Оптинските старци обгрижвали не само монашестващите, те не оставяли без духовно ръководство и светските хора. Често техните съвети се отнасяли до семейството и възпитанието на децата – това, което съставлява основна част от живота в света.

Преподобният изповедник Никон пише, че всеки вид християнско житие притежава свои собствени добродетели и занимания:

„За нас са недостижими делата на тези, които имат различен от нашия начин на живот. Например майката-кърмачка не може да посещава ежедневно всички служби и дълго да се моли у дома. Защото от това би се получило не само смущение, но даже и грях, ако, например, докато нея я няма, детето, оставено без надзор, се осакати или, ако е по-голямо, направи някоя пакост. Тя не може съвсем да се отрече от притежаване на имущество заради личен подвиг, защото е длъжна да отглежда и храни децата си. Тя е длъжна да угажда на Бога с дела, които са свойствени за нея: търпение към тежестите на семейния живот, посилна молитва, посилна милостиня, учене и възпитаване на децата, спазване на постите, ходене в църква на празник, отстраняване от ропот и сплетни и т.н.“

Изобщо Оптинските старци поставяли високо благочестивия семеен живот. Преподобни Нектарий оценявал участта на жената да бъде майка и съпруга така:

„Омъжването на жената е служение на Пресветата Троица… ето колко велика е за жената участта на съпруга и майка.“

Старците давали съвети и за това как трябва да се женят и омъжват хората. Така например много миряни се обръщали към преподобни Лев за благословение преди встъпване в брак. И браковете, извършени по благословението на стареца, били благополучни.

Просещите благословение за брак преподобни Лев обикновено съветвал добре да преценят всички благоприятни и неблагоприятни обстоятелства. Например да обръщат внимание на това „женихът и невестата да са здрави, да имат с какво да живеят, да няма големи различия в социалното им положение и във възрастта.“ При това старецът повтарял простичката стара поговорка: „Знай сапог сапога, а лапоть лаптя.“*

Освен това тези, които го питали за избор на жених наставлявал да обръщат внимание на качествата на баща му, а търсещите невеста – да обръщат внимание на качествата на майка й, като казвал: „Крушата не пада по-далеч от дървото“.

Накрая поучавал жениха, невестата и техните родители при усърдна молитва да се вслушат в сърцата си. Старецът препоръчвал, ако след взетото решение за брак, женихът, невестата и техните родители почувстват душевно спокойствие, да се пристъпва към брак. В случай, че има съмнение, безпричинен страх, безпокойство и смущение, старецът казвал, че това е неблагоприятен знак и препоръчвал да се потърси друг жених или друга невеста. Този съвет старец Лев давал на всички.

Но самият той, по дадената му от Бога прозорливост, понякога давал съвети, различни от човешките мнения и съображения.

Веднъж при стареца дошъл един не много богат човек, който обяснил, че трима жениха искат ръката на дъщеря му: помешчик, фабрикант и заможен селянин и попитал на кого да даде дъщеря си. Отец Лев препоръчал да я дадат на селянина, като казал, че там ще бъде по-сита. След това настъпила гладна година, а като изминала, бащата на момичето се върнал да благодари на стареца, че му казал да даде дъщеря си на селянина, който по време на глада ги изхранвал, и добавил, че в същото време помешчикът и фабрикантът едва не умрели от глад. А освен, че бил сит, този брак се оказал и щастлив.

Преподобни Амвросий съветвал да не се бърза с пристъпване към съпружество, а да се огледа въпроса от всички страни с разсъдителност: „Не пречи също да се разгледа и проучи добре самото лице, с което смятате да придобивате светско благополучие. Освен неговите собствени качества трябва да се види и какво положение заема, обстоятелствата на живота и обкръжението му. Всички тези неща взети заедно имат голямо значение. По наблюденията на някои хора, благоприятните и неблагоприятните качества на човека често се проявяват в семейството му.“

Ето също и наставленията на старец Амвросий към желаещите да встъпят в брак.

„Молиш за моя грешен съвет и благословение за встъпване в законен брак с избраната от теб невеста. Ако ти си здрав и тя е здрава, ако се харесвате взаимно и тя е с благонадеждно поведение, ако майка й има добър и сговорчив характер, тогава можеш да се ожениш за нея.“

„Ако синът ти е здрав и не е дал обет за монашество и желае да се ожени, то това е възможно, нека Бог да благослови. А ако майката на невестата е смирена, тогава и невестата ще бъде по-смирена, защото старата поговорка гласи: „Крушата не пада по-далеч от дървото.“

Преподобни Иларион препоръчвал на желаещите да встъпят в брак да искат съгласието и благословението на родителите или на по-възрастните в семейството, но също смятал, че не бива да има принуда от страна на по-възрастните; освен това встъпващите в брак би трябвало да се харесват взаимно и при избора на жених и невеста да се обръща внимание не на имуществото, а на това женихът, невестата и родителите да са благочестиви и да имат висока нравственост. Тогава, казвал старецът, можем да се надяваме, че новобрачните ще бъдат щастливи.

Той не одобрявал голямата разлика във възрастта, заради която по-късно биха могли да възникнат скърби. Мъжът би могъл да е малко по-възрастен от жената, но обратният случай би бил причина за много скърби у самата жена. Старецът не одобрявал също и сключването на брак по повика на страстта, защото след утихването й любовта може да изчезне. Той бил против и брак между лица с различно вероизповедание: мъжът и жената са едно тяло и трябва да бъдат и в духовно единение.

Оптинските старци давали много наставления за съпружеския живот, за отношенията в семейството, възпитанието на децата.

Преподобни Лев наставлявал своята духовна дъщеря в случай на спречкване с майка й, а още повече, ако я е обидила, веднага да поиска прошка:

„Когато се случи да огорчиш с нещо мама, то бързо падни в уморените й нозе, които са се трудили за вашето възпитание, и поискай прошка. Веднага щом принудиш себе си към това, съвестта ти ще се облекчи и дяволът-враг ще бъде посрамен!“

Преподобни Макарий учел да се приема със смирение и самоукорение всичко, което се случва и особено ако то идва от родителите:

„Приемай със самоукорение и смирение каквото и да ти се случи, а най-вече от родителите, при които сега се намираш. „Почитай баща си и майка си“ – е заповядал Господ (Изх. 20:12), и естественият и гражданският закон заповядват същото. Благословението на родителите е голяма благодат за децата, защото низвежда върху тях Божието благословение.“

Преподобни Амвросий напомнял за необходимостта да се учат децата по-често да се ограждат с кръстното знамение, което има велика сила и е спасявало много хора от големи беди и опасности:

„Утвърденият от векове опит показва, че кръстното знамение има велика сила върху всички действия на човека през целия му живот. Затова е нужно да се потрудим да вкореним у децата обичая по-често да се ограждат с кръстното знамение и особено преди приемане на храна и питие, когато лягат да спят и като стават от сън, преди пътуване, преди излизане и влизане където и да било. Децата също така трябва да полагат кръстното знамение върху себе си не небрежно или по някакъв моден начин, а точно както трябва, започвайки от челото до гърдите и на двете рамена, така че да се получи правилен кръст. Ограждането с кръстното знамение е спасило мнозина от големи беди и опасности.“

Старецът Амвросий учел също как да се действа, за да се избягват разногласията между съпрузите по въпросите за възпитанието на децата. На писма с подобен въпрос отговарял така:

„В случай на разногласия по-добре ги избягвайте или излизайте, или пък се дръжте така, сякаш не сте чули добре, но изобщо не спорете за разликите във възгледите си пред децата.“

Преподобни Варсануфий наставлявал родителите да възпитават децата си в православната вяра и напомнял на майките, че техните думи имат творческа сила, тъй като излизат от дълбочината на сърцето:

„Това, че синът ви не ходи на църква, може би все още е поправимо. Съветвам Ви просто да му кажете, че трябва да се ходи на църква. Една дума, макар и обикновена, но казана от сърце, влияе силно на човека, а много думи, дори и умни, но казани не от душа, не струват нищо. Това е все едно да застанеш до прозореца и да духаш през малкото прозорче срещу вятъра – каква полза от това? Майчините думи имат творческа сила, тъй като те, разбира се, излизат от самите дълбини на сърцето; голяма сила имат и думите на духовния отец.“

Освен това старец Варсануфий обяснявал, че жената не може да живее без вяра и съветвал жените да се стремят да привличат и мъжете си към Господа:

„Жената не може да живее без вяра. След кратковременно неверие тя или отново се връща към вярата в Бога, или започва бързо да се покварява. Друга работа е мъжът: той може да живее без вяра. Може съвсем да окаменее, да се превърне в солен стълб и така окаменял да си живее, а жената не може така.“

„И вие, жени, сте длъжни да се стремите да привличате мъжете си към Господа и така да спасявате своите и техните души. При всички скърби с вяра прибягвайте към Спасителя, Той никога няма да ви остави. Наистина вярата прави чудеса.“

Преподобни Варсануфий предупреждавал, че ругатните в семейството са много пагубни и че е много опасно да се проклина когото и да било и даже каква да е вещ. Старецът давал за пример следната история:

„Характерната за някои светци черта да канят гости, радушно да ги приемат и да ги угощават, се забелязвала и у преосвещения владика Атанасий. На празник той обичал да кани гости. Така се случило и този път. Веднага след литургията той заедно с гостите се прибрал от храма направо у дома. Пийнали чай и малко побеседвали, след което негово преосвещенство им предложил да обядват. Като заповядал на килийника да донесе обяда, той заедно с гостите седнал на масата. Донесли огромна, прекрасно приготвена щука. Владиката я погледнал и казал: „Щуката не трябва да се яде, прокълната е.“ Всички учудено го погледнали. „Прокълната е, не бива да се яде”, повторил владиката. Повикал килийника и му заповядал да я махне от масата, но тоя не се решавал да я вземе. Тогава негово преосвещенство казал да повикат готвача. Готвачът дошъл. Владиката го погледнал и като забелязал превързания му пръст, го попитал: „Какво ти е на пръста?“ „Случайно го порязах, владико свети.“ „А какво каза, като го поряза?“ „Простете, владико, казах: да бъдеш… лоша дума казах…“ „Ето, виждаш ли, сега не трябва да се яде. Изхвърлете тази щука. Трябва да се сготви друга.“

Виждате колко силно действа проклятието дори на един обикновен готвач... Проклятието на готвача предизвикало някакви изменения в щуката, които владиката забелязал със своите прозорливи очи. В резултат на тези изменения рибата станала негодна за ядене. С това се обяснява фактът, че в богатите домове в света и най-скъпите ястия нямат този вкус, който ние усещаме в нашата зелева чорба: там се готви без молитва, с ругатни и проклятия, а при нас в манастира – с молитва и благословение.“

Днес много често браковете се разпадат, а количеството разводи е огромно. Оптинските старци учели да се прощават грешките и обидите един другиму и да се покриват с любов. Преподобни Лев съветвал при семеен спор да се употребят всички средства за помирение, защото това е угодно Богу:

„Вие, намирайки се в раздвоение и като се смущавате от различни помисли, питате да пишете ли на мъжа си или не. На това отговарям: преди всичко вникнете добре в дълбините на сърцето си и вижте какво е отношението Ви към него: мирно или не, дали не сте дали повод за разрив на съпружеските вериги и т.н. И ако намерите нещо такова вътре в себе си, то използвайте всички средства за сдобряване, защото това е угодно пред Бога. Даже и когато сте права, ако без да отлагате и със смирение се сдобрите с него и го върнете отново към себе си, не заради самата Вас, а заради Бога, то и Господ няма да Ви остави.“

Интересно е, че старецът понякога наставлявал съпругата първа да се опита да се помири със съпруга си, а друг път поучавал мъжа като „глава на семейството“ пръв да положи началото на помирението.

„Като видях безпорядъка във Вашето семейство и както съм с крехко здраве, душата ме заболя за Вашето състояние. Но прося и моля, достопочтени Тома Никитич, тъй като заемаш уж първенствуващото място, то също и пръв постави началото и започни по-благодушно и благосклонно да говориш, не с дух на пламенна гордост, а с дух на смирение и кротост. Бог е силен и всемогъщ да изправи Вашите душевни и телесни дела, и да въдвори мир, тишина и спокойствие в дома Ви.“

Така старецът учел и двамата съпрузи да се смиряват, като предлагал на жената да не забравя за смирението, а на мъжа, като глава на семейството, да сложи началото на помирението с дух на смирение и кротост. Всъщност преподобни Лев наставлявал и двамата съпрузи да си отстъпват взаимно, като всеки помни своите задължения: жената за послушание към мъжа, мъжът – за умението на силния да отстъпва пред слабия.

Преподобни Антоний напомнял пък за търпението в семейния живот, учел хората изцяло да предават себе си на Божията воля и ако мъжът или жената ни се струват не достатъчно добри, да се замислим дали ние самите сме добри, дали сме идеални съпрузи и въобще идеални хора:

„Душевно спокойствие се придобива, като напълно предадем себе си на Божията воля, без която нищо от случващото се с нас не би се случило. И ако Вашият мъж наистина се е държал лошо, то запитайте се по съвест пред Бога: „А аз грешната заслужавам ли хубав и добър мъж?“ Вашата съвест непременно ще Ви каже, че „ти съвсем нищо не струваш“, и тогава в смирение на сърцето и с покорност на Божията воля ще го обичате от душа и ще намерите в него много хубави неща, които дотогава не сте виждали. Макар в днешно време да не е трудно да се разтрогне брачният съюз поради лекомислие и неопитност, но какво ще отговорим на Страшния Божи съд?! Нали Сам Бог съчетава хората в брачния съюз; затова съдете сами: кое е по-добро – търпението или нетърпението!“

Към единомислието и любовта в семейството преподобни Антоний се отнасял като към милост Божия:

„Четейки Вашите писма и виждайки единодушието Ви с най-скъпия Ваш другар и взаимната Ви любов един към друг, сърдечно се зарадвах и благодарих на Господа Бога, който Ви е увенчал със Своята богата милост, т.е. с единомислие и любов; защото много вярно е казано, че когато мъжът и жената са в съгласие, богатство не им е нужно.“

Преподобни Макарий напомнял, че при разпри в семейството всеки на първо място трябва да укорява себе си – без това спорещите няма да получат никакво умиротворение:

„Да се слуша за неприятности между близки роднини е много скръбно… и така, както сме устроени, без самоукорение, колкото и да бъдат съветвани, каращите се не получават умиротворение, те даже нямат и понятие за това, че трябва да се самоукоряват – виждат вина само у ближния.“

Понякога към Оптинските старци се обръщали с молба да се помолят за помощ при проблеми, свързани с раждането на деца и грижи от този род. На едно подобно писмо старец Амвросий отговаря следното:

„Има православно предание, че в такива случаи трябва се прибягва към помощта на Феодоровската икона на Божията Майка. Намерете или помолете да ви нарисуват тази икона, която се празнува два пъти в годината – на 14/27 март и на 16/29 август. Ако желаете, можете в навечерието на тези два дни вечерта да извършвате домашно бдение, а в самия ден – молебен с акатист на Божията Майка. Ако имате усърдие, можете да извършвате това и по всяко друго време, стига да искате. Можете и всеки ден да се молите на Небесната Царица, като поне 12 пъти казвате „Богородице Дево, радуйся“, например с поясни поклони. Толкова пъти може да четете и Нейния кондак: „Нямаме друга помощ, нямаме друга надежда, освен Тебе, Владичице, ти ни помогни, на тебе се надяваме, с тебе се хвалим, защото сме твои раби, да не се посрамим.”

Пиянството е голяма беда за семейството. По този повод преподобни Лев пише:

„Тази страст се допуска или заради гордост и високоумие, или заради нарушения на съвестта против светото съпружество, затова повече от всичко трябва… първо да се насилим по всякакъв начин да смирим себе си, или да отидем на изповед и искрено да се покаем пред опитен духовник, а после и Господ ще помогне.“

Старецът строго назидавал в писмо свое духовно чедо, като го съветвал и даже му заповядвал да престане да пие:

„Да даде Бог във вашия дом да се настани благочестието и ти за всеобща радост да престанеш да посягаш към чашката. Всички знаем, а и руската поговорка казва: „Който пие до дъно, няма да види добро.” Аз, като духовен отец, те съветвах и ти заповядвах да престанеш да пиеш. Да пиеш е лошо, много лошо. Ще си докараш беля, ще се заробиш. На тебе, братко, по манастирски образец трябва да ти дадем послушание да правиш поклони и да молиш твоя имен светец - свети Николай - да те откъсне от пиянството.”

Старец Амвросий учел да се молим на св. Иоан Кръстител и на мъченик Бонифаций за човек, който пие:

„Пишеш, че мъжът ти е изключително пристрастен към пиенето… с вяра и усърдие се моли за него на св. Иоан Кръстител и на мъченик Бонифаций, та Всеблагият Господ, заради молитвите на Своите угодници и по който начин Му е угодно да го отвърне от гибелния път, и да го върне на пътя на трезвия въздържан живот.“

Оптинските старци също така отговаряли на конкретни въпроси и давали духовни съвети при различни проблеми в семейството. Тези съвети са приложими и в наше време, тъй като духовната мъдрост не остарява.

Относно имуществени спорове с роднини, преподобни Амвросий пише следното:

„Възлагай своята надежда на Бога, Който чрез Своя всеблаг Промисъл устройва всичко полезно за нас. Тази мисъл да те ръководи и в отношенията с роднините. Ако Господ им възвести, то те ще ти върнат това, което ти дължат, макар и не всичко; а ако не върнат, то е по-добре да вземеш от чуждите, отколкото да се караш със своите. Що се отнася до тяхната лична полза – това остави на тях самите: нека всеки постъпва по своя преценка.“

Иска ни се да завършим тази малка извадка от писмата и напътствията на Оптинските старци с една история, разказана от преподобни Варсануфий. Тя е много актуална и за нашето време, когато хората често търсят богатство, слава и власт, но не търсят основното – вяра. А без Христос няма живот, няма спасение:

„Днес много хора живеят плътски и не търсят духовна радост. Какво искат да постигнат те преди всичко? На първо място – богатство. След това – слава. За достигането на тези цели пред нищо не се спират. Господ е казал: „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат 24:12). Голямата част от хората се отклониха, напуснаха Христа. Хората на този век наричат несъгласните с тях изостанали, непрактични… Понякога питам тези, които ме посещават „Имате ли деца?” „Разбира се, - казват, - синове и дъщери.” „Как бихте искали да устроите живота им?” „Ами така - искаме синът да стане инженер, той и без това има такива наклонности; а дъщерята, ако може, да се ожени в богато и знатно семейство.” „И мислите ли, че ще бъдат щастливи? „Разбира се!” - отговарят уверено. А да се постараят децата им да придобиват Христа, не мислят. Казват, че всичко може да се купи с пари. Да, наистина, макар и не всичко, но много неща може да се купят с пари, само Христос не може да бъде купен с никакви земни съкровища. Но без Христос няма живот, няма спасение.“

Благодатный Огонь

Превод: Даниела Димитрова

* Нещо подобно на българските поговорки: „Простирай се според чергата си“ или „Всяка жаба да си знае гьола“ – бел. прев.