Според горещите привърженици в Двери.бг на „великата” и „свята” непогрешимост на Критския събор, голямото забавяне с публикуването на неговите решения се дължало на това, че „кръгът на Десислава Панайотова, схийеромонах Димитрий (Висарион, бивш Зографски) и др. не допусна публикуването им на български език”^[1]. Това принудило православните християни у нас да четат решенията в превод на други езици, което доста ги объркало. Особено объркани били читателите, които „ползвали текстовете на Събора в руски превод. Поради недостатъчното владеене на езика те разбрали, че Православната църква е одобрила гей-браковете (!?)”, продължават от Двери и отсъждат с характерната за тях категоричност: „Отговорност за скандализирането на такива хора безспорно носят тези, които се съгласиха с неразумната ревност на българските зилоти и не публикуваха документите на български език.”

Макар да не сме сред горещите привърженици на въпросния „кръг”, все пак сме против преувеличаването на неговите влияние и отговорност. Първо, основният виновник за забавянето е администрацията на самия събор. Документите официално пристигнаха в Светия Синод със значително закъснение. Второ, решенията бяха своевременно публикувани на гръцки, руски, френски и английски език на официалния сайт на събора. Трето, ако екипът на Двери беше толкова загрижен вярващите да не се объркат при превода, също можеше да ги преведе и публикува на български, както направи с предсъборните документи. Странно защо това не стана обаче...

Добре е да се знае, че дори да бяха публикувани решенията на български език, объркване пак щеше да има, както ще се види по-долу. Тук ще се спрем само на документа „Тайнството Брак и препятствията за него”, но трябва да е ясно, че подобни объркващи места съществуват и в останалите документи. Сега ще разгледаме обаче само този документ, защото именно неговият текст е довел до объркване читателите на Двери, а ние в никакъв случай не искаме техните читатели да се чувстват объркани. Напротив, нашето желание е те да бъдат максимално наясно със съдържанието на този текст, като оставяме изводите на тях.

Тази част от документа „Тайнството Брак...”, където се толерират гей браковете се намира в първата част на т. 10. Ето как звучи тя по превода на оторизирания от Св. Синод за целта преводач Ахилеас Лилов:

„Църквата не приема за своите членове договорите за съжителство на хора от един и същи пол или какъвто и да е друг вид съжителство, различно от брака.”

От така преведената точка 10 се вижда, че на еднополовите двойки им се забранява всякакъв друг вид съжителство освен брака.

В документа на български има един съществен пропуск, а именно, че както ще видим от гръцкия текст^[2] на същия документ, тази забрана важи както за еднополовите, така и за хетеросексуалните двойки. При сравнение на горния текст с текстовете публикувани на официалния сайт на събора, ще видим, че това всъщност е превод на гръцкия вариант на текста, но от предсъборния документ за брака. Окончателният текст на гръцки обаче е малко по-различен. Ще го възпроизведем по-долу, като го превеждаме на части с цел по-голяма яснота и по-лесна проверка на верността на превода:

Ἡ Ἐκκλησία δέν ἀποδέχεται διά τά μέλη αὐτῆς - Църквата не приема за своите членове

σύμφωνα συμβιώσεως - гражданските съюзи/договорите за съжителство

τοῦ αὐτοῦ ἤ ἑτέρου φύλου - (буквално преведено) еднополови или разнополови,

(В официалния синодален превод думата ἑτέρου липсва и забраната за гражданските съюзи и всякакви други форми на съжителство с изключение на брака остава да важи само за еднополовите двойки.)

καί πᾶσαν ἄλλην μορφήν συμβιώσεως, - и всяка друга форма на съжителство,

διαφόρου τοῦ γάμου - различни от брака.

Или целият текст: „Църквата не приема за своите членове гражданските съюзи/договорите за съжителство на еднополови или от противоположния пол [двойки] и всяка друга форма на съжителство, различни от брака.”

Руският превод обаче е съвсем точен: „Церковь не признает возможным для своих членов гражданских союзов – как однополых, так и заключённых с противоположным полом, – а также вступление во всякую иную форму сожительства, кроме брака.” – „Църквата не признава възможни за своите членове гражданските съюзи – както еднополови, така и сключени с противоположния пол – а също и встъпване във всяка друга форма на съжителство освен брак.” (Тук само изразът: „τοῦ αὐτοῦ ἤ ἑτέρου φύλου” е предаден по-разширено с цел по-голяма точност и яснота: „как однополых, так и заключённых с противоположным полом” – „както еднополови, така и сключени с противоположния пол”).

Така щеше да звучи и целият текст на т. 10 на български в официалния синодален превод, ако добавим пропуснатото: „Църквата не приема за своите членове договорите за съжителство на хора от един и същи пол [или на такива с различен пол], или какъвто и да е друг вид съжителство, различно от брака.”

Тук „на хора от един и същи пол” за краткост може да се преведе като еднополови/хомосексуални, а „на такива с различен пол” ­– като хетеросексуални, при което се доближаваме максимално до гръцкия текст: „ἤ ἑτέρου φύλου”.

Следователно читателите на Двери изобщо не са се объркали, а са разбрали съвсем правилно казаното в този документ.

В окончателния текст на документа на гръцки като неправомерно действие или състояние са посочени: 1. договорите за съжителство; 2. какъвто и да е друг вид съжителство. От кръга на неправомерните действия обаче съвсем ясно е изключен бракът. А като лица, върху които се разпространяват съответните забрани, както и разрешението за брак, са упоменати на абсолютно равни основания двойките, които пребивават в еднополови/хомосексуални или хетеросексуални съюзи.

По-нататъшната част от текста обаче задълбочава проблема.

„Църквата трябва да положи всички възможни пастирски усилия, така че нейните членове, отклонили се към такъв вид съжителство, да могат да осъзнаят действителния смисъл на покаянието и на благословената от Църквата любов.”

Тук някой дори с неимоверно насилване на текста да успее да „докаже”, че все пак е загатнато известно отрицателно отношение на Църквата към еднополовите съюзи, остава съвършено непонятно защо единственото, което Църквата трябва да предприеме, е „да положи всички възможни пастирски усилия, така че нейните членове, отклонили се към такъв вид съжителство, да могат да осъзнаят действителния смисъл на покаянието и на благословената от Църквата любов.”

Изобщо не става ясно налага ли им се на хомосексуалистите някаква епитимия, и различава ли се тяхното провинение, да речем, от това на хетеросексуални двойки, пребиваващи в граждански съюз. Навсякъде в целия документ хомосексуалисти и хетеросексуални се третират наравно. И за двете групи лица обаче бракът е изключен от забранените форми на съжителство. Тоест забраната е насочена към правната форма на съжителство (граждански съюзи и всички други форми освен брак), но не и към нейния вид от гледна точка на пола – хомо- или хетеросексуален.

Интересно изключение на тази десета точка от документа прави английският превод:

„The Church does not allow for her members to contract same-sex unions or any other form of cohabitation apart from marriage.” - „Църквата не разрешава на своите членове да сключват еднополови съюзи или всяка друга форма на съжителство освен брак.”

Тук наистина виждаме, че Църквата забранява на своите членове да сключват еднополови съюзи. И макар тази забрана да е странно сбутана в едно изречение заедно със забраната на „всяка друга форма на съжителство освен брак”, която вероятно се отнася за хетеросексуалните членове, все пак я има. Този английски превод обаче съвпада с руския, но от предсъборния документ:

„Церковь не признает возможным для своих членов заключение однополых союзов, а также вступление во всякую иную форму сожительства, кроме брака.”

И така, в резултат на непонятни за страничния наблюдател действия на администрацията на Критския събор, на практика сме се сдобили с три окончателни (следсъборни) варианта на текста от т. 10 на документа за брака. Тъй като разликите са само в първата част от точката, ще цитираме от текста само нея:

1. „Църквата не приема за своите членове договорите за съжителство на хора от един и същи пол или какъвто и да е друг вид съжителство, различно от брака.”

Този текст е предоставен на нашия Синод, но той не отговаря на нито един от останалите четири варианта (гръцки, руски, френски и английски) на окончателно приетия текст публикуван в официалния сайт на събора. Отговаря обаче на гръцкия текст, но на предсъборния документ. Тук, както казахме, забраната пада върху правната форма на съжителството, но не и върху неговия вид от гледна точка на пола, в случая – еднополово съжителство; в този текст двуполовото съжителство е пропуснато.

2. „Църквата не разрешава на своите членове да сключват еднополови съюзи и всяка форма на съжителство освен брак.”

Тук вече забраната на еднополовите съюзи е по-ясна, но пък така е само в английския превод на окончателния документ и в руския, френския и английския превод на предсъборния такъв.

3. „Църквата не признава за възможен за своите членове гражданския съюз – както хомосексуален, така и хетеросексуален, а също така встъпване във всяка друга форма на съжителство освен брак.”

Това е текстът от окончателния вариант на точка 10 на гръцки, руски и френски, с изключение на английски. Тук, както и в първия вариант, забраната е само върху правната форма на съжителството (граждански съюз и всякаква друга форма на съжителство освен брака), а тази забрана и разрешението за брак важи вече освен за хомосексуалните и за хетеросексуалните двойки.

И така, всички претенции относно проблеми с превода следва да бъдат отправени към администрацията на Критския събор. Ще подчертаем, че основание за това да твърдим, че хомосексуалисти и хетеросексуални се изравняват по права в Критското законодателство, ни дава не само текстът на т. 10 от документа за брака, но и това, че в този документ хомосексуалността не присъства сред препятствията за брак, упоменати като „отрицателни предпоставки за сключване на брак” в точка І.6, както и в цялата точка ІІ - „Препятствията пред брака и прилагането на икономията”. Нещо повече, в същата тази точка І.6 се тиражира лъжата, че Църквата и св. ап. Павел допускали снизхождение към хомосексуалните бракове, за което писахме по-подробно в статията ”Критският събор даде зелена светлина на хомосексуалистите”.

Обикновено когато се търси виновникът за дадено престъпление, винаги се задава въпросът: кой има мотив, кой има интерес, кой печели от ситуацията. На третото заседание на специалната междуправославна комисия за подготовка на Критския събор при обсъждането на следния текст: „Приносът на Православната църква за установяването на мира, справедливостта, свободата, братството и любовта между народите и за премахването на расовата и други дискриминации”^[3], на Пергамския митрополит Иоан (Зизиулас) бива зададен въпросът, какво трябва да се разбира под „други дискриминации”. Отговорът му бил, че под „други дискриминации” се разбира и дискриминацията на т. нар. сексуални малцинства, тоест хомосексуалистите^[4].

Това е, както се казва, моментът на истината. Планираната цел бе премахването на дискриминацията на хомосексуалистите и тя бе постигната чрез текстовете (и премълчаното в тях) в документа „Тайнството Брак и препятствията за него”. Фокусите с различните преводи пък бяха необходими, за да се създаде объркване, което после да бъде приписвано на кого ли не в това число и на „читателите, които недостатъчно владеят езика” (който и да е той), както ни заблуждават от Двери. Оттук нататък обаче всякакви по-нататъшни спекулации по темата са излишни.

Впрочем има и един абсолютно сигурен начин за пълно проясняване на ситуацията. Предлагаме на Светия Синод да преработи документа за брака така, че в него да бъдат еднозначно осъдени еднополовите бракове, както и всякакъв друг вид бракове недопустими според Свещеното Писание и каноните на Църквата. Нека след това го предложи на всеправославно обсъждане. Така ще „се открият мислите на много сърца”^[5].

[1] Виж тук.

[2] Така както е публикуван в официалния сайт на събора.

[3] Това е подзаглавието на документа „Мисията на Православната Църква в съвременния свят”.

[4] По-подробно виж тук.

[5] Лука 2:35.