Видео интервю с атонския иеросхимонах Рафаил (Берестов)

Неоправославието и неговите предизвикателства – част 5

ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

2. БОГОСЛОВИЕТО И БОГОСЛОВСКАТА НАУКА

Теорията за западния плен създава едно особено мислене, една собствена философия. “Според тази философия... всеки... под каквото и да било по вид “западно влияние”, включително много от изтъкнатите богослови (православни) от последните векове “не разбират в действителност” православното учение... Подтекстът на тези критики е явен: ако на такива православни учители, като бл. Августин и еп. Теофан (Затворник – б. м.) не може да се вярва, тогава колко по-малко ние, останалите православни християни, разбираме сложността на православното учение? “Истинското” учение на Църквата трябва да е толкова сложно, че да го проумяват “наистина” само малцината с богословски дипломи от съвременните православни академии или с други думи – само удостоверените като “действително светоотечески” мислители.”¹ “Много хора приемат тези учени за “глашатаи на Православието” и считат техните рационалистични определения за част от “истинно-светоотеческия” светоглед, като с това заблуждават православните хора.”²

Здравей, Радост моя!

Честит рожден ден! Днес навършваш точно 9 години от твоето рождение. Тати те поздравява с този твой хубав и, надявам се, сладък празник! Целувки и бащини благопожелания за здраве и радости в твоя млад и красив живот! По този случай християните казват специална молитва към Милостивия Бог:

На 27 юли Иерусалимският патриарх Теофил III прие в сградата на Патриаршията делегация, оглавявана от равина Давид Розен. Патриарх Теофил обсъдил с членовете на делегацията, иудаисти и христиани, религиозните, политическите и социалните проблеми на Близкия Изток.

Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – 2 част

 Още един източник на противоречията на о. Александър с Църквата – неговата собствена научна недобросъвестност. Макар той да уверява читателите, че в неговите книги «няма нищо такова, което да не се опира на първоизточници и на изводи на съвременни изследователи» (М. 16), за този, който си направи труда да се запознае с първоизточниците, става съвсем очевидно, че твърде често отец протоиереят напълно съзнателно изкривява тези източници. Ще приведем примери.

Излезе от печат книгата „Източното православно църковно пение – хилядолетното дихание на Православната светост” на Издателство "Любомъдрие" с автор Катя Тодорова. Представянето е предвидено през втората половина на месец септември.

Книгата можете да намерите в книжарниците на „Хеликон", в "Български книжици", в "Православна книжарница" на ул. "Бенковски" 9 (пресечката с бул. Дондуков), в Църковния магазин на ул. "Самуил" №111, и в църковните магазини в Руската църква и в храмовете: "Свети Седмочисленици", "Света София", "Свети Георги Ротондата", "Света Неделя", а така също и в Поморийския манастир „Св. Георги”.

Това е истинска история.
Альо­ша Ка­ра­ма­зов се ро­дил в СССР.
А мо­же и под те­пе­та­та на Плов­див.
Ня­мал бра­тя.

Тези, които самонадеяно твърдят, че толкова добре познават хората, че никой не може да ги излъже, мамят себе си. Кой може да знае, какъв дух обитава във всеки един човек, освен Един Бог, познаващ всички тайни на човешкото сърце?! Дори великите светии са грешали в преценките си за хората.

Беседа с отец Симеон, игумен на сръбския манастир Рукумия за обновленството

Отец Симеон, някои епископи въвеждат нови порядки в Литургията и твърдят, че това е връщане към първохристиянската литургична практика. Какво може да се коментира това?

- Светите Апостоли, нашите свети Отци, нашите свети Събори винаги всичко са решавали в съгласие с нашата Света Православна вяра и с нейните порядки, със Светия Дух. Ето например свети Сава донесъл на сърбите този богослужебен порядък, който приел от светите отци и светите апостоли.

Книгите на покойния протоиерей Александър Мен в наше време се издават в големи тиражи. Тези, които ги четат обаче трябва да знаят, че макар отец Александър да бил православен свещеник, в неговите трудове има много схващания и идеи, противоречащи на истините на Православната вяра. Една от причините е, че отец Александър се намирал под силното влияние на неправославното западно богословие – католическо и протестантско. Къде точно са разминаванията ще се постараем да покажем тук.

Това заглавие звучи страшно, но за съжаление е истина! Както децата са били изтръгвани от ръцете на своите български майки от турските войници и след това били възпитавани като войници-еничари на султана, а после с радост убивали своите бащи и майки, братя и сестри, така и ние като деца бяхме изтръгнати насила от ръцете на своя Баща Бог Христос и бяхме възпитани в омраза към Него и в любов към сатаната!!! Това е страшно, но е истина! И e крайно време всеки българин да го разбере и осъзнае. И да направи... необходимото.

В корема на една бременна жена разговарят двама младенци. Единият – вярващ, а другият – невярващ.

Този филм представя компетентно журналистическо разследване на убийството на тримата Оптински монаси – новомъчениците Трофим, Терапонт и иеромонах Василий, извършено на Пасха в 1993 г.

Филмът доказва, че всъщност се касае за ритуално убийство. За пред съда под отговорност е бил привлечен някой си Николай Аверин, но следите водят към цяла сатанинска секта, заселила се в близост до Оптинския манастир. Тази секта в продължение на много години се занимавала с извършване на човешки жертвоприношения и то на християни. Нейните адепти намират покровители дори сред „православни” и до ден-днешен продължават безнаказано да нападат и убиват. Според разследването нейни жертви са били и тримата Оптински монаси.

Защо точно Оптина? Защото Оптина и днес е сред най-ярките духовни средища в Православния свят и съвременна Русия, духовна наследница на знаменитите Оптински старци и носителка на автентичния светоотечески дух. А сатаната напада най-яростно там, където има святост и усърден духовен труд.

о. Иоан Саука

Икуменическият институт в Босе на Световния Съвет на Църквите изпитва недостиг на средства. В тази връзка Федерацията на протестантските Църкви на Швейцария е решила да отпусне на института 60 000 франка (около 44 000 евро).

Неоправославието и неговите предизвикателства – част 4

ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

1. ТЕОРИЯ ЗА “ЗАПАДНИЯ ПЛЕН”

Може ли Православието да изчезне? Може ли Църквата да се заблуди, след като тъкмо тя е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15), на която портите адови няма да надделеят (Мат. 16:18)? Подобни твърдения – че основаната на Петдесетница Христова Църква е изчезнала или се е заблудила, могат да поддържат само протестантските общности и секти – нещо повече, тъкмо тази предпоставка обосновава тяхното съществуване и самомнение, че тъкмо те са “възлюбената” Църква. Такова мислене, игнориращо Църковната история, или в най-добрия случай, представящо я като все по-голямо “потъване” в заблудата, разчиства поле за самостоятелни новобогословски постройки. И тъй като висш авторитет (в лицето на Църквата) няма, то накрая се стига до там, че всеки става сам за себе си авторитет. Така е при протестантите.