Посред дълбоката мрачна нощ унило и провлачено долитат звучните реплики на часовите, прекъсвайки нейната свещена тишина. Ободрява и утешава часовия гласът на неговия другар и благотворно въздейства на неговата душа мисълта, усещането, че има човек с еднаква с неговата съдба, с еднаква с неговата участ.

Утешителен и отраден е за християнина гласът на неговия събрат в тази тъмнина и смъртна сянка, в която ние извършваме нашето земно странстване, шествайки към небето. Какво да ви кажа сега на вас от своята отдалечена стражева позиция? Каква утешителна мисъл ще понесат към вас моите звуци? Чуйте това, което и на мен принася особена полза; чуйте словата на Спасителя, предложени от Него за общо сведение, за назидание и подкрепа на всички странници по земята: „С търпението си спасявайте душите си” (Лук. 21:19).

Ах! Как нужно е за нас да помним това наставление на Спасителя. Трябва да се държим за него непрестанно, както слепец се държи за ръката на водача си. Защото скърбите непрестанно си ни предават една на друга като вълна на вълна – предават ни една на друга, както жесток господар продава роба си на друг господар, също толкова или още по-жесток. И когато душата и тялото изтънеят от скърбите, станат слаби и нищожни подобно на паяжина, тогава ни приема гробът!...

За преодоляването на една скръб е нужно мъжество, за излизането от друга – мъдрост, за избавлението от трета – смирение. Но във всички скърби от всички добродетели неизменно нужно е търпението. Нито една добродетел не може да се осъществи без търпението. Добродетелта да пребъдеш и останеш в добродетелта се нуждае от търпение. Който се поколебае в добродетелта и не претърпи в нея докрай, той губи своята добродетел. Господ е казал за онези, които Му благоугаждат, че те принасят плод с търпение (Лук. 8:15), заповядал с търпение да спасяваме душите си (Лук. 21:19), възвестил, че ще се спаси само претърпелият докрай (Мат. 24:13).

Ето как откликвам аз на вашия призив от моето уединение! Да проникне този мой отклик във вътрешната стая на вашето сърце, да екне из нея, да излее в нея кротка утеха, утеха, която подава небесното слово и небесната надежда. Това е гласът на викащия от пустинята, на мълчащия в пустинята!..

Отново се потапям в моето мълчание, в моята отдалеченост, в моята неизвестност – тъмна и вдъхновена като дълбока нощ. Така мълчи часовият получил своя уречен, тъжен отклик!

Святитель Игнатий Брянчанинов. Аскетические опыты. Том 1.

Превод: прот. Божидар Главев