«Иерусалиме, Иерусалиме, обърни се към Господа, твоя Бог!»

На днешния ден светата Църква празнува влизането на Иисуса Христа в Иерусалим.

За последен път Господ Иисус Христос влиза в свещения Град, и туй влизане се превръща в триумфално шествие.

Той Сам пожелава така да бъде. Затова праща двама апостоли в близкото село с поръката да Му доведат осле, което никой човек никога не е възсядал; защото сега трябвало да се изпълни писаното от пророк Захария: «Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят цар иде, възседнал осле» (Иоан. 12:15).

Като чуват в Иерусалим, че Иисус идва, тълпи народ, които били дошли там за празника Пасха, вземат палмови клончета и излизат надалеч да Го дочакат и Му устройват царско посрещане: мнозина застилат пътя с дрехите си, като с килим, други пък секат клони от дърветата и постилат по пътя, и всички се вливат в множеството, което окръжава Спасителя, обзети от най-радостно вълнение.

Когато шествието стига на превала на Елеонската планина и светият град се открива за погледа, тогава целият народ, ликувайки, почва велегласно да слави Бога и да пее хвалебни песни: «Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!»

Незабравим и неповторим тържествен момент! Човек би помислил, че сега започва на Земята Царството Божие с блясък и величие. Дали най-после вековната мечта на Израиля за идването на Месия като земен цар се сбъдва, и светият Град ще коленичи пред нозете на своя Спасител? — Евангелието дава трагичен отговор на тоя въпрос, а именно: Иисус плаче (Лк. 19:41), плаче сред ликуващото множество, плаче за Иерусалим. И към сълзите прибавя жалба, към жалбата – заплаха, към заплахата предвещава строго наказание, и след всичко туй започва отново да поучава народа.

Сълзи в очите на човек винаги ни трогват. Сълзи в очите на силен мъж ни поразяват. Но сълзи в очите на Спасителя — туй е нещо потресно! И за кого се проливат? — Господ плаче за Иерусалим — казва евангелистът. Следващите думи на Господа тълкуват немия език на сълзите Му. Из дълбините на скръбта неочаквано се изтръгва печалният вопъл: «Иерусалиме, Иерусалиме, да беше ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!»

Да беше узнал — иска да каже Спасителят, — кой е истинският мир на сърцето и душата, и кой Едничък може и иска да ти го даде! Тогава всичко би протекло съвсем иначе, тогава би имало време и основание за ликуване и радост, всичко би могло да бъде добро. Обаче твоята вина замъглява твоя поглед, и ти не можеш да видиш и познаеш това добро!

Така тъжи и плаче Спасителят, за да трогне и приведе към спасение и мир, ако не целия град и целия народ, то поне, колкото е възможно, повече отделни люде. Неговите сълзи и вопли молят, настойчиво молят: «Иерусалиме, Иерусалиме, обърни се към Господа, твоя Бог!» А какво прави Иерусалим? — Сълзите на Спасителя капят на земята, но не проникват в сърцето на Иерусалим. Жалбите Му проехтяват между стените на града, но не се получава никакъв отзвук от тях.

Спасителят познава коравото сърце на тоя народ, но Той чука още веднъж по вратата на това сърце с гръмотевичните думи на заплахата: «Колко е необходимо да се вразумиш, Иерусалиме, «понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред»! (Лк. 19:43)». Господ гледа от Елеонската планина надолу към Иерусалим, обаче не вижда великолепието на храма, красотата на палатите, здравината на стените: Той вижда картината на разрушение и опустошение, на купища развалини; вижда, как в недалечно бъдеще облаците на гибелта се събират над града и изсипват върху него неописуем ужас. Той не чува ликуването, което Го окръжава, но долавя шума на битки и на железните стъпки на римските легиони, които наближават от всички страни и все по-тясно и по-тясно обсаждат града, докато последната му сила бива сломена от глад и меч. Завладяват го и го изравняват със земята, не оставят камък върху камък. Цветущият град се превръща в каменна пустиня, и камъните са обагрени от кръвта на хилядите жертви.

Туй вижда Спасителят и го казва. С това страшно пророчество моли, настойчиво моли: «Иерусалиме, Иерусалиме, обърни се към Господа, твоя Бог!» А какво прави Иерусалим? — Той чува заплахата и не се стряска, чува и я забравя. Обаче след 37 години си спомня за нея, когато римските войски в 70-та година след Рождество Христово обсаждат Иерусалим и го разрушават до основи, заедно с великолепния храм, и загиват хиляди евреи от глад и меч. Спомня си го, но вече е късно!...

И Спасителят влиза в храма, който бил обърнат на пазарище и изгонил търговците и менячите, като казал: «Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп» (Лк. 19:46). Той не изоставя Своите опити да спаси, ако не Иерусалим, то поне, колкото се може, повече негови чеда от предстоящата гибел. Затова се заема отново тихо и кротко със Своята учителска дейност и я върши от ден на ден до Своето страдание: «И поучаваше всеки ден в храма»— пише свети апостол и евангелист Лука (19:47). Храмът, при който прозвучаха строгите думи на възмутения Изкупител, че това място за молитва са го превърнали «в разбойнишки вертеп», отново е огласян от кроткото назидателно слово на Спасителя, което припомня на Иерусалим онова, що служи на неговия мир, и всеки ден моли, настойчиво моли: «Иерусалиме, Иерусалиме, обърни се към Господа, твоя Бог!» А Иерусалим? — Чува всичко това и не вярва. Нещо по-лошо: Евангелистът добавя: «А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият» (Лк. 19:47)...

Това е в общи линии съдържанието на евангелския разказ за Входа Господен в Иерусалим!

Братя и сестри,

Покъртителни са плачът и воплите на Спасителя, както и заплахите и наказанията, които предвещава на Иерусалим; страшна е и неразкаяността на иерусалимци! Обаче не по-малко трагично е ако християни слушат за всичко това, без да се трогнат! Защото сълзите на Спасителя са били пролени и за нас, грешните. Как ги приемаме ние? Можем ли да се смеем, когато Спасителят плаче, да бъдем безгрижни и равнодушни по отношение на нашия греховен живот, който изтръгна сълзи от очите на Богочовека? — Тогава вината на Иерусалим би била и наша вина, обаче нашата вина би била по-голяма, защото ние сме християни и сме получили повече евангелска просвета и благодат, отколкото Иерусалим.

«Да беше ти узнал, поне в този твой ден какво служи за твой мир!» Тази тъга на Спасителя се отнася и до нас, грешните. Несъмнено тя е имала предвид и нас, особено в ония моменти от живота ни, когато сме били изправени пред тежки изкушения, когато всичко е било поставено на карта, и се е касаело да избираме между Христа и Велиара, между рая и ада. И днес тоя зов се отправя към нас отново: «О, да бихте узнали, и то в днешния ваш, особено благодатен, ден, какво служи за вашия мир!» Ще оставим ли и сега този ден неизползван и ще го отминем ли, без да сторим нещо сериозно за очистването на душата и сърцето ни от грехове и пороци?

И днес ли ще отговорим на Спасителя: ние нямаме намерение да променяме досегашния греховен начин на живота си? – В такъв случай гибелта на Иерусалим застрашава и нас. В страшния час на смъртта злите духове ще окръжат нашата клета душа, ще я стеснят отвред, и ще преминем в отвъдния мир заедно с греховете и вината, които ще привлекат върху ни мълнията на вечното осъждане. Ние много пъти сме чували тая заплаха, от детинство ни е говорено за нея, за последните неща, за Страшния съд и за ада. И днес ли ще се отнесем лекомислено към тях?

Както Спасителят постъпи с Иерусалим според правилото: «Който не иска да слуша, той трябва да почувства», както подир сълзите, жалбата и заплахата допусна наказанието, така постъпва и с нас. Чрез някое строго наказание, чрез несполука, болест, нещастие, чрез душевни и телесни страдания Той се старае да направи неприятна привлекателността на греха, води ни по други пътища, старае се да очисти «светилището» на сърцето ни, което сме осквернили с грехове, житейски грижи и страсти. Дали при тия изпитания ние сме разбрали и понесли отплатата за греховете, или сме се навеждали само дотогава, докато е тегнела над нас Божията десница, а после сме продължавали да вървим по стария греховен път? – В такъв случай нашата вина би била по-голяма от вината на Иерусалим!

Бог, в Своето безкрайно милосърдие към нас, ни поучава и сега, чрез днешното свето Евангелие и чрез проповедта. И Той ни говори: «Днес, когато чуете гласа Ми, не ожесточавайте вашите сърца; ето сега е благоприятно време, ето сега е ден на спасение» (2 Кор. 6:2). Свети пророк Исаия ни казва: «Търсете Господа, когато можете да Го намерите, призовавайте Го, когато е близо» (55:6).

Нека всеки от нас в тоя момент из дълбините на сърцето си каже на Спасителя: «Няма да забравя сълзите, които Ти проля и за мене; благодаря Ти, божествени Спасителю, за Твоите сълзи, за Твоята тъга, за Твоята заплаха, за Твоето наказание, за Твоята поука; те няма да пропаднат при мене! Достатъчно дълго живях в греха и вървях по пътищата на Иерусалим. Там не намерих мир. Отсега Ти си моят път, моят живот и моят мир!» — А м и н!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.