Случва се, братя, че по Божие допущение понякога ни сполитат обществени бедствия, например суша, безветрие, мор, глад и други нещастия. Какво да правим във време на такива бедствия за да се избавим от тях?

Нужно е преди всичко да мислим, че бедствията, които ни постигат, са следствие от нашите грехове, затова нека плачем за своите грехове и да се каем за тях, и накрая, нека извършваме всенародни молебени с прошения към Бога за помилване.

В осемнадесетата година от царуването на византийския император Лъв, в шестия ден на ноември, по пладне, небето над Константинопол отначало изцяло се покрило с тъмни облаци, а след това по него се понесли облаци от огън. Това явление продължило четиридесет дни. Всички хора мислели, че ще бъдат изгорени, изпаднали в паника и огромен смут. Но за щастие това не продължило дълго. Народът скоро разбрал, че за него е останала една едничка надежда – помощта от Бога и към тази помощ прибягнал. Император Лъв и патриарх Генадий с целия народ всеки ден започнали да извършват литийни шествия около града, във всички църкви се служели молебени и всички хора от малък до голям проливали горчиви сълзи. „Много сълзи, се казва в сказанието, проляха християните и горчиво ридаеха от дълбините на сърцето си със стенание и сърдечна горест… да ги отмине страшният пламък и дим от Господа“. И такава молитва със сълзи не останала нечута. Човеколюбецът Господ явил на молещите се Своето милосърдие и бедствието престанало.

Втори пример. По време на светителството на архиеп. Иона Новгородски в Новгород се появил вятър, носещ смъртоносна зараза. Архиепископ Иона казал на народа: „Ние биваме наказвани от Бога за това, че постоянно грешим, а не принасяме покаяние за греховете си“. Народът разбрал значението на думите на светителя и ги приел в сърцето си, като заедно със своя архипастир извършил молебен. Било принесено, така да се каже, всенародно покаяние. След това вредоносният вятър престанал и не само повече хора не умирали, но и всички болни оздравели. (Пролог, 5-ти ноември).

И тъй, вярно е значи това, което казваме, че за прекратяване на обществените бедствия е необходимо да смятаме, че бедствията ни постигат заради нашите грехове и затова да се съкрушаваме за тези грехове и да се каем за тях, като в обща молитва просим от Бога помилване. Тъй и непременно трябва да бъде, защото с такова покаяние и такава молитва ниневитяните се сдобили с помилване, а по-рано при Самуил - иудеите. И почти цялата история на съдиите израилеви свидетелства пак за това.

А предвид горното, когато и ние заради греховете си бъдем постигнати от някакво зло, то нека първо да се смирим под крепката Божия десница, да се постараем да разкъсаме завинаги в себе си веригите на греховните навици и страсти, да оплачем предишните си беззакония и да прибегнем към нашия общ Отец – Господа, с молба за прошка и помилване. И тогава, разбира се, Той, като безкрайно милосърден, ще ни чуе, ще прояви милостта Си към нас и ще ни избави от сполетелите ни злини. Амин.

Пролог в поучениях

Превод: свещ. Божидар Главев