Из дневника на един православен поклонник

29 април 1994 г. Велики Петък. Утре е слизането на Благодатния Огън. Как да попадна на събитието? Очаква се да присъства море от народ. Отец Вячеслав с неговата група ще отиде в храма още от вечерта. Там ще нощуват на каменните стъпала за да са по-близо до Гроба Господен. Ние решаваме да си пробием път на сутринта. Може би Руската Мисия ще ни окаже помощ? Усеща се, че ще бъде трудно. Дано ни помогне Бог!

30 април 1994 г. Велика Събота. „Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет и нищо земно в себе си да не помисля: защото Царят на царуващите и Господ на господаруващите иде да се заколи и даде за храна на верните…“

Денонощието на кулминацията. Всички предходни са стъпала към него. Улиците на стария град са изпълнени с поклонници, търговци и съмнителни лица. Около храма на Гроба Господен е море от хора от всякакви националности. Църквата е отцепена от плътни редици израелски полицаи и военни. Има тесен проход в кордона. Многократни щателни проверки. Има и дежурни от арменското изповедание. Изискват се пропуски, а ние нямаме. Предприемаме неуспешни опити да проникнем вътре. Отблъскват ни назад. Дори православните свещеници не биват допускани, а са грубо отблъсквани. Отците Алексей и Василий ще минат с делегацията на Руската Мисия. Решаваме да поизчакаме малко. Аз, о. Роман и една поклонничка заставаме в двора на храма. Четем акатисти на Иисус Христос и Божията Майка. Около нас гърците и арабите се разполагат на своите преносими скамейки. Продължаваме да се молим. Снимат ни. При входа бушуват страсти. Неочаквано арменски свещеник повежда о. Роман.

Аз и поклонничката решаваме да излезем от двора на най-близката улица и да посрещнем о. Алексей. Чакаме. Изведнъж иззад ъгъла се раздава страшен шум: крясъци, диви писъци, бързо думкане на езически барабани. Хората се притискат към стените. На улицата изскача странна компания от полуголи здрави момчета с татуировки – 20–30 човека. Погледите им са фанатични, в ръцете им гърмящи барабани, саби и знамена с тръби (пръскалки). Притискат ни до стената. Вихрени танци, скачат един връз друг. Защо ли е всичко това? Цялото това сборище бавно се премества към входа на събора. Откъсваме се и ги догонваме. Усещам страх. Стигаме до входа. По пътя някой отстрани пръсва в очите ми пареща течност, но ме спасяват очилата. Щипе на кожата и ъгълчето на окото. Сълзи. Не спирам. Зад кордона в този момент бавно минава делегация от хора наглед от Изтока. Ние без да се замисляме – плътно зад нея. И… внезапно ни пускат, макар външно съществено да се отличаваме. Никой не ни търси документи. Войниците и полицаите, които съвсем скоро отблъскваха мен и поклонничката сякаш не ни виждат. Другите продължават да ги възпират, както и преди. Изведнъж за нас пътят се оказа свободен. Господ го отвори за нас. А ние – в храма. Срещаме там о. Роман и се настаняваме до високите свещници при камъка на Помазанието.

От мястото си оглеждаме колоните на ротондата окръжаваща Гробницата на Иисус Христос, гигантските сводове на храма. До нас е прекрасната мозайка на Погребението на стената на Католикона. Наоколо – плътна тълпа от поклонници от най-различни страни. От вътрешността на храма наблюдаваме всички минаващи през главния вход и поглеждаме към свода над параклиса на Гроба Господен.

Отново чуваме познатия гръмовен шум. Между редиците от войници се появява онова сборище. Нима ще ги пуснат? Да! Под думкането на барабаните и със същите танци те нахлуват в храма. В очите им се чете фанатизъм, какъвто няма в нашата православна вяра. Извършват вътре нещо като кръстен ход. Привързват един от своите с оранжеви ленти към носилка и на бегом с вдигнати ръце го изнасят от събора. Част от тях остава вътре в колосалното здание. През цялото време се чуват бавните, тревожни удари на голямата камбана. Опитват се да разбудят съвестта на всекиго. Гръцките свещеници ни казаха, че това е ритуалът на православните араби. Така те се радвали на предстоящото слизане на Благодатния Огън, а такива действия започнали, след като арабите видели чудото с разцепването на колоната при входа на храма. Не знам… Външно изглежда като парад на нехристиянски сили. А и вътрешна благодат като че липсва. Чувстваме се малко разстроени и смутени от случилото се. Нима и в нашите храмове е възможно такова нещо? Руското православие трябва да укрепва. Не трябва да се допускат такива екзалтации. „Вярата без дела е мъртва“. А камъните на храма мълчат. На какво ли само не са били свидетели...

13:10. В събора влиза гръцкият патриарх със свитата си. Зад него с труд си пробиват път турските еничари със саби и палки. Приветствени викове от стотици гърци. Напрежението нараства. Тълпата се сгъстява. Минава групата на Руската Мисия. Виждаме там отците Алексей и Василий. Радостно се поздравяваме един друг. Ето я и арменската делегация.

14:00. Съдейки по поведението на гърците, патриарх Диодор е започнал да се моли. Безбройно множество ръце със свещи са вдигнати във въздуха. В очите на хиляди хора се четат горещото желание за чудо, и вяра, и сълзи. „Господи помилуй! Кирие елейсон!” Аз също съм изцяло завладян от молитвата. В сърцето - жар. Внезапно се разнасят викове на гръцки: „Лига — Огън!” По огромните тъмни сводове започват да се стрелкат проблясъците на ярко синьо зарево като че от мощен електрожен. Гласовете се сливат в невъобразим шум. “Лига — Огън!” Нови викове: „Аксиос — Достоен!” Значи патриархът е излязъл от параклиса.

От гъстата тълпа около Кувуклията момчета с ярко горящи факли се втурват в различни посоки. Огънят е странен — дълги оранжево-червени езици. В тези пламъци липсват характерните синьо-жълти отблясъци. Като еластични ленти от полупрозрачна материя пламъците се издигат нагоре в трептящата мараня на въздуха. Ние си запалваме свещите от него. Те също горят с този особен огън — светещи оранжево-червени ленти с ширина 1-1.5 см и дължина от 5-10 см. Телата излъчват топлина заедно с горящите свещи. В тълпата един на друг си раздават Огъня, всички си запалват свещите. Само няколко минути и целият храм и двор са в огън. Опитвам се да направя снимки. Запалвам дадените ми от Москва множество свещи. Восъчни, парафинови, стеаринови. И всички те пламват с невиждания до момента пламък. Суетня. После с труд изгасям целия този огън. Той буквално не иска да бъде изгасен.

И пак сцена на екзалтация. Из храма хуква група младежи, понесли на ръце едно смутено момиче с факел в ръце. Разнася се свистене. И все пак в гръцкото православие се крие нещо езическо. Впрочем нима и у нас не е така? У всеки един от нас? Бавно излизаме от храма. В тълпата от хора няма нито един ранен, осакатен, изгорен. А на стадиона при подобно стълпотворение и огън обезателно ще има ранени. Почти съм изгубил представа за реалността на ставащото. От седемдесетте човека в двете ни групи в храма влязоха всички, които искаха. Нима това не е промисъл Божий?

Отиваме в хотела. Много уморен. С отец Роман запитахме нашите поклонници какво са видели, усетили, къде се намирали. От дванадесет запитани на десет разказите съвпадаха с малки разлики в детайлите. Оказа се, че всички сме се били в групички от по двама-трима човека около параклиса на Гроба Господен в различните части на храма. Като цяло нищо не сме пропуснали. От момента, в който патриархът бе заключен за молитва в параклиса до слизането на Благодатния Огън са минали седем минути. В многовековната история на това чудо времето на призоваването на Огъня е варирало от пет минути до два часа. Както тук разказват, веднъж продължило три часа и Огънят не слязъл, а тогавашният живеещ неправедно патриарх бил разкъсан от вярващите на входа на параклиса (документално потвърждение на това събитие обаче така и не намерих). Интересно е, че много поклонници, присъстващи на слизането на Огъня и написали спомени, свидетелстват за появата на облаци, мъгла и роса по стените и предметите около Кувуклията и в нея.

И сега така - след седем минути по външната повърхност на стените и тавана на параклиса внезапно започнаха да пробягват ярко сини зигзагообразни мълнии или отблясъци, оставящи следи във въздуха (тук свидетелствата малко се разминаваха). Едно след друго кандилата над входа на Кувуклията сами се запалвали и изгасвали, а на някои от стоящите наблизо свещите сами се запалили.

Една поклонничка видяла ярка червена мъгла, появила се около Кувуклията и разнесла се из храма. Друг свидетел разказа също за някакво мълниеподобно сияние между иконите над входа. Един поклонник пък не видял пресвяткащите мълнии, но ясно забелязал самозапалващите се свещи и кандила. Осем човека веднага след като си запалили свещите прокарали огъня през косите, ръцете и лицата си, без нищо да им стане. Едно десетгодишно момиченце от нашата група провела такъв експеримент и с майка си и тя ни най-малко не пострадала. Гъстата брада и коса на отец Вячеслав при съприкосновение със странните пламъци не пострадали ни най-малко, само кожата на лицето му после се зачервила, но без да го боли. Е, преди това той добре се беше попекъл на слънце.

„А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина...” (Иоан 16:13). Благодатният Огън принадлежи към едно от тези упътвания. Тук директно се сблъскваме с едно от онези чудеса, които винаги са били непреодолим проблем и безумие за атеисти и суеверни. Те по-охотно вярват в черни котки или в „енергията на екстрасенса”. Този, у когото в душата има нещо от Иуда, той не вижда чудото. Нашият свят лежи в грях. Оттук идва и страхът от чудото у съвременното делнично псевдонаучно съзнание. А ние, православните, познаваме чудото, то ни се дава чрез Тайнствата.

Върнахме се в хотела. Аз запалих една от свещите, горели в храма с онзи загадъчен пламък. А сега – обикновен огън. Чудото остана в паметта на сърцето. Вечеряме, събираме си багажа — утре рано сутринта трябва да сме на летището, а след денонощие и у дома. А сега все още е Православната Пасха. Празникът на празниците. Пасха на Гроба Господен!

23:00. Отново в храма на Гроба Господен. Влязох в Католикона. Застанах така, че да мога да виждам и параклиса на Гроба. Започна кръстният ход. Из Католикона и около Кувуклията. В първите редове има и наши свещеници. Гърците пеят прекрасно по обичайния си ритмичен маниер. Млади мъжки гласове. Пасха! Христос Воскресе! Воистину Воскресе! На всички езици безброй радостни викове. Пасха на Гроба Господен!

„Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав.”

След кръстния ход бързо прекосихме спящия град към Руската Мисия. Храмът на Света Троица. Литургия. Изповед. Причастие...

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева