Преди време в храма идваше една дама с вид на учителка, която постоянно бършеше с пръсти ъгълчетата на зейналата си уста и все разправяше колко хубаво и културно било у католиците, и «каква селяния била нашата Православна Църква».

Това ми напомни за един отдавнашен разговор с отец Иоан (Крестянкин), когато аз, още съвсем млад, при поредното си посещение при него се жалвах колко труден е постът и също давах за пример католиците, че, нà, римокатолическата църква е отменила постите и т.н.

Батюшката се оживи:

- И правилно са постъпили!

Аз само дето не изтървах устава при неговото възклицание.

- Постят тези, които още се надяват да се спасят! - продължи той. - А римокатолическите прелати прекрасно знаят кои са и по какъв път вървят. Така че защо им е да постят? Защо да се измъчват? Нека си поживеят в удоволствие поне в този живот. На какво друго да се надяват?!

Пък аз исках да похваля тази католическа съобразителност...

След този разговор се старая строго да пазя постните дни от православния календар.

Има на какво още да се надявам...

Оптина пустынь

Превод: Десислава Главева