Вход

Православен календар

Еретически схващания на прот. Иоан Майендорф

 

Прот. Иоан Майендорф: „Въплъщението във всички свои аспекти в действителност било израз на Божията свободна воля. Но Бог пожелал щото Иисус като човек от самото Си зачеване в лоното на Мария да бъде изцяло обусловен от нашето човешко паднало състояние: Той живял във времето, „преуспявал в мъдрост”, не знаел, страдал и умрял. От друга страна ипостасното съединение, тоест зачатието и рождението на Богочовека Иисус още не се явява само по себе си обожение на човешката природа на Иисус. Обожението би имало някак механически оттенък, ако, както предполагат някои, Въплъщението било проста проява на предвечното човечество на Логоса, осъществило се, когато Той станал човешко същество. Всъщност Въплъщението включвало в себе си трагедия и борба. Възприемайки тварна и паднала плът, Творецът лице в лице срещнал злото и смъртта. Той посрещнал и преодолял тези реалии на падналия свят, които Той не е създавал, но които само допускал. Това допущение достигнало най-висшата си точка, когато въплътеният Син Божий приел човешка смърт на Кръста: тази най-висша точка се оказала и най-високата Негова победа” (о. Мейендорф Иоанн, "Новая жизнь во Христе").

Съпоставка с ученето на светите отци

Майендорф: „Но Бог пожелал щото Иисус като човек от самото Си зачеване в лоното на Мария да бъде изцяло обусловен от нашето човешко паднало състояние”.

Св. отци по въпроса има ли у Богочовека такава „обусловеност”:

„Но ти изтъкваш на вид унищожителното, а отминаваш с мълчание възвишаващото. Разсъждаваш, че Той страдал, а не добавяш, че Той страдал доброволно (св. Григорий Богослов, Слово 38).

„Тъй като четиридесет дни прекарал без храна, накрая огладнял (Мат. 4:2). И Той, когато пожелаел, тогава давал на естеството да върши своето” (св. Григорий Нисийски, Слово 4).

”Думите „вместил в мяра праха земен” (Ис. 40:12) означават, че Своята собствена плът (защото тя била земна) Господ така стеснил отвсякъде, че в нея не действали дори естествените, тоест непорочните страсти, освен ако Той не допускал да действат (преп. Максим Изповедник, Въпроси и недоумения).

„Защото, постейки в пустинята четиридесет дена и не огладнявайки (защото ако и да имал тяло способно да изпитва страдание, не би извършил това и не би издържал, ако не бе допуснала това съчетаната с тялото сила на Всемогъщия), Той, както се казва в Евангелието, след това огладня” (св. Григорий Палама, Омилия XVI).

И тъй, Богочовекът Христос изобщо не е „обусловен от нашето паднало състояние”, както учи Майендорф. Дотолкова е необусловен, че дори т.нар. непорочни страсти - глад, жажда, нужда от сън, и пр., действат, когато Самият Той (Богочовекът) допусне. Той е Всемогъщ и има власт над тях, власт да ги допусне или да не ги допусне. И това Божествено свойство не се губи при Боговъплъщението.

Майендорф: „Той живял във времето, „преуспявал в мъдрост”, не знаел, страдал и умрял”.

Св. отци по въпроса за „преуспяването в мъдрост” (Лук. 2:52) и „незнанието” на Спасителя:

„Тъй като у блажения Лука е написано „Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците” (Лук. 2:52) тук трябва да отбележим, че духоносецът казал, че Синът има слава изпълнена с благодат. Как тогава може да преуспява това, което е пълно, или какво изобщо прибавление може да се допуска в това, зад чиито предели няма нищо? Затова не се говори като че в Бог Слово имало преуспяване, но затова защото, предизвиквайки към Себе Си все по-голямо удивление, То чрез Своите дела се явявало най-благодатно за гледащите, тъй че преуспявало, както е по-вярно да се каже, състоянието на удивляващите се, а не Самият Съвършен в благодатта Бог” (св. Кирил Александрийски, Тълкувание на св. Евангелие от Иоан (1:14).

„И Христос, според казаното, „преуспявал” както „във възраст”, така и в „премъдрост и благодат” (Лук. 2:52) не в смисъл, че получавал в това някакво нарастване (какво би могло да стане по-съвършено в Този, Който е съвършен от самото начало?), а в смисъл, че това се откривало и ставало явно в Него постепенно(св. Григорий Богослов, Слово 43).

„Иисус Христос се казва, че преуспявал[1] в мъдрост и възраст и в благодат (Лук. 2:52 - слав.), в смисъл, че растейки на години, с напредване на възрастта, все по-пълно разкривал намиращата се в Него мъдрост. Освен това (това се казва и в смисъл), че Той правел преуспяването на хората в мъдрост и благодат и в изпълнението на желанието на Отца, тоест в Богопознанието и спасението на хората, Свое собствено преуспяване, усвоявайки във всичко нашето[2].

А онези, които казват, че Христос е преуспявал в мъдрост и благодат, сякаш придобивайки количествено натрупване от тях, считат, че съединението е станало не в самото начало на съществуването на плътта, и не приемат ипостасното съединение, а, като следват безразсъдния Несторий, си измислят външно, привидно и просто вселяване, без да разбират ни какво говорят, ни какво твърдят (1 Тим. 1:7). Защото, щом като плътта на Иисус Христос още в началото на съществуването си се е съединила истински с Бог Слово или по-добре да кажем, че получила в Него битие и придобила ипостасна тъждественост с Него, как може да не се е обогатила до съвършенство с всяка мъдрост и благодат? Тя не просто е участвала в благодатта и не просто само по благодат е получила участие в това, което принадлежи на Словото, а по-добре да кажем, поради ипостасното съединение, тъй като и човешкото, и Божественото стана собственост на единия Христос - тъй като Един и Същ бе едновременно Бог и човек - тя излива върху света благодат, мъдрост и пълнота от всякакви блага”
[3]. (св. Иоан Дамаскин, Точно изложение на Православната вяра, главата „За преуспяването”)

Относно „незнанието” на Спасителя:

„По същия начин не говорим за обмисляне и за избор и по отношение на душата на Господ Иисус Христос, защото незнанието не ѝ било присъщо. Макар да Му принадлежала природа, незнаеща бъдещето, но като се съединила ипостасно с Бог Слово, тя притежавала знание за всичко не по благодат, а, както бе казано, по ипостасно съединение; защото Един и Същ бил и Бог, и човек”. (св. Иоан Дамаскин, Точно изложение на Православната вяра, кн. 2, гл. 22 „За страданието и действието (енергията)”)

Майендорф: „От друга страна ипостасното съединение, тоест зачатието и рождението на Богочовека Иисус още не се явява само по себе си обожение на човешката природа на Иисус. Обожението би имало някак механически оттенък, ако, както предполагат някои, Въплъщението било проста проява на предвечното човечество на Логоса, осъществило се, когато Той станал човешко същество”.

Тук о. Иоан Майендорф подобно на еретика Теодор Мопсуетски учи за постепенно обожение на човешката природа на Спасителя.

Св. отци:

„Светото тяло от първата минута на ипостасното съединение съвършено се обогатило със славата на невидимото Божество, така че една и съща е славата на Словото и на плътта” (св. Иоан Дамаскин, Слово на Преображение).

„Защото съединената със Словото човешка природа обема в себе си всичкото знание” (преп. Максим Изповедник, Въпроси и недоумения, 55).

„Ако някой не се покланя на Разпнатия, да бъде анатема и да бъде причислен към богоубийците. Ако някой говори, че Христос се усъвършенствал чрез дела и че Той или след кръщението, или след възкресението от мъртвите бил удостоен с осиновяване (подобно както езичниците допускат богове по съпричастност, да бъде анатема, защото не е Бог това, което е получило начало или преуспява, или се усъвършенства, макар и да се приписва това на Христа (Лк. 2:52), но то се отнася към постепенното проявление” (св. Григорий Богослов, Послание 3. До презвитер Кледоний против Аполинарий).

И накрая характерното за повечето модернисти разногледство:

Майендорф: „Той посрещнал и преодолял тези реалии на падналия свят, които Той не е създавал, но които само допускал. Това допущение достигнало най-висшата си точка, когато въплътеният Син Божий приел човешка смърт на Кръста”.

Тук изглежда като че това заявление на Майендорф наподобява казаното от светите отци. Говори се за „допущение”, тоест, че Спасителят все пак доброволно допуска действието на тези „реалии” – непорочните страсти като глад, жажда, телесна смърт и пр. Нека обаче читателят не се заблуждава. Православие е налице, когато винаги и навсякъде постоянно се изповядва истината, а не когато веднъж се каже истината, а няколко пъти лъжата, както постъпва Майендорф. Модернистите се отличават от древните еретици със своята непоследователност. Докато древните еретици били готови да претърпят гонения и даже да умрат за ереста си, модернистите могат във всеки един момент да променят мнението си, като се завъртят на 180 градуса, както се видя, че прави и Майендорф в рамките само на един абзац.

Първородният грях

В студията си „Антропологията и първородният грях” прот. Иоан Майендорф подобно на много други модернисти (митр. Антоний Храповицки, о. Иоан Романидис, дякон Андрей Кураев и пр.) извращава смисъла на казаното от св. ап. Павел в Рим. 5:12: „Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”, и твърди, че трябва да се чете не „в когото всички съгрешиха”, а „защото всички съгрешиха”.

Целта на това изопачено тълкуване е да се докаже, че от Адам ние наследяваме само последствията от неговия грях – тленността, смъртността, но не и неговата вина. Тълкуването в смисъл, „в когото всички съгрешиха”, модерните тълкуватели приписват на бл. Августин, лукаво премълчавайки факта, че относно тълкуванието на този текст имаме авторитетно съборно решение на Църквата. Правило 124-то на Картагенския събор гласи: „Постановено е така също да бъде анатема оня, който отрича нуждата от кръщаване на малки, току-що родени от майчина утроба, деца, или каже, че те се кръщават за опрощаване на греховете, но че от прародителския Адамов грях нямат в себе си нищо, което би трябвало да бъде очистено чрез банята на пакибитието (от което би следвало, че образът на кръщението за опрощаване на греховете не трябва да се счита за истински, а за лъжлив); защото онова, което апостолът казва, че „чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха” (Рим. 5:12), трябва да се разбира не иначе, освен както това е разбирала вселенската църква, която навсякъде е разпространена и разпростряна. Понеже според това правило на вярата и малки деца, които сами още не могат да извършват грях, биват кръщавани за опрощаване от греха, та чрез прераждане да се очисти в тях това, което те са приели от древното раждане.“

След като очевидно в малките деца при Кръщението не се очиства тленността и смъртността, явно това, което се очиства е именно древната вина, вината на Адам, преминала върху целия човешки род.

Правилата на Картагенския събор, както и на други поместни събори са препотвърдени във 2-ро правило на Шестия Вселенски и 1-во правило на Седмия Вселенски Събор. Тълкуващите по друг начин този текст попадат под анатемите на тези събори.

Въз основа на приведените откъси от две негови книги о. Иоан Майендорф напълно основателно може да бъде обвинен, че е изповядвал и разпространявал несторианство[4], агноитство[5] и изопачено учение за първородния грях.

 


[1] Св. Атанасий Александрийски (в Четвърта книга против арианите) казва, че Христос е преуспявал в мъдрост не по някакъв друг начин, а единствено в смисъл на все по-пълно разкриване на Своето Божество. В тази посока разсъждава в Първо послание до Кледоний и св. Григорий Богослов, който опровергава лъжеучението на Аполинарий. В Двадесето слово той казва, че Господ преуспявал във възраст и мъдрост не така, че мъдростта Му да нараства все повече и повече (защото какво може да бъде по-съвършено за Този, Който от (самото) начало е бил съвършен?), а така, че тя малко по малко се разкривала и проявявала. По сходен начин разсъждава и св. Кирил Александрийски (в Трета книга против Несторий), от което се ползва св. Иоан Дамаскин, като добавя нещо и от Слово 20 и 36 на св. Григорий Богослов. Св. Максим Изповедник (в Диалог с Пир) казва, че всеки, който твърди, че Господ е преуспявал чрез учение, се отклонява в посока към несторианството.

[2] Св. Григорий Богослов. Слово 20 и 36.

[3] Св. Григорий Богослов. Слово 43, 30.

[4] На база казаното по-горе от св. Иоан Дамаскин в главата „За преуспяването” от книгата „Точно изложение на Православната вяра.

[5] Самото название подсказва, че става въпрос за това, че у Богочовека имало незнание. Ереста е упомената в съчинението на св. Иоан Дамаскин „За ересите накратко”.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти