Така завършила най-страшната и велика драма в историята на света. Пречистото Тяло на нашия Спасител безжизнено увиснало на разкъсаните от гвоздеите рани… Мъртвата глава се отпуснала върху гърдите. И дълго висяло тялото така.

Всички вече се разотишли, биейки се в гърди – тия, окаяните, които Го разпънали, а тялото все висяло ли висяло – дълго висяло… Висяло, докато не дошли блажените тайни Христови ученици - "фарисеите" Иосиф и Никодим, и снели от кръста окървавеното тяло на Спасителя, положили го на разстланото върху земята чисто платно, умили кръвта и мръсотията, и сетне го положили на друга плащаница, чиста и суха.

На плащаница… И ето пред вас сега е плащаницата с тялото Иисусово…

О, Господи наш, Господи! Какво е това? Как е могло да се случи?!

Нима не говорел Той на Своя апостол Петър, който в Гетсиманската градина отрязал ухото на слугата на първосвещеника: "върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?" (Мат. 26:52-53).

Да, да, Той можел да стори това, но не го сторил. Той доброволно, доброволно – запомнете тази дума за цял живот – съвършено доброволно претърпял страшно наказание, отдавайки на кръста Своя живот за живота на света.

Кажете, имало ли е такова нещо преди Христа? Кога е било някой да може да се възползва от властта си да избегне неприятностите, да избегне дори смъртното наказание, и да не го направи? Кога е било човек доброволно да отиде на смърт? Това е ставало след Него, с многото Негови мъченици, но до Христа никога, никога не е било.

Кажете, нима е възможно да си представим огромния лъв – царя на животните – покорно да се остави да бъде разкъсан жив от лукавите лисици и гладните плъхове? Не, не! Това е невъзможно: само от рева, от страшния му рев, цялата тази измет в ужас би побягнала.

Скоро в пасхалния канон ще чуете за друг Лъв, за Лъва от Иудино коляно. Кой е този Лъв? Това е Господ Иисус Христос, този Лъв, Който обладава безгранично, неизмеримо по-голяма сила, отколкото лъва – царя на животните. Той е Творецът и Владика на всички твари, Той е Вседържител.

И точно този Лъв, от гласа на когото треперят земята и морето, доброволно отдава Себе Си в ръцете на окаяните лисици – книжниците, фарисеите и садукеите: "като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си" (Ис. 53:7).

Защо, защо е станало това? Защо Лъвът от Иудино коляно – Господ и Бог наш Иисус Христос - претърпял такава страшна смърт? Отговорът на този въпрос намираме в трета глава на Евангелие от Иоана, в беседата на Христа с Никодим, където четем следните слова: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).

И така, любов, любов безгранична, любов безмерна като бездънен океан, любов Божествена, състрадание Божествено към гибелта на цялото човечество били причината доброволно да отдаде Себе Си на страшна смърт Синът Божий, Христос Бог наш.

Той показал със Своя кръст такава безмерна, такава безгранична любов, каквато никой - никой не би могъл дори да си представи. Защото любовта, Божествената любов Го подтикнала към това, което Той извършил.

И така, любовта към нас, окаяните, към нас, негодните, към нас, погиващите, подбудила нашия Спасител да претърпи страшните Голготски мъки.

Но само любовта ли? Не, не само, защото още древният пророк Исаия 700 години преди Рождество Христово писал за Него така, сякаш бил Негов съвременник, сякаш видял и знаел всички най-важни събития от живота на Иисуса, и казал: "чрез Неговите рани ние се изцелихме" (Ис. 53:5).

И така, от една страна – безмерната Божия любов, а от друга – правосъдието Божие. Но бездънната бездна на греховете, които са извършени преди пришествието Христово и които се вършат след Неговото идване, не могат да останат безнаказани.

Не може, не бива да останат безнаказани всички мерзости, жестокости, подлости, убийства, прелюбодеяния, цялата нечистота на човешкия род. Трябвало тези грехове да бъдат изкупени по непостижим за нас начин.

Бог, Троичен по Лица, в предвечния Си Съвет намерил средството, с което греховете на света да не останат безнаказани: Той ги възложил на Своя Син, на Господа Иисуса Христа. "Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:5).

О, как може да се разбере, как може да се постигне това? То е страшно, то не може да бъде постигнато, това е една от най-великите Божии тайни. И никога човешкият ум няма да може да разбере защо и как е трябвало за греховете на света така страшно да бъде изпонаранен Христос, Синът Божий.

Но у пророк Исаия четем в 55-а глава: "Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища ... Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли" (Ис. 55:8-9).

Даже най-големият от богословите, великият Григорий Богослов дълбоко се замислял над този въпрос. Този въпрос го вълнувал, но дори той не можел да даде отговор.

Ще посмеем ли ние с нашите нищожни умове да се опитаме да разрешим това, което не разрешил и сам Григорий Богослов?!

Не сме ли длъжни със смирение, с дълбоко преклонение да познаем и запомним завинаги само едно – че смъртта Христова на кръста била доброволна смърт за нашите грехове – за моите грехове, за вашите грехове, за греховете на нашите отци.

4 април, 1953 г.

Святитель Лука Войно-Ясенецкий, Проповеди.

Превод: Десислава Главева