Всичко е величествено и прекрасно в небесната красота на Богоматер, но особено това се отнася за три Нейни добродетели: смирението, девствената чистота и пламенната съсредоточена любов към Бога. И преди всичко за смирението, най-яркото изражение на което се явява непрестанното безмълвие, свидетелстващо за това, че Тя истинно е живяла живот скрит в Бога в най-висока степен. Всъщност, ако последваме Божията Майка по целия Неин жизнен път, не може да не забележим, че целият Й живот е запечатан от характер на дълбока мълчаливост, съвършено безмълвие, от нищо ненарушима съсредоточеност вътре в себе си – накратко, това е живот скрит в Бога. Нито най-висшата радост, нито най-високата скръб не могли никога да изменят тази главна черта на Нейния дух.

Какво означава този постоянен на пръв поглед подвиг на мълчанието, обхващащ целия Й живот? Означава това, че Светата Дева Мария е съвършен съсъд на благодатта. Вещественият съсъд е негоден във всичките си дела. Също тъй и духовният съсъд е недостоен, ако не съхранява влятата в него благодат в ненарушимо, смирено мълчание. А благодатта изтича и бива отнасяна без нужда и без полза от една само празна дума, изразяваща нескромност, нетърпение или тщеславие.

Добрият съсъд не само безопасно съхранява в себе си мирото, но и самото негово благоухание заключва в своята вътрешност, без ни най-малка загуба. Такъв съсъд нито удар може да разбие, нито огън и въздух да разрушат. Тъй и съвършеният духовен съсъд е този, който пази в себе си тайнството на вярата с чиста съвест (1 Тим. 3:9) в мира на своето сърце и в безмълвието на цялото свое същество, пази поверената му благодат с такава твърдост, която никакви удари и беди не могат да съкрушат и никакви страсти и изкушения не могат да разрушат.

Такъв съвършен съсъд на Божията благодат била Мариам. Затова и Тя в продължение на целия Си живот рядко говори. Тя постоянно безмълвства, не разхищава думите и само съблюдава в сърцето Си чутото. И което е най-удивително – с такъв характер на съкровеност, смирение и мълчание е запечатан целият Й живот не само до прославлението Й от Нейния Божествен Син, но и след прославлението, когато Нейната прослава би била нещо естествено.

За апостолите е написано, че всички те, след Възнесението на нашия Господ единодушно пребивавали в молитва и моления с някои жени и с Мария майката на Иисуса (Деян. 1:14). Какво неочаквано повествование – Тя единодушно пребивавала в молитва и моления с някои! Не само след апостолите, но дори след някои неизвестни жени, едва на края Дееписателят споменал името на Мария Майката на Иисус. Но какво е това? Нима повествователят недостатъчно почита Божията Майка? Опазил ни Бог да допуснем такава мисъл, оскърбителна не само за Пресветата Дева, но и за светия евангелист Лука! Но какво тогава значи това? Свети Лука в книгата Деяния на светите апостоли описва как се е държала Пресветата Дева сред апостолите. А тя, макар по висотата на духа невидимо да председателствала в събранието на апостолите, по смирението на сърцето си видимо не допускала за себе си никаква прослава, не се ползвала от никакви преимущества, поставяла себе си наред с останалите жени, учила ги със своя пример на това, на което след това учил и св. ап. Павел, който казва: „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава…, но заповядвам да бъде в безмълвие (1 Тим. 2:11-12).

Бих желал в този свят пример внимателно да се вгледат и недалеч от нас живеещите, но за съжаление отчуждени от нас братя, които преди Христовия съд, осъждайки без разсъждение всяко свещенство и за това наказали себе си с доброволно лишаване от свещенство, като завършък на своя безпорядък възлагат обществено свещено служение върху девици без съмнение не мъдри, а юродиви. Защото каква освен юродива девица би дръзнала да приеме върху себе си служение, към което не дръзнала да пристъпи Пресветата Дева Богородица?* Не е безполезно и внимателно да се вгледат в този свят пример на Богоматер и всички девици и жени. Той би ги накарал да разберат, че най-добро украшение се явяват не външните украшения, а по израза на апостола, скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух (1 Петр. 3:4).

И накрая за всички християни този пример дава право за следното наставление:

Християнино, колкото и велики да са твоите добри дела, не забравяй за скрития в Бога вътрешен живот. Познай нравственото достойнство на скромната, тиха и съкровена добродетел. За нея е свойствено да бъде тайна за земята и земните, защото нейната природа е небесна и съществува за небето. Извършвай я в тайна и я пази от човешки очи, които често са нечисти и увреждат нейната чистота. Представяй я непрестанно пред чистото и очистващо Божие око. И твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мат. 6:4). Амин.

Произнесено на 8 септември 1929, гр. Варна

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

* Има се пред вид появилото се по това време във вестниците съобщение, че в някои протестантски страни било решено да се допуснат жени да изпълняват пастирски задължения. Впрочем днес „женското свещенство”, за което бленуват и православните модернисти, вече е практика за англиканската, а напоследък и за католическата „църква” – бел. ред.