За много неща ни говори Неделята на блудния син.

Говори ни и за нашия покой и доволство в дома на Небесния ни Отец, и за нашия безумен порив да избягаме от Отеческата грижа в страната на безграничната свобода, и за богатото наше наследие, дадено ни независимо от нашето непокорство, и за безразсъдното му напразно и безсмислено разхищаване, и за крайното наше обедняване вследствие на това.

Но говори после и за това, как онзи, който се опомни и дойде в себе си, започва да мисли как да се върне при многомилостивия Отец, как се връща и бива приет с любов, а после и възстановен в първоначалното си състояние. И кой не би намерил тук благопотребен урок за себе си?

Пребиваваш ли в бащиния дом, не упорствай да излезеш на свобода. Виждаш ли как е завършил един такъв опит! Ако си избягал и си заживял като прахосник, спри по-скоро! Ако си прахосал всичко и вече бедстваш, решавай по-скоро и се връщай. Там в бащиния дом те очаква всякакво снизхождение и предишната любов и доволство.

Последната стъпка е най-нужна, но за нея не трябва много да се говори. Всичко е казано кратко и ясно. Опомни се, вземи решение да се върнеш, стани и бързай към Отца. Неговите обятия са отворени и са готови да те приемат.

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев