Богословският модернизъм в идеологията на Новото време
Загубата на вярата от масите и елитите напълно определя същността на епохата на Новото време (от ХVІ век до наше време).
Независимо от този разрив с истинското християнство, Новото време си остава религиозно в своята основа. Вярата в неотмирната Истина на християнството бива заменена от универсална отсамна религия – от вярата в земното като в идеално и във видимото като в невидимо.
Изявявайки се под името на християнство или под името на светски идеологии, тази религия отрича „отделянето на човек от човек, на „душата“ и „тялото“, на „духовното и материалното“, на „свещеното“ и „профанното“, на „религиозното“ и „светското“. Целият човек е осветен и помазан, за да бъде в цялата си пълнота храм Божий, служение на Бога и на света“ (о. Александър Шмеман).
Такава безразлично всеосвещаваща религия вече е имало в историята на човечеството – във времената на езичеството. В епохата на Новото време се възвръща точно езическото универсалистко световъзприятие, неизвестно за християнството, което от своя страна различава святото от несвятото и обръщането на душата към Бога от обръщането на душата към тварния свят. Така се получава редивинизация и повторно „омагьосване“ на света. Сега всичко – и светът, и човекът с неговите развлечения и технологии – става свещено, макар и в светски смисъл.
Според обяснението на бл. Августин в езическите общества политическата теология е съществувала във връзка с други две части на езическото учение за боговете: философската теология и теологията на театъра. И трите заедно – политическата, философската и теологията на театъра съставяли езичеството като такова.
В Новото време имаме точен паралелизъм – идеологията, масовата религия (в частност богословския модернизъм) и масовата култура взети заедно съставят едната цялостна религия на Новото време, която следва да бъде охарактеризирана като религия на самоспасението и противозаконното самоизследване, а основният мит на тази религия е митът за „абсолютната свобода на човека“.
Така всички страни на Новото време се явяват също толкова политически, колкото и религиозни, а богословският модернизъм е само един от видовете нова религиозност наред с петдесетничеството, New Age, лъжемисионерството и т. н.
Пълен поврат от християнство към езичество е вече невъзможен дори само заради това, че езичеството не познавало християнското понятие за спасението. Идеологията на Новото време във всички свои форми прави крачка не назад, а напред – към богоборчеството. Новата религия е път към абсолютна свобода от доброволното робство на Христа, която „свобода“ се възприема като „спасение“.
Антимодернизм.ру
Превод: свещ. Божидар Главев