На 19 април 1882 г. от сърдечен удар умира Чарлз Дарвин.

През последните 40 години от своя живот Дарвин страдал от неизвестна болест. Нито задълбочените изследвания, нито консилиумите, на които били канени известни лекари – нищо не помагало. В действителност диагноза не била поставена, затова предлаганите начини за лечение не давали резултат. Дарвин се чувствал все по-зле и по-зле, бързо се уморявал, измъчвали го сърцебиене, слабост, главоболие, безсъние, нощни кошмари, припадъци, отпадналост. Той не можел да общува с приятелите си, защото страдал от превъзбуденост, а като последица от това получавал „припадъци със силно треперене и повръщане“. Именно тази болест^[1] довела до сърдечно-съдови проблеми, които убивали Дарвин в последните години и накрая станали причина за смъртта му от сърдечен удар.

Вторият интересен въпрос, по който много се спори е вярващ ли е бил Дарвин.

Много хора го считат за протестант и като доказателство за това привеждат факта, че е посещавал англиканско училище, а по-късно в Кеймбридж изучавал англиканска теология, за да се подготви за пастор, освен това до края на живота си бил енориаш на англиканската църква, като след посещенията там често възниквало обостряне на неизвестната му болест!, дружал с местния „епископ“ и се занимавал с благотворителност. Разбира се, това не е показател за наличие на християнска вяра^[2].

Но какво пише за своя мироглед самият Дарвин:

Вярата на Дарвин започва да се колебае по време на пътешествието му с кораба „Бийгъл“^[3]. Той започва да подлага на съмнение християнските схващания. И макар да се позовавал на Библията като на морален авторитет, постепенно все пак започнал да разглежда креационизма^[4] като лъжлив и не заслужаващ доверие: „…осъзнах, че Старият завет с неговата очевидно лъжлива история за сътворението на света, с неговата Вавилонска кула, дъгата като знак на завета и т.н., и т.н., заслужава доверие не повече, отколкото свещените книги на индусите или вярванията на който и да е дивак.“

Дарвин даже пише за религията като за „племенна стратегия за оцеляване, при което се вярва в Бога като във върховен законодател”. С времето вярата на Дарвин постепенно отслабвала, докато накрая през 1851 г., след смъртта на дъщеря му Aни^[5], той съвсем престанал да вярва в християнството. Продължавал да подпомага местната църква и помагал на енориашите в общите дела, но в неделя, когато цялото семейство отивало на църква, той се отправял на разходка. По-късно, когато го питали за религиозните му възгледи, Дарвин отговарял, че никога не е бил атеист, в смисъл, че никога не е отричал съществуването на Бога и че, като цяло, „би било по-правилно състоянието на моя ум да бъде описано като агностическо”.

Към края на живота си той пише: „Тайната на началото на всички начала е неразрешима за нас и аз от своя страна съм длъжен да се огранича със скромната роля на агностика (незнаещия)“, т.е. започнал да споделя позицията на агностицизма, който отрича възможността за познаваемост на света, както и за достигане до Истината. Ролята на науката за агностика се ограничава само с описание на явленията и феномените.

Заедно с това, отделни изказвания на Дарвин могат да се оценят като деистически или атеистични. Така например, шестото издание на „Произход на видовете“ (1872) завършва в духа на деизма с думите: „Има величие в това виждане, според което животът с неговите различни прояви е бил вдъхнат от Твореца в една или в ограничен брой форми; и докато нашата планета продължава да се върти, съгласно неизменния закон за притеглянето, от такова просто начало са се развили и продължават да се развиват безкраен брой прекрасни и най-изумителни форми.“

При това Дарвин отбелязва, че представата за разумен творец като първопричина „силно ме владееше приблизително по времето, когато пишех „Произход на видовете“, но точно от това време значението му за мен започна много бавно и не без много колебания все повече и повече да отслабва.“

Изказванията на Дарвин в писмото му до Хукър^[6] (1868) може да се приемат за атеистични: „… не съм съгласен, че статията е правилна, намирам за чудовищно твърдението, че религията като че ли не е насочена срещу науката […] все пак, когато казвам, че е неправилна, аз не съм сигурен дали за хората на науката не би било най-разумно изобщо да игнорират религията.“

В своята „Автобиография“ Дарвин пише: „Така малко по малко в душата ми се прокрадваше неверието и в края на краищата аз станах съвсем невярващ. Но това ставаше толкова бавно, че не чувствах никакво огорчение и никога от тогава досега дори и за секунда не съм се съмнявал в правотата на моето заключение. Всъщност аз едва ли съм в състояние да разбера как някой би могъл да иска християнското учение да се окаже истинно; защото ако то е такова, то несложният текст [на Евангелието] изглежда казва, че невярващите хора, а в това число би трябвало да включим баща ми, брат ми и почти всичките ми най-добри приятели, ще понесат вечно наказание. Отвратително учение!“

Подобни мисли и нагласа могат да се видят и у съвременни хора, които наричат себе си християни.

А много християни, поддаващи се на мнението на дякон Кураев, смятат, че хипотезата за еволюцията (както е правилно да се нарича, защото за нея няма доказателства) е напълно съвместима с християнството.

На всички християни, които се заблуждават, че е възможно да се съвмести християнството с еволюцията, препоръчвам книгата на о. Даниил (Сисоев) „Летопись начала“, посветена на този въпрос.

Относно болестта на Дарвин, някои предполагат, че е имал някаква екзотична инфекциозна болест (припомнят, че бил ухапан от насекомо в Аржентина^[7]). Възможно е обаче да е бил бесноват^[8], още повече, че обострянето на болестта му ставало след посещение на църква (макар че, каква църква у протестантите, но все пак), затова и често се измъквал от църковните служби^[9].

Лична страница на Андрей Юферев във VK

Превод: Даниела Димитрова