Вселенска задушница

Безутешна и безгранична щеше да бъде нашата скръб за умиращите ни близки, ако Господ не беше ни дарувал вечния живот. Безсмислен би бил животът ни, ако завършваше със смъртта. Каква полза тогава от добродетели, от добри дела? Тогава прави щяха да бъдат казващите “да ядем и да пием, защото утре ще умрем!” (1 Кор. 15:32).

Но човекът е създаден за безсмъртие, а със Своето Възкресение Христос отвори вратата на Небесното Царство и на вечното блаженство за вярващите в Него и за живелите праведно.

Нашият земен живот е подготовка за бъдещия и със смъртта тази подготовка приключва. “На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд” (Евр. 9:27). Тогава ще остави човек всички свои земни грижи и ще се разпадне неговото тяло, за да се събере отново при общото възкресение. Но душата му продължава да живее и нито за миг не се прекратява нейното съществуване. От много явявания на умрели ни е дадено отчасти да знаем какво става с нея, когато тя излезе от тялото. Когато се прекрати зрението с телесните очи, тогава се отваря духовното. Често то се отваря у умиращите още преди смъртта им и те, докато още виждат околните и даже разговарят с тях, виждат и неща, които другите не могат да видят.

Излизайки от тялото, душата се оказва сред други духове, добри и зли. Обикновено тя се устремява към тези, които са й по-близки по дух, а ако намирайки се в тяло е била под влияние на някои от тях, то и излизайки от тялото тя остава в зависимост от тях, колкото и неприятни да се оказват те при тази среща.

В течение на два дни душата се ползва от относителна свобода и може да посещава места по земята, които са й били скъпи, а на третия ден се насочва към други пространства. По това време тя преминава през пълчища зли духове, които й преграждат пътя и я обвиняват в различни грехове, към които самите те са я подтиквали.

Съгласно някои откровения има двадесет такива прегради, тъй наречени митарства, на всяко от тях се изпитва един или друг вид грях. Преминавайки през едно от тях, душата попада на следващото и само когато благополучно премине през всички, може да продължи своя път и да не бъде хвърлена в геената.

Колко ужасни са бесовете и тези митарства показва това, че самата Света Богородица, когато била известена от архангел Гавриил за предстоящата й кончина, молила Своя Син да я избави от тях и изпълнявайки Нейната молитва, Сам Господ Иисус Христос се явил от небето за да приеме душата на Своята Пречиста Майка и да я възнесе на небето.

Третият ден е страшен за душата на починалия и затова тя особено много се нуждае от молитва за нея. След като премине благополучно митарствата и се поклони на Бога, в течение на още тридесет и седем дни душата посещава небесните селения и адските пропасти, без да знае къде ще се окаже, и чак на четиридесетия ден се определя нейното място до Възкресението на мъртвите. Едни души се намират в състояние на предвкусване на вечната радост и блаженство, други са в страх от вечните мъчения, които в пълнота ще настъпят след Страшния съд. Дотогава са все още възможни промени в състоянието на душите, особено благодарение на поменаването им на Светата Литургия, а също и поради други молитви.

Колко важно е поменаването на Света Литургия показва следното събитие. По време на откриването на мощите на св. Теодосий Черниговски (1896 г.), извършващият преобличането им свещеник се уморил, приседнал до тях и задрямал и изведнъж видял пред себе си светителя, който му казал: „Благодаря ти, че се потруди за мен. Моля те още, когато следващия път служиш Света Литургия, помени моите родители” – и им назовал имената (Никита иерей и Мария). - „Как ти, светителю, просиш моите молитви, когато сам стоиш пред небесния престол и изпросваш Божиите милости за хората?” – попитал свещеникът. - „Да, това е вярно, отвърнал св. Теодосий, но приношението на Светата Литургия е по-силно от моите молитви”.

Затова за починалите са полезни и панихиди, и домашни молитви, и добри дела, които се извършват в тяхна памет, например милостиня, пожертвования за Църквата, но особено полезно е за тях поменаването на Светата Божествена Литургия. Известни са много явявания на починали и други събития, потвърждаващи колко благодетелно е поменаването на починалите. Много хора са починали с покаяние, но не са успели да проявят това, докато са били живи. Такива са се освобождавали от мъките и са получавали упокоение.

В църква винаги се възнасят молитви за упокой на починалите и дори в деня на слизането на Светия Дух (Петдесетница) при коленопреклонните молитви на Вечернята има особено моление „за държаните в ада”.

Всеки от нас, желаейки да прояви своята любов към починалите и да им окаже действителна помощ, най-добре може да направи това чрез молитва за тях, а особено чрез поменаване на Светата Литургия, когато изважданите частици за живи и мъртви се спускат в кръвта Господня с думите „Умий, Господи, греховете на тук поменатите с Твоята честна Кръв по молитвите на Твоите светии”. Нищо по-голямо и по-добро не можем да сторим за починалите от това да се молим за тях и да ги записваме за поменаване на Светата Литургия. От това те се нуждаят винаги, но особено през тези четиридесет дни, по време на които душата на починалия преминава своя път до вечните обители. Тогава тялото не чувства нищо, не вижда събралите се близки, не усеща благоуханието на цветята, не чува надгробните речи. Но душата усеща възнасяните за нея молитви, благодарна е на онези, които се молят и духовно се сближава с тях.

Роднини и близки на починалите! Правете за тях това, което е нужно и което е по вашите сили. Харчете средства не за украса на гробове и могили, а за помощ на нуждаещи се, в памет на починалите близки, за църквата, където се възнасят за тях молитви.

Окажете милост на починалия, погрижете се за душата му! На всички нас предстои да минем по този път. Ах, как ще искаме тогава да бъдем молитвено поменати! Затова нека и сами бъдем милостиви към починалите. В момента, в който някой се представи пред Господа, незабавно известете свещеника, за да прочете „Последование след разлъка на душа от тяло”*, което е положено да се чете над всички православни веднага след кончината им. Постарайте се, ако има възможност да се направи опело в църквата и до опелото над покойния да се чете Псалтир. Опелото може и да не е пищно, но обезателно да е пълно и без съкращения. Мислете тогава не за себе си и за своите удобства, а за починалия, с когото се прощавате навеки. Ако се случи в църквата да има няколко покойника, не се отказвайте от това те да бъдат опяти заедно. Нека по-добре опеят заедно двама или повече покойници и тогава молитвата на събралите се близки ще бъде по-гореща, отколкото ако се опяват по ред и поради липса на време и сили се съкратят чинопоследованията, в момент, в който всяко молитвено слово за починалия е като капка вода за жадуващия.

Непременно се погрижете веднага да започне да се извършва четиридесетница, тоест ежедневно поменаване на Света Литургия в продължение на четиридесет дни. Обикновено в църквите, където се извършва всекидневно богослужение опетите там починали се поменават в продължение на четиридесет дни, а и след това. Ако опелото се извършва в църква, където няма ежедневни служби, близките са длъжни да се погрижат и да запишат четиридесетница там, където има всекидневни такива. Добре е имената им да бъдат записвани за поменаване и в манастири в Иерусалим, където по светите места има постоянна молитва. Но четиридесетницата трябва да започне да се чете веднага след кончината, когато душата особено много се нуждае от молитвена помощ, ето защо нека започне поменаване в най-близкото място, където има ежедневно богослужение.

Нека се погрижим за преминаващите в другия свят преди нас, да направим за тях всичко, което можем, помнейки, че „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:7).

Святитель Иоанн Шанхайский и Сан-Франциский. Протоиерей Петр Перекрестов.

Превод: свещ. Божидар Главев

* Последованието след разлъка на душа от тяло, което се чете веднага след кончината да не се бърка с Молебен при разлъка на душа от тяло, който се чете по време на самата смърт – бел. прев.