Монах Сергий „Отшелник”

В света Стоян Русев Стоянов. Родил се на 22 октомври, 1893 година в гр. Айтос, където получил основно образование. След смъртта на майка си през 1919 година постъпил като послушник в Преображенския манастир близо до гр. Велико Търново. През 1922 година игуменът архимандрит Кирил го постригал в иночески чин с името Сергий, а духовен отец му станал иеромонах Максим.

Впоследствие монах Сергий пожелал да поживее в уединение и се заселил в една пещера недалеч от манастира „Св. Архидякон Стефан” до Сапарева баня, Дупнишка околия.

По характер бил тих и скромен. Живеел в лишения. Храната му винаги била постна. Никога не ходел на баня. Бил среден на ръст, с неголяма брада и бели коси, които се сплъстявали, тъй като не използвал гребен.

Около 1932 година игуменът на Рилския манастир архимандрит Кирил се съжалил над него и го приел в числото на рилските братя. Тук той в началото служел като клисар, а после като завеждащ скитовете, тъй като обичал уединението. Затова и получил прозвището „отшелник”.

В Рилския манастир отец Сергий също живеел много скромно. Винаги носел старите си дрехи, въпреки че от манастира, като всички братя, получавал и нови. Вместо обувки носел сандали.

Преди национализацията на Рилския манастир живеел в уединение в историческото подворие на манастира - „Орлица”, където има храм, построен в средата на ХV век. Там през 1960 година на връщане с лека кола от София го посетил тогавашният игумен на манастира – Стобийски епископ Варлаам.

Отец Сергий посрещнал Владиката в скъсан и закърпен на много места подрасник. Епископ Варлаам го попитал:

- Нямаш ли друг, по-нов подрасник?

- Имам, Владико светий, – отвърнал смирено о. Сергий.

- Покажи ми го!

Отец Сергий извадил от един сандък чисто нов подрасник. Владиката му казал:

- Сваляй стария и обличай новия!

Отец Сергий нямало какво да прави, свалил стария подрасник и облякъл новия. След това игуменът го попитал:

- Имаш ли ножица?

- Имам, Владико светий, – отговорил отец Сергий и му подал една стара ножица, без да се досеща за какво му я иска игуменът. Владиката взел ножицата и бързо нарязал на малки парчета стария подрасник на отец Сергий, след което строго му заповядал:

- Изхвърли всичко това в печката!

После се качил в колата и заминал.

Отец Сергий страдал от херния, но не искал да му правят операция. Изобщо по време на целия си живот той не прибягвал до помощта на лекари и лекарства. Понякога хернията изпадала доста и му причинявала големи страдания. В такива случаи той лягал и нищо не ядял. Постепенно вътрешностите му се връщали на мястото си и се оправял.

След национализацията на Рилския манастир през ноември 1961 година Светият Синод го зачислил в братството на Троянския манастир. Но о. Сергий не отишъл там. Останал да живее при гробищния храм на село Рила, разчитайки на подаянията на благочестиви християни. В милицията обаче научили за местопребиванието му и го изгонили оттам, като му заповядали да отиде в Троянския манастир.

Троянски манастир

През зимата на 1963 година заболял от простата, но пак не потърсил лекарска помощ. В резултат на това възникнало усложнение и се наложило операционно да му освободят пикочния мехур от урината.

Преди да влезе в болницата, отец Сергий се изповядал, причастил и над него било извършено Елеосвещение. Постъпил за лечение в болницата на гр. Троян. Лекарите направили каквото могли, но констатирали, че поради забавеното лечение организмът му вече бил натровен.

Отец Сергий престоял в болницата само два дни. Персоналът там останал с отлични впечатления от него, тъй като по характер пациентът бил кротък и благочестив.

Когато доктор Матев, който бил вярващ човек, установил, че сърцето на отец Сергий работи много слабо и разбирайки, че краят му е близо, казал на болния:

- Отец Сергий, ти вече заминаваш за рая!

Отец Сергий радостно се усмихнал, прекръстил се и въздъхнал:

- Слава Богу! – след което предал Богу дух.

Монах Сергий починал на 27 ноември, 1963 година. Погребан е в гробището на Троянския манастир.

Архимандрит Климент Рилски

Рилски манастир, България

26 ноември, 1971 година

Гробът на архим. Климент Рилец на Риломанастирското гробище

<< предишна

Превод и снимки: Десислава Главева

Жизнеописанията „Рилски подвижници” са част от личния архив на монахиня Касиния (Везенкова) и бяха любезно предоставени на „Бъди верен” от Анастасия Бойкикева.