От какво се уплаши ти? Бедните въстанаха срещу твоето богатство и на теб ти стана страшно. Винаги е било така – бедните да гледат накриво богатите.

Твоята вяра обхваща всичко – небето и земята, животът и истината, справедливостта и радостта, светлината и Ангелите. А който няма това, въстава срещу тебе - притежателят на това съкровище. Ако бяха въстанали против себе си и бяха пожелали, подобно на тебе, да станат духовно богати, ние бихме се радвали. Но не. Те искат щото ти да станеш беден като тях.

Антимонашество

Отговори от иеромонах Сергий Рибко на въпросите на кореспондента на списание „Благодатен огън" относно канонизацията на монахиня Мария (Скобцова)

"Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно."
Лука 10:41-42

- Отец Сергий, в последно време в околоцърковните и обновленческите печатни издания (парижката „Руска мисъл", кочетковското списание „Православна община") се водят разговори за възможната канонизация на монахиня Мария (Скобцова). Какво е Вашето отношение по този въпрос?

Пътувахме на стоп от Бургас за София, когато едно очукано рено спря и ни качи. В него седяха две момчета, които бяха горе-долу наша възраст. Пътуващите на стоп свещеници имат удоволствието да бъдат качвани от най-различни хора, някои от които, наред с оказаното гостоприемство считат, че са в правото си да изложат своята житейска философия, както и задължително да поучат на нея качилия се в колата им свещеник.

В детство съм чувал легендата за падането на Вавилон. Не гарантирам за нейната достоверност и даже за това, че ще я предам съвсем правилно. Но за мен тя има особена ценност – като назидание, което трябва да помнят нашите съвременници.

“Модернизъм”  идва от "modernus", което в превод от латински означава нов, съвременен. С този термин се обозначава проникването в Християнската Църква на широк набор от ереси, философски възгледи, научни идеи, културни представи, идеологически и социални клишета, а също и суеверия – в името на обновлението и изменението на християнството в съответствие с прогреса.

Т. нар. “християнски” модернизъм се явява течение, част от идеологията на Новото време, чието развитие започва от епохата на Ренесанса, (по-точно ХV - ХVІ в.) и продължава през епохата на Просвещението (средата на ХVІІ - края на ХVІІІ в.).

Доклад, произнесен от архиепископ Серафим на Московското Всеправославно съвещание в 1948 г. под заглавие: "Трябва ли Руската Православна Църква да участвува в икуменическото движение?" Като епископ на Руската Православна Църква той задълбочено обосновава недопустимостта за каквото и да е нейно участие в икуменическото движение. Поместен тук със съкращения.

Ние, православните християни, изповядваме, че Църквата, основана от Самия Бог за наше спасение, това може да бъде, в строгия смисъл на думата, само обществото на истинно-вярващите християни.

"Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си Вселенски епископ или желае тази титла, е по своята гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите."

Свт. Григорий Двоеслов папа Римски, Послание 33

Уви, Константинополските патриарси твърде често са пренебрегвали това трезво предупреждение на свети Григорий Двоеслов.

Че са народни будители. Че са обичали своя народ и Родина и имат заслуги към тях. Че са се жертвали в тяхно име според силите и попрището си. Че са били духовници. Но... че не са светци. И тримата! Въпреки че, о. Паисий и еп. Софроний са отдавна канонизирани. Светец обаче не се става с емоционални кампании и подписки във Фейсбук. Не се става с укази на Партията, реклама по телевизията, патриотични въззвания, църковно-канонически ревизионизъм или „творчески” прочит на историята.

От едно интервю в сайта Двери.бг научаваме, че на 22 март в столичния храм "Св. София" ще се проведе конференция на тема "София - Премъдрост Божия в православното богословие на ΧΧ век". От думите на двамата организатори става ясно, че това е едно естествено продължение на годината на прот. Г. Флоровски. Наистина въпросът за т. нар. софийна ерес, чийто основен разпространител е о. С. Булгаков, не е достатъчно добре застъпен и осветен в родното ни академично богословие.

Преди да поговорим за нашите църковни молитвени барабани, да видим какво представляват неволните им събратя и донякъде техни първообрази – будистките молитвени барабани. Това са едни особени знаменца, въртележки, колела или, ако щете, цилиндрични барабани наречени мани, украсени с гравирани молитви или цитати от тибетското будистко учение.

Формален повод за долния текст стана едно предаване по БНТ с претенциозното име „Референдум”, което всеки път гръмко твърди, че иска да чуе „Вашето мнение”, сиреч – нашето. Много предавания по много от телевизиите твърдят, че искат същото.

Не знам защо, но всичките тези трогателни вопли твърде много ми напомнят за воплите на генерал Шайскопф от небезизвестния „Параграф 22”, който също повтарял на своите войници, че иска да чуе тяхното мнение, но всъщност тежко на онзи, който се осмели да го каже.

Съвсем наскоро прочетох едно интервю в „24 часа” на Павлина Трифонова с министъра без портфейл Божидар Димитров. Там авторката наред с останалите си въпроси му задава и два, свързани с Църквата и Мадона. За нас Мадона не представлява интерес.

Затова пък отговорите на Божидар Димитров несъмнено ни заинтригуваха и леко ни смутиха, което ни провокира да споделим с читателите на Православие.БГ нашите смущения. Преди това обаче да припомним какви бяха въпросите и отговорите:

Мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? (Лука. 13:2)

Това попитал Спасителят някои, които дошли при Него и Му разказали за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Те очаквали Той да отговори положително, казвайки, че загиналите били грешни човеци, затова ги наказал Бог, обаче злорадството им било попарено още преди да бъде изречено.

Вдъхновена от историята с курбана в с. Росен и в други населени места

Ах, най-после една от любимите ми теми! Курбаните в Българската Православна Църква! Най-после някой да почне да чегърта по тая тема, която се е залепила за църковния ни бит като стара дъвка под ученически чин и която не можеш махна дори с джобно ножче, без да пострада някой пръст.

Темата за курбаните!

Шт! Само по-тихо! Да внимаваме какво говорим, че ще обидим много хора. За курбаните или добро или нищо! Да замълчим в благоговеен ужас пред овчата лой, че току-виж се втечнила.

През последниге години стана модерно да се ползват евтини клишета, изпълнени със съмнително съдържание, ала изфабрикувани под моментното влияние на силни емоции. Клишета, които се дъвчат вече години и които, уви, почти никой не оспорва. Кой не е чувал гръмките фрази „Господ е българин”, „Българският Великден” или „Българската Коледа”? Само че, колцина са, които успяват да проникнат зад димната завеса на подобни словосъчетания?