„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас” (2 Кор. 13:13).

Измина точно една година откакто с именно тези апостолски слова, на точно този най-тържествен ден от това свещено място аз започнах, братя, моите пастирски беседи с вас. И тогава естествено, желаейки да бъде успешно моето начеващо служение сред вас, което има за цел вашето вечно спасение, аз се стараех да ви разкрия истината, че за достигането на спасението преди всичко е необходима за нас благодатта на Триипостасния Бог.

Повтаряйки сега тази най-важна истина, бих желал да я допълня с друга не по-малко важна истина и по този начин да довърша започнатото тогава – да покажа, че ако от една страна в делото на нашето спасение е необходимо Божието съдействие, то от друга страна също тъй необходимо е и нашето собствено участие.

„Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец” (Иоан 6:44), е казал Спасителят и с това изразил мисълта, че без Божията помощ ние не сме в състояние дори да се обърнем към Него и да повярваме в Него. За да ни привлече към Себе Си, Господ употребява две средства: външно средство – проповедта на Евангелието, и вътрешно средство – невидимите действия на благодатта непосредствено върху нашите души. Но и двете средства, колкото и могъщи да са те, не могат да ни привлекат против нашата воля: от нас зависи да чуем гласа на Евангелието и благодатта, да не им се възпротивим, да им се покорим и да ги следваме.

Още в началото Евангелието било проповядвано на всички народи, но всички ли повярвали в Христа? Божията благодат, която призовава към вярата и спасението се разпростира върху всички хора, но колко малко са тези, които действително отвръщат на този благодатен призив и за които не се отнасят думите на Господа: „виках - и нямаше кой да отговаря, говорих - и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно” (Ис. 66:4)! Затова, макар вярата в Писанието да се нарича „Божий дар” (Ефес. 2:8), тя се вменява на хората и като тяхна заслуга, и Спасителят, изпращайки апостолите на всемирна проповед на Евангелието, казал: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:16).

„Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5); „ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Иоан 6:53) – това са и други изказвания на Спасителя, които показват как трябва да се ползваме от светите тайнства на Църквата, с които ни се подават различните дарове на Светия Дух.

Но от самите тези думи е очевидно, че ние можем и да не се ползваме от светите тайнства, можем и да не се родим от вода и Дух, да не вкусваме плътта и кръвта на Сина Божий. Освен това за да се ползваме от светите тайнства, ние трябва да изпълним някои условия: например за кръщението се изисква вяра, отречение от дявола и всички негови дела и обет, че се съчетаваме с Христа, също и оттам нататък да живеем по Неговата воля. От пристъпващия към тайнството Евхаристия се изисква предварително очистване на съвестта чрез искрено покаяние за греховете пред духовния отец, жива вяра в Господа и огромно благоговение пред Тайнството. Но всички тези условия ние можем да изпълним, но можем и да не изпълним. Или всеки по своя воля изпълнява само отчасти, а не както се полага, и следователно можем да се ползваме от тайнствата достойно или недостойно, понякога дори вредейки на себе си. Затова и апостолът е заповядал: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:28–29).

„Аз съм лозата, вие пръчките”, казал Спасителят, „който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан 15:5). От тези думи ние с право можем да заключим, че без „благодатта Христова” (Гал. 1:6) ние не можем да принасяме духовни плодове и да вършим добри дела.

Но нали Сам Спасителят е казал също: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24); „Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” (Мат. 19:17); „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21)?!

Тук вече за извършването на добрите дела се иска нашето собствено желание и подвизи. Нали Сам Спасителят ни е заповядал: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16), наричайки нашите добри дела наши, без съмнение поради нашето участие в тях? Нали Той ясно ни е предвъзвестил, че в деня на всеобщия съд всеки от нас ще получи награда според трудовете си (Мат. 5:12; 10:42; 1 Кор. 3:8), и че праведниците ще влязат тогава в царството небесно именно заради своите добри дела (Мат. 25:34–40)?

Изобщо, братя, делото на нашето нравствено изправление и освещаване, без което не е възможно да се спасим, е дело тайнствено. В него участват две сили: Божествена сила – благодатта, и човешка сила – нашата свободна воля. Ние не сме в състояние да определим мярата на участието на всяка от тях и да сложим чертата, където те се допират, да обясним как те се допират без едната да стеснява другата. Но това, което не подлежи на съмнение е, че и двете са еднакво необходими в това най-важно за нас дело.

Нека не преставаме да молим винаги Триипостасния Бог да ни изпраща „божествената Негова сила... за живот и благочестие” (2 Петр. 1:3), а заедно с това да не преставаме и сами да се упражняваме в благочестие (срв. 1 Тим. 4:7), да се подвизаваме с добрия подвиг (срв. 2 Тим. 4:7), и да употребяваме всички усилия да изпълняваме Божиите заповеди, помнейки твърдо, че ако ние не можем да се спасим без Бога, то и Бог не може да ни спаси без нас. Амин.

Слова и речи

Превод: прот. Божидар Главев