„Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22). А има ли ние какво да търпим? В това отношение у никого няма недостатък. Широко е попрището на търпението у всеки, значи и спасението ни е под ръка. Претърпи докрай и ще бъдеш спасен. Трябва обаче човек да умее да търпи, защото може да потърпиш и никаква полза да не получиш.

Първо, пази светата вяра и води безукоризнен живот според вярата; всеки случващ се грях тозчас очиствай с покаяние.

Второ, всичко, което се налага да търпиш, приемай като от Божията ръка, помнейки неотклонно, че нищо не става без Божията воля.

Трето, вярвайки, че всичко ставащо се изпраща от Господа за благото на нашите души, искрено благодари за всичко на Бога. Благодари и за скърбите, и за утешенията.

Четвърто, възлюби скърбенето заради великата му спасителност и възбуди у себе си жажда като за питие горчиво, но целително.

Пето, дръж в мислите си, че когато бедата вече е дошла, просто няма как да я отхвърлиш като тясна дреха; трябва да претърпиш. Дали ще я претърпиш по християнски или не по християнски, все пак неизбежно ще трябва да я претърпиш, тъй че по-добре да я претърпиш по християнски. Ропотът не избавя от бедата, а само я утежнява, а смирената покорност на определенията на Божия Промисъл и благодушието отнемат тежестта на бедата.

Шесто, осъзнай себе си като заслужаващ и по-голяма беда; осъзнай, че ако Господ би пожелал да постъпи с теб по цялата Си правда, дали само такава беда би ти пратил?

Седмо, най-вече се моли и милостивият Господ ще ти даде крепост на духа и когато другите се удивляват на твоите беди, на теб ще ти се струва, че нищо не претърпяваш.

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев