В понеделник след Неделя на всички светии, както от древност е установила Христовата Църква, започва Петровият (или апостолският) пост. Това е пост, който Църквата е спазвала от древност. За него се споменава в Апостолските постановления: „След Петдесетница празнувайте една седмица, а след нея една седмица постете“.

От ІV в. свидетелствата на отците на Църквата за апостолския пост стават все повече. За него споменават светите Атанасий Велики и Амвросий Медиолански, а в V в. – светите Теодорит Кирски и Лъв Велики. „Установен е неизменен и спасителен обичай – пише св. Лъв – след светите и радостни дни, празнувани от нас в чест на Господа, възкръснал от мъртвите и после възнесъл се на небесата, и след приемането на дара на Светия Дух, да се преминава попрището на поста... Този пост е заповядан, за да ни предпази от безгрижност, в която е много лесно да се изпадне поради дълговременното разрешаване на храна, от което сме се ползвали“.

И тъй, по думите на св. Лъв, още в V в. Петровият пост е бил неизменен, което значи задължителен. Този пост още повече се е затвърдил, когато били построени храмове „Св. Апостоли“ в Рим и в Константинопол през VІ в. Освещаването на константинополския храм „Св. Апостоли“ се извършило в навечерието на деня на паметта на апостолите – 29 юни (ст.ст.) 550 г. , и от това време този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад.

За Петровия пост се споменава в Номоканона на св. Йоан Постник, патриарх Константинополски (VІ в.) като общозадължителен. Преп. Теодор Студит в огласителните си поучения говори за „поста на светите апостоли“, който получава своето име и значение от техния празник; а в поученията му за времената на годината (διδασκαλία χρονικὴ) се обяснява и самият преход на този пост от Петдесетницата към деня на светите апостоли.

В Студийския устав се указва, че той започва от понеделника една седмица след Петдесетница. В „Устав белеческий“ на Киевския митрополит Георгий (ХІ в.) се указва как трябва да се пости през Петровия пост. По това време той вече е бил общоустановен и в Руската Църква.

През ХІІ в. към видния канонист и Антиохийски патриарх Теодор Валсамон се обърнали някои от паството му с въпрос трябва ли да постят пред празника на апостолите и колко. В отговор Валсамон указал, че известия за Петровия пост се намират в Студийския, Йерусалимския и другите типици, а според практиката на Константинополската област, съгласно действащите типици, както миряните, така и монасите трябва да спазват Петровия пост от деня на Всички светии до 29 юни (ст.ст.). В заключение Валсамон опровергава доводите на тези, които считали за законен само Великия пост и отхвърляли останалите като измислени и нямащи основание в църковните канони. В бележките си към Третия отговор на патр. Николай Граматик (ХІ в.) той говори за Петровия пост като за общозадължителен: „Седем дни и повече преди празника на Петър и Павел – казва той – всички верни, тоест миряните и монасите, са длъжни да постят, а непостещите ще бъдат отлъчени от общуване с православните християни“.

Св. Симеон Солунски (кр. ХІV-1429) пише, че постът е установен в чест на апостолите, „защото чрез тях ние сме се сподобили с много блага и те са се явили за нас деятели и учители на пост, послушание... и въздържание... Ние, съгласно с Апостолските постановления, след слизането на Светия Дух една седмица тържествуваме, а после, от следващата след нея честваме предалите ни да постим апостоли“.

Подробни указания за Петровия пост като общозадължителен се съдържат и в изданията на Йерусалимския устав от следващите векове.

И тъй, Петровият пост започва в края на подвижните празници – в понеделника след Неделята на Всички светии. Този понеделник, който е и първи ден на Петровия пост, може да се случи в периода от 31.V до 4.VІІ н.ст. включително (тъй като Пасха може да бъде в 35-дневния период от 4.ІV до 8.V н.ст. вкл.), защото въпросната Неделя е винаги следващата след Неделята на Петдесетница. Петровият пост завършва на неподвижния празник Петровден, който по светоотеческия календар е на 29.VІ ст.ст., което е 12.VІІ н.ст., но за съжаление в новостилните църкви е изместен с 13 дни по-рано (за да съответства на папския календар) и се празнува на 29.VІ н.ст. И се получава така, че по стар стил Петровият пост започва в някой от дните от 31.V до 4.VІІ вкл. и завършва на 11.VІІ – деня преди Петровден. Така неговата продължителност може да бъде от 8 до 42 дни.

Това е преданието на светите отци на Църквата за Петровия пост. По нов стил обаче се получава друго: Петровият пост пак започва в понеделник след Неделя на всички светии, т.е. в някой от дните от 31.V до 4.VІІ вкл., но винаги завършва на 28.VІ – деня преди новостилния Петровден. При което, ако Великден се падне в дните от 3 до 8.V н.ст., то началото на новостилния Петров пост се пада в дните от 29.VІ до 4.VІІ, т.е. след края му. И се получава, че новостилен Петров пост няма.

Това обаче съвсем не е според преданието на светите отци, а тъкмо обратно, в нарушение на тяхното предание, за съжаление. Така се получава и през тази година. Петровият пост започва на 1.VІІ, когато новостилният Петровден (29.VІ) вече е минал. Затова и през тази година, уви, няма новостилен Петров пост.

„Православна класика”