Имало един отец, игумен на общежителен манастир, свят по живот, украсен с всякакви добродетели, милостив към бедните. Той се молел Богу, казвайки:

- Господи! Зная, че съм грешен, но като се надявам на Твоята благост, на нея се уповавам за спасение. Умолявам тази Твоя благост, Владико, да не ме разлъчва с моето духовно семейство и в бъдещия век, но сподоби мен и чедата ми с вечния живот!

Светият игумен често повтарял тази молитва. И Господ й отговорил по следния начин.

В един съседен манастир, намиращ се недалеч, имало празник. Поканен бил на празника и този игумен със своите монаси. Той не искал да отива, но тръгнал, след като чул на сън глас, който му казал:

- Иди на празника, само пусни учениците ти да вървят пред теб, а ти върви след тях.

В уреченото време монасите тръгнали. На пътя видели да лежи човек беден, парализиран и в рани. Те го попитали за болестта му, а той през сълзи им отговорил:

- Аз бях болен, а тук ме нападна един звяр, изпонарани ме и си тръгна и сега няма кой да ме заведе обратно в моето село.

Монасите му казали:

- Ние нищо не можем да сторим за тебе, понеже сме пеша и без магаре. - като казали това, те го оставили и си заминали.

След някое време дошъл и игуменът, който също видял бедния да лежи и да стене. Узнавайки за причината да изпадне в това положение, той го попитал:

- Не минаха ли оттук преди малко едни монаси и не те ли видяха?

Бедният отговорил:

- Не само това, но се спряха при мен и ме разпитаха какво е станало, а после си тръгнаха, казвайки, че са пеша и нищо не могат да сторят за мен.

Игуменът рекъл:

- Ако ти е възможно, нека тръгнем лека полека.

Бедният отговорил:

- Аз не мога да ходя.

Игуменът му казал:

- В такъв случай ще те кача на гръб и с Божия помощ ще те заведа в твоето село.

Бедният започнал да го разубеждава:

- Отче, как ще ме носиш сам? Доста е далеч, но иди там и прати да ме вземат.

Игуменът отвърнал:

- Жив Господ Бог мой, няма да те оставя!

След тези думи той качил бедния на гърба си и го понесъл. Отпърво чувствал обичайната за човек тежест, но после тежестта намаляла, намаляла и накрая вече почти не се усещала.

Игуменът започнал да недоумява какво става, когато изведнъж бедният станал невидим и се чул глас:

- Ти постоянно се молиш за твоите ученици да се сподобят с вечния живот, но твоите дела са едни, а техните — други. Ако искаш твоята просба да бъде изпълнена, убеди ги да постъпват като теб. Защото Аз съм Съдия праведен и ще въздам всекиму според делата му.

Святитель Игнатий Брянчанинов. Отечник

Превод: Десислава Главева