Протопрезвитер Иоан Майендорф (1926-1992) - руски богослов-модернист. Завършил е Православния богословски институт в Париж (1949) и Парижкия университет. Ученик на архим. Киприан (Керн), последовател на Е. Жилсон. Участник в “Руското Студентско Християнско Движение”. През 1958 г. защитава докторска дисертация в Парижкия университет. От 1959 г. – професор в Свято-Владимирската семинария (САЩ). От 1967 г. – професор във Фордхемския университет. От 1984 г. – декан на Свято-Владимирската семинария. Участник в икуменическото движение; в течение на много години вземал участие в работата на Световния Съвет на Църквите. Основател (заедно с о. Александър Шмеман и архиеп. Иоан (Шаховски) на Американската автокефална Църква (1971). Основател на икуменическото младежко братство “Синдесмос”.

Негови цитати:

"Половината от всички средновековни византийски патриарси – тези, които не били формално осъдени за ерес – са били причислени към лика на светците".

"В нашия паднал свят пълна свобода от заблуждения не съществува и в известен смисъл хората даже “имат право” на заблуждения. Еретически твърдения може да се намерят у всеки свети отец".

"Движещата сила (на постъпките на св. Григорий Палама) била верността на догматическото Православие във вида, в който той си го представял".

"Св. Григорий Палама, произнасяйки проповеди, понякога използвал традиционни идеалистически щампи за необходимостта да се остави любовта към тялото и да се обича само душата".

Отец Иоан Майендорф и светостта

В благообразно издаваните книги на о. И. Майендорф се съдържа учение за светостта, което не е съвсем благообразно. Съгласно о. И. Майендорф, Православието сякаш учи, че светците на Православната Църква съвсем не са безгрешни в нравствено отношение. Не само това. Те по правило грубо нарушават Правилото на вярата и са изпадали даже в арианство, тоест не вярвали в Христа като Бог от Бог.

Модернистът-патролог твърди: Църквата никога не е считала безгрешността като условие някой да бъде признат за светец... Половината от всички средновековни византийски патриарси – тези, които не са били формално осъдени за ерес (!) – били причислени от Църквата към лика на светците.

О. И. Майендорф е толкова въодушевен от тази мисъл, че стига до обобщения: в нашия паднал свят пълна свобода от заблуждения не съществува и в известен смисъл хората даже “имат право” на заблуждения. Еретически твърдения може да се намерят у всеки свети отец. Но не съществува и такова явление като пълен еретик.

Независимо от всичко това, според о. И. Майендорф, ние като православни, трябва да почитаме светците, защото колективното съзнание ги приема за такива и се учи от грешките им. Това поставя светците в един ред с гениите на човечеството: Данте, Сервантес, Толстой и т. н. И те не са били безгрешни, също в много – в това число и в главното - са грешали, но в тях е имало нещо добро и ценно. Ето защо ние признаваме всичко това заедно.

Разбира се, според богослова-модернист, и дума не може да става за това сляпо да се повтаря всичко, което е написано от светите отци. С други думи, пред нас не са светци в точния смисъл на думата, а обикновени хора, каквито сме и ние. И при нас е налице такова “почитане”, при което ние не следваме Великите Светители, Учители и Чудотворци, а старателно различаваме у тях доброто от лошото, както учителят спрямо съчиненията на не чак толкова добре представящия се ученик. Тоест светите Отци не са “отци”, а по-скоро ”деца” пред лицето на нечовешката мъдрост на о. И. Майендорф.

Това е напълно осветскостен протестантски възглед за светиите и светостта. Макар че има една решителна разлика между о. Майендорф и протестантите – те, в крайна сметка, не се представят за православни и не се преструват, че почитат светците. Тоест в дадения случай модернизмът е не само неблагочестив, но и нечестен.

В цялата стройна протестантска концепция на о. Майендорф има едно бяло петно. Той е забравил за светостта на Бога, в Христа Иисуса, Който е станал за нас премъдрост от Бога, праведност и освещение, и изкупление. При модернисткия подход не може да става и дума за това, че Бог прославя Своите светии и че трябва да бъдем свети, както и Сам Бог е свят.

В светиите, за които целият свят не беше достоен (Евр. 11:38), Християнската Църква почита не хората, а Божията благодат, която ги е довела до съвършенство. И именно затова Православието счита за кощунство мисълта, че благодатта обитава в грешни и нечестиви хора. Това е покушение срещу Светостта на Самия Бог, защото у Бога и Неговите светии е обща и една славата и царството и тази Светлина (св. Григорий Палама).

Нима свръхестествената благодат е безсилна да очиства и освещава? Вън такава мисъл! Да, ние говорим за греховете и паденията на светиите – преп. Мария Египетска и други – не защото това е без значение, а защото то дава по-голяма слава на Бога, Който прави светии от покаялите се грешници, победили с помощта на Неговата благодат завладелите ги страсти и лъжливи мнения. И, както обяснява св. Иоан Златоуст: праведникът, ако търпи някакво бедствие, той получава възмездие тук (в земния живот), за да свали от себе си греха и да си отиде оттук (в Царството Небесно) чист.

Такива грешници бяхте някои от вас,казва Апостолът, - но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог (1 Кор. 6:11).

Затова не трябва да се говори, че о. И. Майендорф има пред вид същото. Нищо подобно: той направо законополага ново право на човека: “правото на грешка”, с което внася в Православната Църква пълен нравствен релативизъм и безпринципност, които и така господстват в околния свят.

Антимодернизм.ру

Превод: Катя Тодорова

Четете още:

• Протоиерей Иоан Майендорф и истинското духоборство
• Еретически схващания на прот. Иоан Майендорф