На 31 юли 1784 година умира Дени Дидро.

Днешните атеисти се мъчат да се изкарат нравствени хора, които живеят по съвест, появила се незнайно как по време на еволюцията им от безсловесните маймуни. Дидро обаче бил честен и откровен безбожник и не се стеснявал да казва: «За да си щастлив, трябва да имаш здрав стомах, зло сърце и никаква съвест».

Не е удивително, че богохулникът умира от болест на стомашно-чревния тракт, като продължение на казаното от него, макар някъде да пишат, че причината е рак на белите дробове при наличие на мозъчна симптоматика. Няма да спорим по въпроса.

Що за човек обаче е бил той?

Дидро е известен преди всичко с написаната от него „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751), в която освен някакви научни данни от онова време вкарал и различни богохулства, които уж следвали от научните сведения на 18 век. Счита се, че този труд слага началото на така наречената в безбожните кръгове «Епоха на просвещението».

Дидро бил идеолог и основоположник на идеите, които подготвили умовете и довели до Великата френска революция и всички последващи революции с кървавите им вакханалии, а също и до това, в което са се превърнали днес Америка и Гейропа.

Любопитно е, че самият Дидро бил монархист, но според неговото разбиране монархът трябва задължително да е «просветен» (тоест безбожник). Според Дидро тълпата не е способна на здрави съждения нито в политиката, нито по въпросите на нравствеността. Както казва и Волтер: «народът винаги е груб и тъп - той е бик, който има нужда само от хомот, остен и ярма».

Ненавистта към «нисшата класа» за «просветителите» била свързана, разбира се, с Господа Иисуса Христа и християнското разбиране за живот, което притежавал простият народ във Франция, който «просветителите» решили да «просветят», т.е. да го направят безбожен.

Лъжепророците–просветители, макар да дохождали в овчи кожи, отвътре били вълци грабители, и били познати по плодовете им само след няколко десетилетия, когато революционерите-безбожници залели Франция с кръв.

Същата кървава баня очаквала и Русия, а днес виждаме, че се извършва в отделилия се от нея край - Украйна.

Безбожниците-„просветители” проникнали в Русия чрез пробития към Европа прозорец - Екатерина II, която поканила водача на френските богоборци Дидро. Тя приела «мислителя» радушно, отрупала го с пари, беседвала цели часове с него, направила го почетен член на Петербургската академия на науките (1773) и т.н. и т.н.

На един от нейните приеми, Дидро заявил на поканения там иеромонах Платон – бъдещия Московски и Коломенски митрополит^[1]:

- Няма Бог.

На което иеромонахът отвърнал:

- Вашето твърдение е доста старо и на него отдавна е отговорено в една  древна мъдра книга.

- В коя?

- В Библията, 52-ри псалом: „Рече безумец в сърцето си: „няма Бог”.

Лична страница на Андрей Юферев във VK

Превод: Десислава Главева

[1] Платон (Левшин), митрополит Московски и Коломенски (1737-1812) – бел. прев.