Кольо е кантонер. Кольо е късоглед. Кольо обича калвадос.
Кольо отива на лов за диви прасета. Но убива човек.

С необузданото си любопитство много православни християни от днешно време се поддават по тия пъти­ща на бесовската измама. Особено склонните към мистични преживява­ния наивни души обичат да слушат и сами да преживяват видения на небожители, без да си дават сметка за пакостните последици от такова не­позволено надничане зад завесата на невидимия мир. Тайната, криеща се зад тая завеса, силно възбужда тях­ното желание да проникнат в закри­тата област на духовете, което те вършат не без фатална вреда за душите си.

Празникът на тялото е радостно и сладостно примирение с плътта, някога толкова презирана. Днес обаче на тялото трябва да му се признае неговото законно място. Първото.

В една селска енория миряните решили да пожертват пари, за да купят за своя храм скъпоструващо богослужебно Евангелие. Събрали парите, батюшката купил Евангелие със сребърен обков и го занесъл в църквата.

о. Максим Козлов

Единомислието между християните по въпросите на вярата трябва да се разпрострира до всичко, дори до най-малките детайли в учението на Църквата за Бога като Творец и Промислител. Богословският модернизъм се противопоставя диаметрално на Църквата и затова енергично се бори срещу това единомислие, като за норма установява двумислието или двусмислеността.

Обръщение на архимандрит Симеон (Виловски)* към Сръбския патриарх Ириней

Неотдавна в средствата за масова информация бе публикувано заявление на Сръбския патриарх Ириней за това, че римокатолическата** и Православната Църква „са си най-близки една на друга”.

Неоправославието и неговите предизвикателства – част 7

ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

4. СВ. ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ КАТО “ПРОБЕН КАМЪК”

Името на св. Дионисий Ареопагит може би е станало причина за най-много спорове, конференции и научни трудове сред съвременните патролози. За съжаление, обаче, научните усилия не намериха друг изход освен оня, за който говори в стихове Емили Дикинсън:

Пътникът видя пътеката към истината
и остана поразен – тя бе покрита с гъсти бурени.
По-късно той откри, че всеки бурен
бе всъщност остър нож.
Е, рече той накрая – и други пътища ще се намерят!”

Съвсем накратко историята на проблема “св. Дионисий Ареопагит” е следната:

Роман Вершило

Днес честваме паметта на светите новомъченици сръбски, пострадали в концлагера Ясеновац.

Концентрационният лагер Ясеновац е създаден от усташите, ръководители на „независимата” хърватска държава под нацистки протекторат. В него от 1941 до 1945 гг. били мъчени и жестоко убити над 850 хиляди православни сърби.

Здравей, скъпа Мария!

Отдавна не съм ти писал, мила моя, отдавна не съм те виждал и днес имам поне тази малка радост да ти напиша едно писъмце. Защото ми е тъжно, че си далече от мен, а твоят любим диван скучае самотен, и походното легло те чака, за да скачаш върху него като на батут... Дори и голямото плюшено куче в ъгъла на стаята тъгува за теб и ме пита: “Къде е Мария, защо я няма да се качи на моя гръб и ме подърпа за кльопналите ми уши?”...

Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – част 4

Може би едно от най-забележителните разногласия на о. Александър с Църквата е по въпроса за достоверността на Свещеното Писание.

Съгласно Църковното разбиране Библията е напълно достоверна книга. По думите на светия праведен Иоан Кронщадски: „всичкото Свещено Писание е боговдъхновено, както говори апостолът, значи то е истинно и в него няма измислени лица, басни и приказки, макар да има притчи, които по същество не са приказки и всеки е наясно че това е разказ във вид на притча. Всичкото слово Божие е една истина, цялостна, неразделна и ако ти признаеш за лъжа дори само един разказ, изречение или дума, ще съгрешиш против истината на цялото Свещено Писание, а първоначалната негова истина е Самият Бог”, (Моя жизнь во Христе. Т. 2. С. 102).

Не ви ли се е случвало да водите спор за вярата? Случвало ви се е. И на мен. Много пъти. Мразя тези спорове. Мразя ги, защото не става като в максимата: „В спора се ражда истината”. Поне при мен. Никога. Така и не успявам да акуширам тази истина, която уж се раждала в спора.

Традиционалистите приемат догматите за отражение на Божествената светлина, която просвещава човешката душа и дава на ума особено интелектуално нетление. Догматите са неприкосновени не само за хората, но и за ангелите. Първият ангел паднал, защото нарушил първия догмат за единството на Светата Троица; той пожелал да стане четвърта ипостас на Троицата – същество равно на Бога. Изопачаването на църковните догмати прави невъзможно изображението на Христа в душата на човека: той бива заменен от друг – лъжлив, тъмен и мъртъв лик.

Дълбоката древност ни е оставила доста паметници, от които се съди за широката разпространеност в стария свят на различни видове култове, магии, заклинания, общуване с духове на мъртви люде и прорицания. Ние не бива лекомислено да обявим всичко това за суеверия, а трябва да видим, дали то няма някакви по-дълбоки реални основи. Защото мислимо ли е, че всички езически народи, сред които е имало несъмнено много талантливи и просветени люде, без всякакво основание са се поддавали на диви суеверия и то до такава степен, че нищо не е било в състояние да ги разубеди?

Авва Иоан Келиот разказва:

Имаше в Египет една блудница, необикновенно красива и много богата. Посещаваха я знатни люде. Веднъж тя дойде до църквата и поиска да влезе вътре. Иподяконът, който беше застанал на входа не я допусна, казвайки й, че е недостойна да влезе в Дома Божий, защото е  нечиста. Блудницата настоявала да й разрешат да влезе вътре, но иподяконът категорично не я допускал. Започнали да се препират. Епископът дочул глъчката и отишъл при входа на храма. Блудницата му казала:

Вие питате, можете ли да кажете от сърце на изповед, че не таите злоба към никого, след станалото с Вашата прислужница? Отговарям на това.