„Пак беснее Иродиада, пак е обезумяла. О, прелъстителен танц и пир коварен!”

Слава на хвалитните стихири, гл. 6

В навечерието на Отсичането честната глава на св. Иоан Предтеча пак се разбесня Иродиада, пак иска главата на Иоана. В сайта на Ирод в мръсен танц отново се закълчи и изчадието на Иродиада.

***

Откакто в „Бъди верен” излезе статията за офикията на протойерей Божидар Главев, в Двери.бг не спират да неистовстват. Злобата и злъчта им се изляха в две статии за по-малко от две седмици.

Първата - „На многая лета, отец Божидаре” - е заета от сайт, приличащ на техен клонинг, чийто автор очевидно я е надраскал, докато е люпел семки на стадиона. Втората – „Пишат ни: Сливенският митрополит Йоаникий благослови разколнически сайт” - е подписана от неизвестен съчинител, чието име е непознато на църковната общественост в България.

Докато прехвърлях първата статия, в съзнанието ми изплуваха словата от Свещеното Писание: „момче безсрамно се големее пред старец, и простак - пред велможа” (срв. Ис. 3:5). Слова, които могат да се отнесат и към автора от стадиона, размахал пръст срещу епископските прерогативи на правоправещ български митрополит. Още един, който реши да си упражнява скромните литературни умения на чужд гръб за малко гювеч и слава. Както казваше героят на Павел Поппандов от „Оркестър без име”: „Качило се секо на кола и писка”.

На доводите в защита смяната на календара е отговорено отдавна, но авторът изглежда не е от четящите, а от пишещите. За пореден път ни се пробутва модерната новостилна басня, че „старият богослужебен юлиански календар не е „светоотечески“, защото е измислен от езичник”. Колко пъти трябва да се повтаря, че юлианският календар не е създаден, за да обслужва езическия култ, и има изцяло светски характер и предназначение?! Църквата в лицето на светите отци обаче го е приела в употреба и по него е назначила своите празнични времена, което го прави не само неприкосновен и общо задължителен, но и светоотечески. Днешните „богослови” обаче не се свенят да обвинят цялата Църква в лицето на всичките й свети отци, че са ползвали... езически календар! Добре, че се намесил папата да поправи тяхната „грешка” – след като той го ремонтирал, от езически календарът станал... папски. Явно за модернистите второто е за предпочитане – по-добре папски, па макар и повреден календар, отколкото перфектно работещ светоотечески, па бил той и „езически”. Впечатляваща логика! Само че пропускат една подробност. По тази именно логика папският календар също е езически, защото единственото му „постижение” се заключава в това, че е просто повреден юлиански, което се отнася и за отрочето му - „поправения” юлиански. И така освен с повредено-поправен, модернистите се сдобиха с календар, който се оказа и езическо-папски.

Ако изпробваме тяхната примитивна логика, че юлианският календар е езически, защото е изобретен от езичник - тогава защо почитат Христовия кръст? Той също е изобретение на езичници като оръдие за смъртно наказание. Кръстът обаче е осветен от Христовото разпятие (както юлианския календар – от употребата му в Църквата), но на никого не би му хрумнало да го „усъвършенства”, както постъпи папата с календара. Ще дръзне ли някой, който се именува християнин, да оспори почитта към Честния и Животворящ Кръст Господен само защото кръстът е бил въведен в употреба в езическата Римска империя?! Ако съвременните апологети на папския календар приложат и за кръста извратената си логика, за да са последователни в отстъплението си, наред с всичко друго ще се окажат освен календароборци и кръстоборци.

В отговор на нападките преписани от сходна статия в Двери.бг, че прот. Божидар „сипе хули и откровени клевети по уважавани авторитети, канонизирани за светци от Православната църква”, ще напомним, че при разбора на погрешните мнения на въпросните „уважавани авторитети” в "Бъди верен" са показани ясно несъответствията на тези мнения с учението на Църквата. Тъй че въпросът с тези „светци” стои отворен и той не може да се затвори ей така с обвинения като горното, защото замисълът на тези канонизации е твърде прозрачен. Тези нови светии точно затова и бяха канонизирани, за да станат от "уважавани" и недосегаеми "авторитети", та да може чрез тях безпрепятствено да се пропагандират възгледите на иначе недолюбваните от консервативно настроените християни модернисти.

Именно хулителите и предателите на Православната Църква, изобилно публикувани в сайтове като Двери.бг, Задругата и пр., и по снизхождение наричани от нас модернисти, всячески се стремят да подринат авторитета на редица почитани светци на Православната Църква, обвинявайки ги в „Западен плен” и в изкривяване на православното богословие. Какво говоря - „редица почитани светци”?! Модернистите оспорват авторитета на цялата Църква, изкарвайки я, че се била заблудила и векове наред пребивавала в „латински плен”. В неудържимия си поход срещу Православната вяра тъкмо модернистите не се спряха пред нищо и арогантно се нахвърлиха срещу Църквата и нейната богослужебна традиция, богословие, тайнства, литургична практика, църковен живот, светии, като се заеха със систематичното им унищожаване, а там, където това все още не е възможно – със замяната им със свои сурогати. И тук още един въпрос кънти в пространството и отговор няма. Защо са им тъй мили на модернистите именно новите „светии”, а за старите, за истинските светии, те пет пари не дават?!

Авторът от футболната агитка обвинява о. Божидар и в клеветничество. Няма да е зле обаче да научи, че има огромна разлика между това съзнателно да злепоставяш някого, като му приписваш несъществуващи провинения, и това аргументирано да предявиш конкретни възражения срещу погрешни постановки в неговото учение. Първото се нарича  клевета, второто – критика. Тези понятия се усвояват още в прогимназията...

Авторът от стадиона обвинява прот. Божидар и затова, че нарича „реалната личност на свети Силуан Атонски – един от всепризнатите светии на 20 век „литературен герой“ и плод на художествена фикция, защото не се вписва в ограничеността на мисловните му конструкции, което е откровено богохулство”. Голословни обвинения, чието единствено достойнство е, че звучат покъртително патетично. Данните за живота на Силуан Атонски, въз основа на които е направена канонизацията, са само от книгата на архим. Софроний Сахаров „Старец Силуан”, чието оригинално заглавие впрочем днес недобросъвестно е променено на „Свети Силуан Атонски”. Когато четката е в ръцете само на един портретист, какъвто е случаят, винаги съществува възможност за злоупотреба и даден образ да бъде изрисуван по начин, угоден на неговия творец. Св. апостол и евангелист Иоан Богослов обаче ни съветва не на всеки дух да вярваме, а да изпитваме духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света (срв. 1 Иоан 4:1). А Бог е свидетел, че в тази книга има немалко смущаващи неща.

Будещи смях са и авторовите вопли за „великата подвижница и мъченица от миналия век – преп. Мария Скобцова”. Отново е прекалил с патоса. Трудно може да се нарече „подвижница”, още повече пък „велика” - монахиня, която е презирала църковното богослужение, пушела е цигара след цигара, съставяла е богохулни трактати срещу монашеската традиция и е била близка приятелка и съидейник на революционери и безбожници. Това само показва колко принизиха модернистите и либералите високите критерии за православно подвижничество и святост! Що се отнася до историята, че Скобцова се жертвала за някаква жена, влизайки в газовата камера вместо нея, няма никакви доказателства, които да я потвърждават.

Останалите шлюпки, които е изплюл по адрес на създателите на „Бъди верен” люпещият семки автор, ще оставя вятърът на забравата да ги разсее по бунища и торища, където всъщност им е мястото.

***

Няколко думи и за втората статия на Двери.бг от станалия вече нарицателен техен раздел - „Пишат ни”. Обикновено когато искат да оплюят някого, но им трябва предлог, в Двери.бг сами адресират писма с въпроси до себе си, уж че са задавани от външни лица, след което се захващат да им отговарят. Или пък просто публикуват „писма на възмутени читатели”, като авторите обаче са самите те. Стар трик, който вече не минава.

Ето защо неизвестното за църковните среди до момента име „Петър Митев” ни дава основания сериозно да се съмняваме в съществуването на такъв автор, както и да подозираме, че статията е плод на някой от самите Двери.бг. Впрочем отколешна тяхна практика е да бълват анонимни пасквили или да ги подписват с псевдоними – подобаващо поведение на „достойни” люде с ампутирана доблест да се подписват с имената си.

Съдейки по стила, статията е направо като излязла изпод перото на проф. Иван Желев. Преди години, докато бях студентка в Богословския факултет в София, уважавах този човек, който ми беше преподавател и питаех известна симпатия към него. Но след като неговият сайт поведе открита кампания срещу Църквата, Православната вяра, български митрополити и други клирици, нападайки ги както глутница хиени се нахвърля върху ранен лъв, като и във форума му се допускаха всевъзможни животински изстъпления по техен адрес – проф. Желев загуби моята симпатия. А завчерашната статия закова последния пирон в ковчега на моето уважение към него, без значение дали той е авторът на тази статия или не.

Отдавна не е тайна, че проф. Желев и неговите сътрудници ненавиждат онези от клира, които ревностно се трудят за опазване неприкосновеността на Православната вяра и каноничната цялост на Църквата. Обект на тяхното презрение и подигравки са уважавани духовници, известни със своята ревност и любов към Православието, един от които е Сливенският митрополит Иоаникий. Да размахваш вулгарно пръст на български архиерей и да му държиш сметка за действията, които извършва, докато изпълнява своите архипастирски задължения, е проява на висша наглост, безочие и простащина. Какви са тружениците в Двери.бг и кой ги е поставил в позицията на последна инстанция, постоянно санкционираща действията на кого ли не в БПЦ? „Проектът Двери.бг" и техният извънщатен персонал - сбирщина от "философи", "мислители", "писатели", "историци", "телевизионни водещи" и "журналисти", не е нищо друго освен една разбойническа шайка от възгордели се миряни, които мечтаят да са нещо повече - те да командват в Църквата. Те, начело със своя самозабравил се главатар, който успешно прилага принципите на Гьобелсовата пропаганда, сякаш сам той ги е измислил. Нека от следните цитати на германския министър на пропагандата и просвещението читателят се увери кого чете повече Желев – Новия Завет или Гьобелс:

„Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но – не цялата истина.”

„Ако често повтаряш една лъжа, хората ще й повярват.”

„Пропагандистът трябва да има достъп до информация за обществените събития и общественото мнение.” 

„Пропагандата трябва да се планира и изпълнява само от един център, като всички нареждания трябва да излизат оттам, да бъдат координирани с всички отговорни активисти в нужния висок дух. Центърът трябва да контролира всички други агенции, които имат пропагандно влияние.”

„Единствено възможността да й се повярва трябва да определя дали пропагандата е вярна или фалшива.”

„Достоверността, информацията и възможният ефект от разпространението й трябва да определят дали тя да бъде цензурирана.”

„Фразите, лозунгите и призивите в пропагандата трябва да са лесни за заучаване и да се използват многократно в подходящи ситуации.”

„Пропагандата трябва да подсилва нивото на загриженост и тревога от възможни загуби.”

„Пропагандата трябва да улеснява изявите на агресия, като посочва обектите на омраза.”

За всички е очевидно, че в Двери.бг се ръководят повече от тези принципи, отколкото от евангелските. Същите са в сила и в статията на „Петър Митев”. Още в първия абзац се прави ударна доза внушения по Гьобелсовия начин: сайтът „Бъди верен” е „разколническо-старостилен”, „трибуна за разколническо-старостилна пропаганда”, чийто „идеолози, създатели и сътрудници имат схизматично-разколническо поведение”.

Човек трябва да сляп, за да не види как Желев се стреми да насади убеждението, че в „Бъди верен” пишат разколници, при условие, че в сайта има цял раздел „Разколът от канонична и нравствена гледна точка”. Желев обаче удобно забравя, че сам неотдавна даде трибуна на гигинския иеромонах Никанор, който в поредица от статии не спря да агитира в полза на Княжевските разколници. Кой в „Бъди верен” някога е агитирал в полза на която и да било разколническа фракция по света и у нас?

Същите внушения продължават с нестихваща сила и по-долу: сайтът е „идеологическа платформа за пропагандиране на зилотски и разколническо-старостилни възгледи, в публикуваните статии ясно личат постулатите на старостилните антицърковни групи”.

Следват обичайните обвинения за "хули и клевети" срещу поименно изброени „видни православни клирици и богослови, и новопросияли светци на Православната църква”, от които става ясно, че и Желев, пардон, „Петър Митев”, не прави разлика между хули и клевети, и аргументирана критика. Възмущението му обаче ври като непрекипяло вино (срв. Авак. 3:5) и го води към все по-дълбоки „прозрения”: „Авторите в сайта нямат за цел моралното или богословско дискредитиране на критикуваните автори, още по-малко търсене на истината. Те съзнателно и организирано подкопават църковното съзнание и внушават трайно недоверие в каноничната йерархия.”

Да се смееш ли, да плачеш ли? „Петър Митев” трябва съвсем да е откачил от омраза, щом смята, че о. Божидар ще тръгне да сече клона, на който седи, бидейки част от каноничната йерархия. Какво да се прави? - омразата прави човека сляп и го лишава от способността да разсъждава логично...

По-надолу авторът окончателно изтърва контрола върху въображението си, вкарвайки „Бъди верен” в цял шпионски трилър: „Сайтът функционира като част от международна мрежа на разколническо-старостилни групи, той е част от интернационална виртуална мрежа за разколническо-старостилна пропаганда, насочена срещу каноничната йерархия на всички поместни Православни църкви”.

Ако се постарае, „Петър Митев” може да стане следващият сценарист на поредицата за „Агент 007”. Определено има творчески потенциал за това.

След като за кратко пуска от захапката си сайта, той като бясно куче се нахвърля и върху Сливенския митрополит Иоаникий, когото обвинява в „насърчаване на разколнически действия и благославяне на разколническо-старостилния проект „Бъди верен”. Видимо, „Петър Митев” наистина смята хората за глупаци: след протойерей Божидар и Сливенският митрополит на свой ред е обвинен, че сече клона, на който седи!

***

Да си призная трудно се пише отговор на човек, скъсал тотално със здравия разум, затова ще спра дотук. Животът е толкова кратък... От цялото писание на „Петър Митев” става ясно само едно, че «Пак беснее Иродиада, пак неистовства, пак танцува, и пак иска главата на Иоана!»^[1] За Петър Митев не знам, но за Иван Желев това важи с пълна сила.

Кой се страхува от „Бъди верен”

[1] Св. Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски, Слово за Отсичане главата на Господния Предтеча и Кръстител Иоан.