„И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.”

Мат. 14:22-34

С позволението на Господа св. апостол Петър слиза от кораба и тръгва по водата; след това отстъпва пред настъплението на страха и започва да потъва. В това, че той се решил на такова необикновено действие, уповавайки се на Господа, няма нищо укорително, защото иначе Господ не би му позволил да го извърши. Укорително било това, че той не удържал в първоначалното душевно настроение.

В началото той бил изпълнен с въодушевена надежда на Господа, че Той всичко може, и това му дало дръзновение с вяра да тръгне по вълните. Направил няколко крачки по този нов път, трябвало още повече да се утвърди в своето упование, гледайки към Господа, Който бил наблизо, а и заради опита от ходенето с Неговата сила. Но той се поддал на човешки разсъждения: „вятърът е силен, вълните са високи, водата не е твърда”. Това разклатило и отслабило в него крепостта на вярата и упованието. По тази причина той се откъснал от ръцете на Господа и оставен на действията на естествените закони, започнал да потъва. Господ го укорил: „Маловерецо, защо се усъмни?”, показвайки, че в това е цялата причина за бедата.

Ето урок за всички, които предприемат нещо малко или велико, угаждайки на Господа! Трябва да бъде съхранено първото настроение на вяра и упование, от които се ражда и великата добродетел – търпението в добротворството, което служи за основа на богоугодния живот. Докато се запазва това разположение, дотогава въодушевлението от трудовете в започнатия път не отстъпват, и препятствията, колкото и големи да са те, не се забелязват. Когато вярата и упованието отслабнат, тозчас душата се изпълва с човешки разсъждения и човешки начини за запазване на живота и водене на започнатите дела. И тъй като тези последните винаги се оказват безсилни, в душата навлиза страх - какво да се прави. Ако колебанията продължат, накрая човек се връща назад. А трябва да бъде така: щом си започнал, дръж се; отгонвай смущаващите мисли и дерзай в Господа, Който е близо.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев