Вход

Православен календар

Украйна под контрола на сатанински секти

 

Задачата на сатанистите е унищожаването на народа по какъвто и да било начин

Всеки образован човек, който се интересува от историята на окултните общества и секти, може лесно да се убеди, че Украйна се намира под властта на последователите на сатанинския култ, ако просто погледне това, което става в нея. Става дума за сатанисти и то не в преносен, а в най-пряк смисъл, тъй като там управляват адептите на дяволски секти.

Действията на режима на Порошенко, диктувани от западни кукловоди, с точност възпроизвеждат ритуалните действия на поклонниците на дявола. Това са масовите убийства на мирни и невинни хора, всестранното, включително и законово поощряване на хомосексуализма и блудството, които са важна част от окултните обреди, истеричната информационна пропаганда на ненавист към Църквата, към идеята за Светата Рус, масови погроми и палежи на православни храмове, обстрелвани от украинската артилерия.

При това киевската хунта обикновено нагласява най-страшните й престъпления да съвпаднат с датите на православните празници, за да издевателстват над тях и да ги осквернят, или пък с любимите цифри на сатанистите. Както е известно, всички окултисти са подвластни на нумерологията. За какво да говорим, когато именно при режима на Порошенко за първи път в историята на Украйна бе легализирана „църква на сатаната”! И това властите го направиха не кога да е, а на 6 юни 2014 г., т.е. на 6.06 - любимия ден на сатанистите, който те считат за ден на тяхната сила. В Украйна се възцари кървав хаос, както на времето беше предсказано от рогатия вдъхновител на безумните художници на Евромайдана (тук).

Не претендирам, че това е абсолютната истина, обаче „случайните съвпадения”, игрите с кървав финал на киевските терористи и западните им опекуни и то на точно определени дати са твърде много, за да са прости съвпадения...

Но ако искаме да си спомним за всички престъпления на киевските терористи, то трябва да се обърнем към цялата история на евромайданския метеж, в резултат на който те заграбиха властта.

Масовите безредици в Киев започнаха на 21 ноември, в деня на Божия Архистратиг Михаил. Както е известно, той се почита, защото сваля от небето въстаналите срещу Бога метежни полкове на бесовете, а първият революционер е именно сатаната. Изглежда кукловодите на днешните революционери са решили да пародират това отколешно събитие (не напразно наричат дявола „маймуната на Бога”), като докажат, че в сравнение с падналите ангели, те са способни да проведат далеч по-успешен метеж против божествения ред. Не случайно метежът започна именно на Майдана (Козье Болоте)[1], където някога са се издигали езически идоли, а сега стои нещо като статуя на Архистратиг Михаил, която обаче прилича по-скоро на черен демон, отколкото на ангел.

Интересно е, че и в Москва опитите за метеж станаха на площад „Болотной” (Блатния площад) – там, където се намират уродливите скулптури на човешките грехове[2], с което сякаш самият дяволски поръчител на революцията сигнализира за своето излизане от черната и мръсна бездна...

Черният ангел на Майдана

В дадения случай не става дума просто за свалянето на Янукович, а за началото на война и атака срещу християнството. И ако аз много пъти писах и говорих, че в случай на победа на Евромайдана, Украйна я чака гражданска война, то за това знаеха отнапред организаторите на революцията отвъд океана и техните местни слуги, които точно това целяха. Тази дата „се прослави” и с това, че точно преди 9 години пак там започна предишният Майдан - на Ющенко. Между другото, 9 е числото, което особено обичал и почитал основателят на „църквата на сатаната” в САЩ Антон Ла Вей...[3]

Още от самото си начало Майданът е пропит със сатанинска символика. В началото обаче той беше слабичък и неговите кукловоди трябваше доста да се потрудят в разпалването му за да постигнат победа. Затова организаторите на Евромайдана с помощта на своя съучастник Льовочкин[4] организираха разгонването на демонстрантите, а после в СМИ пак те обрисуваха това като някакво „световно престъпление”, макар самите Порошенко, Яценюк, Кличко и Тягнибок да бяха съучастници в разгонването.

Това предизвика усещането за пълен абсурд на ставащото, особено на фона на извършвания геноцид над народа на Новорусия от същите тези организатори на майданския бунт. Те предварително бяха подготвили бойни отряди, които на следващия ден под маската на „възмутения народ” започнаха да щурмуват правителствените сгради едновременно с масови побоища над милиционери и войници от вътрешните войски, в резултат на което двама войници бяха пребити до смърт с желязна арматура и павета от озверелите фанатици на „европейския избор на Украйна”. А тъпите и страхливи представители на управляващата по това време Партия на Регионите укриват този факт „за да не се разпалва омраза сред народа”, както в личен разговор ми каза един депутат от парламентарната група на партията, на което възразих, че подобна тактика ще завърши катастрофално за държавата. Всъщност аз много исках да публикувам този факт, независимо от последиците за мен, но не успях да открия достатъчно доказателства: роднините на убитите войници мълчаха, защото бяха подкупени от „регионалните”, същото, дори в по-голяма степен, се отнасяше и за техните командири. Тези нови престъпления на терористите станаха на 1 декември и позволиха на майданците да завладеят редица  административни сгради в центъра на Киев.

Тази дата също не е обикновена. Именно на 1 декември 1991 г. се проведе печално известното гласуване за „независимост” на Украйна, когато по-голямата част от населението уж гласува за независимост. В действителност въпросите на референдума бяха абсолютно подвеждащи и звучаха така: вие за Съветския съюз ли сте или за Съюза на независимите държави, при което в подкрепа на втория вариант вървеше мощна пропаганда на цялата партийно-държавна машина. И заблуденият народ гласува предимно за втория вариант, вярвайки, че той е просто подобрена форма на Съюза. Практически никой в същата тази Източна Украйна не мислеше, че гласува против собствената си единна държава.

Успехът за революционерите с украинския референдум дублира друг подобен успех на същата дата. На 1 декември 1989 година М. Горбачов пръв от съветските ръководители посети Ватикана, което ознаменува едно кардинално предателство – предаването на епархии от Руската Православна Църква в Галиция на униатските метежници и щурмоваци (там насилственото и въпиющо незаконно отнемане на православните храмове започна при липса на всякаква съпротива от страна на правоохранителните органи).

За да отбележи тези две дати, униатският кардинал Любомир Гузар заедно с приятелите си през 2011 г. създаде обществено движение – „Групата на 1 декември”, в която влязоха лица като Богдан Гаврилишин – укронацист, член на Римския клуб, председателят на управителния съвет на СОРОСката фондация „Възраждане”[5], Е. Сверстюк, в миналото – дисидент и в същото време доносник на КГБ, а през последните години – активист на разколническото антицърковно движение, В. Брюховецки – ректор на т.нар. „Киево-Могилянска академия”, един от организаторите на „масовките” още на първия Майдан, в които „доброволно-принудително” въвлече всичките си студенти, Владимир Горбулин – известен прозападен политик, един от главните лобисти на интересите на НАТО в Украйна, и още няколко подобни персонажи. Забавно е, че Гузар съвсем открито агитираше в полза на сексуалните извращенци и си призна, че сам се занимава с магически практики, което някак си е несъвместимо с неговия сан, макар и униатски. Но не по-несъвместимо от изявлението на последните римски папи, че иудеите са техни „по-големи братя”. Тогава „по-големият брат” на католиците и униатите, главният равин на Украйна, хабадистът Яков Дов Блайх също тъй решително се изказа, че „споделя евроинтеграционните стремежи на украинците”, въпреки че в този период повечето украинци бяха за Митническия съюз с Русия и против асоциирането с ЕС.

На сцената на Майдана „евроуниатите” танцуваха един до друг с „евро-равините”:

Голяма част от майданското противостоене се проведе по време на православния Рождественски пост, осквернявайки го с насилия и убийства, дегенеративна музика, пиянство и самоубийства. Насилието на майдано-униатите се изяви и на Рождество, но особено силно се прояви на православния празник Кръщение Господне. Тогава организаторите на Евромайдана насъскаха своите бойци срещу милицията, нареждайки им да изгарят живи бойците на „Беркут”[6] с „коктейли Молотов”[7]. В началото малодушната власт нареди на милиционерите просто да стоят „като агнета”, а когато накрая им разреши да отговорят, „Беркут” използва само водни струи. Така сатанистите пародираха думите на пророк Иоан Кръстител, че той кръщава с вода, а след това ще се кръщава с огън.

Майданът завърши с погрома на въоръжените участници на 18 февруари 2014 година. Числото 18 също е от любимите на сатанистите (6+6+6). На този ден те често принасят жертви на сатаната. На 18 февруари организаторите на Евромайдана организираха убийства на адептите си с помощта на „неизвестни снайперисти” според класическата схема на революционните провокации през последните десетилетия. Нещо повече, в обхвата на снайперистите попадна и прозападния политик депутатът Сергей Пашински (БЮТ)[8], който след добре свършеното кърваво дело е назначен за глава на Администрацията на президента. Оказа се, че западните уредници са добре запознати с триковете на своите подчинени: Аштън[9] ясно заяви в телефонен разговор, че снайперистките убийства са дело на тогавашната опозиция. Забавни са и сегашните изхвърляния на слугите на Валцман-Порошенко от Държавната прокуратура, които обещаха „да разследват” нещо там по повод убийствата на „Небесната стотица”[10], защото в случай на реално разследване зад решетките ще се окаже на практика цялото ръководство на  Украйна...

Между другото, именно некрофилският култ „Небесна стотица” позволи тогава да се пролеят реки от кръв в същата тази Новорусия „в името на героите от Майдана”. При това евромайданските организатори на убийствата цинично записаха не само метежниците, самоубийците, жертвите на „битови убийства” към момента, но и защитниците на законния ред, борещи се срещу метежа.

След Евромайдана „украинските” олигарси Валцман, Коломойски и другите, заграбили окончателно властта, „отбелязаха” Пасха 2014 година с особено крупно кръвопролитие на контролния пост под Славянск, а Кръщение 2014 година – с масиран обстрел на мирните градове в Донбас, въпреки сключеното примирие. Също така, именно на празника Кръщение, главният хомосексуалист на Украйна Светослав Шеремет тържествено съобщи, че закона за забрана на пропагандата на хомосексуализма сред децата е напълно провален. Той написа в своя блог:

„Нека ви припомня, че към 2011 година консервативно-религиозните обществени обединения събраха няколко десетки хиляди подписа под идеята да бъде забранена пропагандата, популяризирането и „нормализацията” на еднополовите отношения в Украйна. Хората, които се подписаха за това, подкрепиха също и въвеждането на наказателна отговорност за тези деяния, тъй като според тях, разпространението на „хомосексуализма” представлявало „заплаха за националната ни сигурност... Те го внесоха за разглеждане в парламента... Беше ни нужна революция, падане на режима и сключване на споразумение за асоцииране с ЕС, за да може най-сетне, в постреволюционния парламент на VІІІ събрание на Върховната рада, по дипломатичен път да се избавим от това позорно изчадие на отечествената законодателна мисъл... Сега вече е ясно, че хомофобията е концептуално свързана с Русия и с „руския свят” и затова подобни инициативи едва ли могат да разчитат на успех”.

Най-толерантният в историята на руския свят президент Порошенко-Валцман преди това дори покани активисти на гей-движенията на собствената си инаугурация.

Също така все повече се насаждат и ювеналните технологии, секспросветата, а неотдавна по Крещатик[11] имаше даже тържествен „поход на презервативите”, при което платени идиоти, облечени в огромни гумени изделия усмихнато посрещаха войниците от „териториалните батальони”.

Изглежда новата власт в Украйна обръща далеч повече внимание на развращаването на народа, отколкото на масовата гибел на собствените си войници от оръжието на новорусийското опълчение. Или по-скоро, те се радват и на едното, и на другото. Защото, в крайна сметка, задачата на сатанистите е унищожението на народа по какъвто и да било начин.

Игор Друз, председател на «Народен Събор» на Украйна и Новорусия

Русская народная линия

Превод: Светла Георгиева

[1] Козе блато – старото име на мястото, където се намира площад „Независимост” - до X век районът около настоящия Майдан е бил едно блато – бел. прев.

[2] През септември, 2001 г., в източната част на площада поставят скулптурната композиция на М. М. Шемякин - Децата — жертви на пороците на възрастнитебел. прев.

[3] Антон Сандор Ла Вей e основател, а до смъртта си и върховен жрец на Църквата на сатаната. Автор е на книгата „Сатанинската библия“. През 1966 г. през т.нар. Валпургиева нощ, създава Църквата на сатаната, а по-късно урежда административната страна и в крайна сметка църквата му става официално призната в САЩ – бел. прев.

[4] Сергей Льовочкин – изключително влиятелен украински политически деятел, син на червен номенклатурчик. Последователно е бил член на: Съвета за национална безопасност и отбрана на Украйна, Консултативния съвет по въпросите за чуждестранните инвестиции, Управителния съвет на Националната банка на Украйна, Държавната комисия по въпросите за стратегии на икономическото и социалното развитие, Комисията по държавните награди и хералдика, Комитета за икономически реформи, Националния антикорупционен комитет. Ръководител на работната група за разработка на концепция за реформиране на Националната академия за държавно управление при президента на Украйна, бивш глава на Администрацията на президента Янукович – бел. прев.

[5] Официално Сорос се включва в държавните дела на Украйна през 1989 г., когато създава Международна фондация за възраждане на Украйна (МФВУ) две години преди Украйна да стане независима държава. От тогава Сорос е предоставил повече от 100 милиона долара в подкрепа на украински организации най-вече чрез МВФУ и Института „Отворено общество“. „МФВУ Сорос“ със седалище в Киев поддържа не само множество неправителствени организации, но редовно провежда семинари и сесии за обучение на местните такива по въпроси като „отворени граници“ и присъединяването на региона към Европейския съюз – бел. прев.

[6] Спецчасти на украинската милиция за борба с безредиците – бел. прев.

[7] Любопитното за коктейла „Молотов“ (самоделна запалителна бомба в стъклена бутилка с бензин или дизел и снабдена с фитил) е, че е създаден през Зимната война (1939-1940) във Финландия и е наречен на името на тогавашния министър на външните работи на СССР Вячеслав Молотов в отговор на твърдението му, че Съветите не хвърлят бомби, а храна за гладуващите си северни съседи. С взривните коктейли „Молотов” по време на войната тогава биват посрещнати руските танкове – бел. прев.

[8] БЮТ - Блок на Юлия Тимошенко – бел. прев.

[9] Катрин Маргарет Аштън - върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – бел. прев.

[10] Небесна стотица (Небесная сотня) - повече от 100 човека, загинали по време на протестите на Майдана през февруари 2014 г. и погребани с почести като герои – бел. прев.

[11] Главната улица на Киев, започваща от Европейския площад и минаваща през площад „Независимост” – бел. прев.

 

Други статии от същия раздел:

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти