Вечно ли е злото. Мъдруванията на лъжеименния разум за вечните мъки
Вечно ли е злото или то ще бъде победено? Четете какво пише в Евангелието. Ще дойде Второто пришествие. Господ ще извърши съд. Праведните ще въведе във вечното блаженство, а грешните ще изгони в ада на вечни мъки. Доброто ще възтържествува, но злото няма да се превърне в добро и ще приеме заслужено въздаяние.
Тъй като ние нищо не можем да узнаем за бъдещето със своя ум, то с него няма и за какво да се съветваме. Един Бог, Владетелят на вековете, знае това. Той ще каже: да идат онези на вечни мъки, а праведниците в живот вечен.
Така е казал Бог, затова и няма за какво да си блъскаме главите. Въпросът е решен авторитетно. Но противоречат: как тъй вечни мъки за временно съгрешили? Искат да бъдат по-големи филантропи от Самия Господ, Който пострада и умря на кръста за грешниците. Ако ние, хората, бяхме изобретили такова учение, тогава би било уместно да се противоречи. Но когато така е разпоредил Сам Бог, Който умря за грешниците, трябва покорно да приемем това и да вярваме, както и да би се инатил нашият ум.
Дадена ни е свободна воля да правим добро или зло. Вие решете дали може тази свобода да се ожесточи в злото дотолкова, че за нищо на света да не се съгласява да отстъпи от него, знаейки, че това е пагубно за нея. Пример за това може да Ви бъде, да речем, сатаната.
Решете още дали може да се осатани човешката свобода. Колко много примери има на неразкаяни грешници?! И какво да се прави с тези осатанените?! В рая злите не могат да бъдат приети, а те не желаят да се изменят. Остава или творчески да се преработят, или да бъдат унищожени. Да се преработят, няма нужда. И без това има много светии. Освен това и материалът е съвсем съсипан. Остава да бъдат унищожени. Но Божиите дарования са несъкрушими. Той не умее да унищожава.
Ще прибавя още, че ангелът е казал на св. Антоний Велики: Антоний! Внимавай върху себе си, а другото е дело Божие!
Святитель Феофан Затворник. Письма. Часть 2. Письмо 266.
Превод: прот. Божидар Главев