа, нехристиянска, дори сатанинска вяра” (стр. 210)? Как е дръзнал да твърди, че Православната църква винаги е носила в съзнанието на най-отбраните си синове будна разположеност за разбиране схващанията на модерния човек, и че най-добрите православни богослови са търсили и търсят пътища за превъзмогване традиционното учение за ада? (стр. 211, виж. и стр. 168). Кои са тия православни богослови? Д-р Панчовски ги споменава:
1) Ориген. Но той тъкмо заради своето лъжеучение, че няма вечни мъки в ада, е осъден от Църквата на Петия вселенски събор[3]. Св. Исаак Сирин причислява Оригена към древните началници на зловредни ереси, т. е. към Валентина, Маркиона и Манеса. А св. Варсануфий Велики и св. Йоан Пророк наричат учението на Оригена „съвършена лъжа, съвършена тъмнина”, „дяволско учение”, което води към вечна мъка споделящите го[4]. Значи, Ориген съвсем не е православен.
2) Св. Григорий Богослов. Ето наистина един напълно православен св. отец и велик богослов. Но за съжаление авторът не е цитирал ни една извадка из съчиненията му, за да потвърди мисълта си, че св. Григорий Богослов не споделял вярата във вечността на ада. Той само с общи думи казва, че св. Григорий Богослов заедно със св. Григорий Нисски е „възприел, доразвил и доусъвършенствал” Оригеновото учение. (стр. 178). Това нещо ние за първи път чуваме! Никаква история не ни говори за подобни провинения на великия поборник за православието. Ако действително св. Григорий Богослов бе възприел, доразвил и доусъвършенствал оригеновата ерес, то в неговите съчинения, които са дошли до нас, щеше да има писано много върху отричането на адските мъки. Вместо това ние четем у него тъкмо обратното. В едно от неговите знаменити слова напр. се казва дословно следното: „Участта на вторите (на грешниците), покрай другото, или по-право казано, преди всичко друго, ще бъде мъка, отхвърляне от Бога и срамуване в съвестта, което няма да има край.”[5]
3) Св. Григорий Нисски. Тук въпросът е по-деликатен, защото действително в творенията на този св. отец са се промъкнали и някои откъслечни оригенистични идеи. Но това са само отделни пасажи, които далеч не дават основание да се твърди, че св. Григорий Нисски „възприел, доразвил и доусъвършенствувал” оригеновата еретическа идеология. Толкоз повече, че един велик авторитет на православието, ученият Цариградски патриарх от VІІІ век Генадий, който по онова време е разполагал с много повече автентични източници, отколкото ние днес, „твърдо е доказал, че лъжливото учение за свършека на бъдещите мъки е внесено в неговите (т. е. на св. Гр. Нисски) душеполезни книги от еретиците”[6]. Тъй че, според патр. Генадий, творенията на св. Григорий Нисски в първоначалния си вид са били съвършено чисти от Оригенистични заблуди[7].
Ето какви са най-сериозните основания на д-р Панчовски да твърди, че Православната църква чрез най-добрите си представители винаги е предчувствала, че традиционно-битовата представа за ада е несъвместима с идеята за Бога (стр. 212).
От по-новите богослови той изтъква следните „светила на православието” (стр. 179): Вл. Соловьов, който, както е доказано вече, е проповядвал пантеизъм и гностицизъм[8], и който е бил толкова "православен", че е преминал в края на живота си към католическата църква; свещ. П. Флоренски, създателя на Софийната ерес[9], и протестантстващия рационалист Н. Бердяев.
Нека ни бъде позволено да запитаме: защо пренебрегва д-р Панчовски ясното и категорично Слово Божие, свидетелствата на всички св. отци и гласа на целокупната Православна църква и търси потвърждение на еретическото учение, че няма вечен ад, у явни отстъпници от православието? Отговорът е: защото само неправославните са били поддръжници на неправославни учения и идеи.
До такива страхотни заблуди се дохожда, когато не се слуша Словото Божие и гласа на Църквата, а се вземат под внимание вкусовете на модерния човек. Ако искаше д-р Панчовски да бъде по-убедителен и като богослов да даде библейска обосновка на възгледите си, че няма вечни мъки, трябваше да намери и даде поне един библейски цитат в своя полза. Това обаче той не е сторил, защото никъде в Св. Писание няма основание за предположението, че адските мъки ще имат край. Той сам признава, че „в Библията, се срещат текстове, които дават пълно основание за вярата, че световната драма ще завърши с основаването за вечни времена на две духовни царства, царство на светлина и правда и царство на тъмнина и неправда” (стр. 168). И въпреки това свое признание той намира смелост в себе си да нарече тия библейски идеи „човешки и то твърде човешки идеи на една тъмна епоха”, идеи, които „могат да бъдат само демонска, сатанинска измислица за съблазняване на вярващите и за отклоняването им от Бога” (стр. 196).
Какво излиза? — Че Спасителят, Който е разкрил истината за ада, е създал тази демонска, сатанинска измислица, за да съблазнява вярващите и да ги отклонява от Бога! Не се ли е побоял д-р Панчовски, че с тия думи е изрекъл най грубо богохулство?
Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.
[1] Стр. 663-665.
[2] Die Religion in Geschichte und Gegenwart, II Band, 1928, стр. 1966.
[3] вж. Макарий, ibid, стр. 663.
[4] Архиеп. Серафим, Новое учение о Софии, стр. 22, 23.
[5] Макарий, ibid, стр. 665.
[6] Виж Фотий, Библиотека, изд. 1654 г., стр. 904; Препод. отцев Варсануфия Вел. и Иоанна, Руководство к духовной жизни, Москва, 1855, стр. 508.
[7] Това споменава и Фаррар — Жизнь и труды св. отцев, Том II, Петроград, 1903 г., стр. 91.
[8] Архиеп. Серафим — Искажение правосл. истины…, стр. 198-203.
[9] Архиеп. Серафим — Новое учение о Софии…, стр. 118, 233, 513 и мн. др.