Свикнахме вече от екрана да ни залива всякаква пошлост, предлагана ни в сигнално-жълта опаковка. Предавания по западен лиценз с богати рекламодатели и оглупели зрители. Предавания, които освен скъпите тоалети на участиците, (когато изобщо имат нещо на гърба си) и потоци от словесна кал и жалки интриги, не могат да ни предложат нищо друго. Предавания, където и зрители и участници еднакво тръпнат от низки и безсъзнателни страсти във вихъра на евтини сензации.

„Всички за всичко сме виновни”, каза навремето Достоевски. Дали това са думите, дали това е авторът, вече не помня. Но в онези младежки години, когато ги прочетох, се поядосах, че и на мен ми приписват неща, които не съм извършила.

Много се говори напоследък за въвеждането или невъвеждането на Православно вероучение в българските училища. От едната страна на барикадата е Църквата, а от другата – държавата. Хората пък са раздвоени коя позиция да изберат, но ми се струва, че преобладават противниците на вероучението, ако съдя по шума, който вдигат. Затова ми се ще да ви занимая накратко с някои от възраженията на по-шумната група, без да омаловажавам обаче и нашата собствена неспособност да се справим адекватно със ситуацията.

З. е наша енориашка, която познавам от самото начало, когато назначиха отеца в една от настоящите му енории. Тогава тя бе на възраст около 65 години и общо взето вярваща, но с това се изчерпва всичко, което можех да кажа за нея през ония години. На времето беше също така много „дръпната”, сприхава, дебнеше отеца за най-различни според нея „издънки” и държеше своевременно да го наставя в „правия път”. Имаше свое виждане за религиозния живот и беше пълен самодеец в делата на вярата.

“Светата” Инквизиция представлявала политически репресивен инструмент, с който мнението на „непогрешимия” папа било набивано в главите на непослушните католици, като нещо неподлежащо на обсъждане. Несъгласните с „Непогрешимия свети отец” обявявали за еретици, които или измъчвали, или изгаряли на клада. Нямало никакво значение, дали „еретиците” били прави или не. От значение било само подчиняват ли се на папата или не. Всичко това било съпроводено с публично порицание и агресивна обработка на общественото мнение с цел демонизиране на „непокорните” и сплашване на онези, които евентуално биха се проявили като такива. Накрая всичко било представяно като възтържествуване на Божията правда и дори, колкото и перверзно да звучи, като проява на любов и грижа за спасението душите на изгаряните на кладата. „Изгаряме тялото, казвали инквизиторите, за да спасим душата”! Покъртително!

Повод за създаването на този сайт е стремежът да се направи оценка на съвременните опасности за църковното съзнание от позицията на Православното вероучение и светоглед. В това дело се ръководим от примера и духовните наставления на патрона на нашия сайт – иеромонах Серафим Роуз.

Основните опасности за съвременния християнин са икуменизма, новия календар, неверието, религиозното безразличие, рок-мисионерството, отричането на чудесата в Православната Църква, отричането на Православното благочестие и аскетизъм, ревизията на каноните и Църковната история, релативирането на правилата за духовен живот и изобщо всички пагубни за Църквата тенденции, които имат за теоретична основа модернизма.