Не всички хора са готови да чуят учението за Бога, не всички са готови да приемат Истината - и това е една много важна констатация. Защото означава, че за християнската проповед съществува една много съществена преграда, която не може нито да се разруши отвън, нито да се заобиколи, нито да се направи така, че тя да изчезне.

Да се чуе и приеме Истината пречи огрубяването на сърцето, неразумието, непостоянството, покварата, безсрамието, несправедливостта, тоест всички тези пороци, които се насаждат в съвременното общество с принудителността на закон.

Съгласно притчата за сеяча семето на словото Божие пада не само на добра земя, където да плодоноси. Господ говори в притчата, че Неговото слово – семето, пада край пътя и птиците го изкълвават, или на каменисто място, а когато изгрее слънцето, изсъхва, или пада в тръни, които го заглушават, като израснат (Мат. 13:3-8). Такива хора – които не желаят да видят с очи и да чуят с уши, и да разберат със сърце – не могат да бъдат обект на християнска мисия. „Ако пък е и закрито нашето благовестие, - говори Апостолът - то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете” (2 Кор. 4:3-4). Чувайки словото на Истината, те го отхвърлят, гаврят се с него и му се надсмиват, или пък го използват за свои недобри цели.

Говорейки за притчата за сеяча, св. Иоан Златоуст отбелязва, че тя не бива да се разбира, сякаш Божественият Сеяч нарочно хвърля словото на Истината край пътя, на каменисто място и така нататък. Не, не Бог, а само човекът е виновен, задето се е превърнал в камък, заглушил е словото на истината с тръни и т.н.

Но тогава, ще попита някой, какво да правим със заповедта на Спасителя: Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Мк. 16:15)?

Действително и Апостолът говори: „Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие”, но продължава: „Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената” (Рим. 10:17-18). Христовата заповед вече е изпълнена в съвършенство от Апостолите и техните приемници, поради което днес без никакво затруднение може да научи за Истината желаещият да я познае.

По-голямото затруднение възниква с изпълнението на другата половина от заповедта на Спасителя: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Не са много хората, готови да следват пътя на Премъдростта в страх Господен и проповедта за Истината разкрива не само спасяващите се. В равна, ако не и в по-голяма мяра, тя показва тази част от човечеството, която отхвърля словото на Истината: А който не повярва, ще бъде осъден” (Мк. 16:16).

Ето тук се разкрива дълбоката пропаст между истинското и мнимото мисионерство, тъй като лъжемисионерството се обръща към тези, които не желаят и не са готови да слушат, като по този начин се стига до потъпкване на истината. Не може да се каже, че лъжемисионерите не разбират това. Разбират го и още как! Те обаче считат за вредно и даже за невъзможно да се учи за догматическите истини. Затова действат в съответствие с основния закон за масовата култура: «Да видим какво искат хората и след това да им го дадем».

Този тип проповед днес е много популярен със своята привидна хуманност и деликатност, но на практика е пълен с груби лъжи и ненавист към Истината и към човешката душа. Лъжемисионерството разрушава църковната ограда, пускайки свините да я подкопават, а това са тези, които не влизат в Църквата с вяра и за да се спасяват, а за да развиват някаква своя си самодейност.

Това явление съвсем не е ново, но то може да процъфтява само в света на масовите идеологии и масовата култура. Още йезуитите уж за «облекчаване на проповедта» се държали като езичници. Техни преки наследници са такива като о. Кураев или о. Сергий (Рибко) и другите рок и рап мисионери, които се маскират, а често са и наистина представители на антихристиянската контракултура.

Християнската проповед не е механична и безлична транслация на Евангелието, тъй като въпросът за приемане на истината е свързан със самата човешка същност. За да има истинска мисия, трябва първо да се провери готов ли е човекът да слуша за истината и да я следва. Човек трябва да е готов да се промени в съгласие с Истината, а не да променя Истината в съответствие със себе си.

Така че, в какво всъщност се състои задачата на истинското мисионерство: в това да разбере обича ли човекът истината. Цени ли я повече от всичко, повече от себе си. И дали ненавижда лъжата както в самия себе си, така и в окръжаващия го враждебен свят.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева