По благодатта на Светия Дух ние се сподобихме да празнуваме Светата Петдесетница – Слизането на Светия Дух. За Неговото Слизане Иисус Христос е казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят (тоест Дух Свети) няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя... А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина” (Иоан 16:7, 13). Това Негово обещание и благодеяние е толкова велико, че ние и да го проумеем не можем, защото Господ обеща да прати не ангел, не човек, а Самия Съестествен Нему Дух.

И тъй, Единородният Син Божий, след като изпълнил Отеческото дело, възлиза на небесата, а Дух Свети слиза. Не друг Бог (да не бъде!), но друг Утешител, както е написано.

О, неизречено човеколюбие! Сам Бог станал наш Утешител. Така Той истинно утешава угнетените от нещастия, предпазвайки ги от духовно изнемощяване, както за това свидетелства светият апостол, казвайки: „Отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни” (2 Кор. 7:5).

Той утешава притесненото от демонските заплахи сърце, възвеждайки го чрез дръзновение и упование към непобедимо мъжество, както за това свидетелства Давид: „Защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши” (Пс. 85:17). Той утешава и въодушевява смутения ум с това, че на него бива даден пир с Бога и покой, както свидетелства апостолът, казвайки: „Молим заради Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!” (2 Кор. 5:20).

Виждаш ли неизследимото снизхождение? Виждаш ли с нищо несравнимия дар? Горе на небесата Единородният Син ходатайства за нас пред Отца, както е написано: „Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас” (Рим. 8:34). Долу на земята Светият Дух ни утешава по много начини.

Какво ще въздадем Господу за всички тези дарования, които Той ни въздаде (виж: Пс. 115:3)? Не това ли, за което се казва в псалома: „Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му” (Пс. 34:10). И още: „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята” (Пс. 120:2). „Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието” (Пс. 93:17). „Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?” (Пс. 117:6).

Имайки такъв Утешител, Дух Светий, Непобедима Сила, Велик Защитник, Бог и Споборник, няма да се побоим от врага и няма да се уплашим от съпротивните сили, а мъжествено и твърдо ще се устремим към подвизи, преживявайки в тях ден след ден, като не се прелъстяваме от прелъстяванията на змията и като не изнемогваме при непрестанните му нападения. Греховното желание, това не е удоволствие и радост, а опасна и люта болест, не е сладост, а изстъпление на ума и зло помрачаване. Знаят това онези, които са укротили беснуването на плътта, които са умили нейната нечистота и с цялото си сърце са се прилепили към Единия Бог. Такъв образ на живот е най-приятен и най-щастлив, защото тогава човек с плътта си е в света, но духом обитава в невидимия свят, утешавайки се духом от благодатното дихание на Светия Дух.

Защо допускаме сластолюбието, като ни побеждава, до такава степен да ни извращава и така да ни променя, че ние устремени надолу към земята, към плътта и кръвта, съвсем се отчуждаваме от всеблагия наш Бог?! Да бягаме братя от всяка страст, да бягаме от сребролюбието, което е корен на всяко зло, да бягаме от всяка друга страст, която надвива нашата душа – от гнева, завистта, ненавистта, самолюбието, своеумието, та да не ни завари смъртта неподготвени и да не ни отдели от Бога. Отчуждаването от Бога е отчуждаване от небесното царство. Съд и въздаяние за онзи, който не върши богоугодни дела. Такъв съд не може да понесе никоя плът, защото и да си помислиш само за това преди подлагането на наказанието вече си е мъчение.

За да бъде възможно да избегнем Божия гняв, идещ върху синовете на неверието (виж Еф. 5:6), нека вършим добри дела, да се весели Господ за делата Си (виж Пс. 103:51).

Нека започнем неотстъпно да благоугаждаме на Бога, нека очистим себе си и да обновим своите души. Дерзайте: „Близо е Господ към всички, които Го в истина призовават” (Пс. 144:18). Да се каем ежедневно и Бог ще прости греховете ни, ще ни утеши и ще ни дарува живот вечен, който да се сподобим да получим от Самия Христос нашия Господ. Нему слава и власт заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

ЖМП, 1980 г., № 6, с.27-28.

Превод: прот. Божидар Главев