В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4:14). Така нашият Господ Иисус Христос говори на нас, които подобно на самарянката през целия си живот дохождаме при най-различни извори: на вода, храна, пари, удоволствия – на всичко онова, което ни се струва да е смисъл и съдържание на нашия живот.

КОЙ, КОГА И ЗАЩО Е ПРОМЕНИЛ „СЪБОРНА“ С „ВСЕЛЕНСКА“ В ТЕКСТА НА СИМВОЛА НА ВЯРАТА В БПЦ?

„Що се отнася до най-свещения Символ на истинната и една наша християнска вяра, то за всеки вярващ е необходимо и спасително повече от всичко друго, което спазваме, да го пази неприкосновено, без да поврежда нито една дума и ударение, да го изповядва от цялата си душа, а понякога и да дава отчет в разбирането му, според мярата на силите си“ (Свт. Симеон Солунски)

По повод Окръжното послание (от 20.ІІІ.2026) от Русенския митрополит Наум (Димитров) за казване на Символа на вярата с „Вселенска“ вместо „Съборна“, и по повод решението на Св. Синод за същото и практическото му неизпълнение в по-голямата част от храмовете на БПЦ, както и по повод на манипулативните публикации на Ренета Трифонова (тук и тук), сътрудничка и единомисленичка на гръмко нашумелия по телевизии, студия и медии архимандрит Никанор (Мишков) (във велика схима Серафим), по същия въпрос, в настоящия материал ще изложим смисъла на термините „Съборна“ и „Вселенска“ и ще проследим историята на променянето на „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа на вярата в Българската православна църква.

Ако искаме да бъдем участници в страданията на великомъченик и Победоносец Георги, трябва да размишляваме и живо да си представяме онези тежки мъки, които той е претърпял заради Христа; и ако не с тяло, то със сърце трябва да страдаме също тъй, както той е страдал с тялото си и по всякакъв начин да подражаваме на неговото търпение в живота при всички наши нещастия и злострадания.

Син на богати и благородни родители, възпитан в науките и в християнското благочестие, той скоро заслужил чинове и почести при царя-идолопоклонник. Но св. Георги не можел да понесе неговите неправди и зли замисли против християните. Той раздал богатството си на бедните и се явил като изобличител на царя-идолопоклонник Диоклетиан.

На днешната света Литургия се чете Евангелското повество­вание за изцеряването на един разслабен (Иоан. 5:1–15),

В Иерусалим, при «Овчи порти», имало къпалня, наричана по еврейски Витезда – Дом на милосърдие. Тя имала пет при­твора. В тях лежало голямо множество болни, слепи, хроми, из­съхнали, които очаквали раздвижването на водата, защото Ан­гел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата, и който пръв влизал след раздвижването, оздравявал, от каквато болест и да бил налегнат. Там лежал и един човек, болен от тридесет и осем години, – разслабен.

Защо нас не са ни сполитали такива и толкова големи огорчения, когато сме служили на света, потънали в житейски грижи? Защо сега, когато пристъпихме към Бога, за да Му служим, ни сполитат беди от всякакъв род?

Знай, че заради Христа върху нас като рояк стрели се изсипват скърби. Изстрелва ги нашият враг дяволът, за да ни отмъсти за вечните блага, на които се надяваме и които се стараем да получим. А също и за да разслаби нашите души с печал, униние, леност, и така да ни лиши от очакваното блаженство.

Изглежда никой не е извършвал такава навременна услуга, не е оказвал такава помощ и не е показвал такава любов към Иисус Христос, както светите жени мироносици. Макар Йосиф Ариматейски и Никодим да погребали както подобава тялото на Христа, след като Го свалили от кръста, светите жени мироносици не се уплашили нито от враговете Христови, нито от страшните римски воини; в нощта те се отправят към гроба Господен с благовония, за да покажат цялата си любов към своя възлюбен Учител. Затова биват възнаградени повече от всички, като първи виждат Ангелите при гроба и първи Го срещат в Гетсиманската градина.

Нашите деди не се съмнявали в истините на религиозната вяра. Днес обаче в нашето общество има много странични влияния, които са отчуждили голяма част от народа ни от Църквата, от вярата в Бога, от вярата в Христа като възкръснал Спасител. Затуй трябва да обърнем по-голямо внимание върху съдържанието на днес прочетеното евангелие, да се поучим от случая с апостол Тома, да усилим своята собствена вяра и да я присадим всред всички наши сънародници.

В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен Източник” или още „Балъклъ”. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия.

Христос воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на Светата ни Църква,

Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, "виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених".

Отново св. Църква призова своите чeда при гроба на нашия Спасител. Тя отново ни подканя с дивното и трогателно богослужение да си припомним кръстната смърт на нашия Господ и Неговите ужасни телесни и душевни страдания. И ние, изпълнени с възпоменания, осъзнаваме заедно с Църквата, че тези страдания и смърт Господ е приел заради нашето спасение. Заради нас Той до смърт е тъгувал в Гетсиманската градина и е молил Своите ученици да останат с Него. Заради нас Той е претърпял безбожен съд при първосвещениците Анна и Каиафа, а след това и при Пилат. Заради нас Той, привързан към стълба, е понесъл оплюване, унижение, бил бит и увенчан с трънен венец. Заради нас Той бил невинно осъден на смърт. Заради нас Той бил изоставен не само от всички хора, но и от Своите ученици. За да изпие цялата чаша на страданието, Спасителят бил изоставен даже от Своя Божествен Отец, за което и възкликнал на кръста: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?” (Мат. 27:46).

Днес Господ уми нозете на Своите ученици; днес учреди най-великото Тайнство, новозаветната Пасха, на което Тайнство и ние днес станахме причастници. Причастници на какво? На Неговите пречисти Тяло и Кръв. И какво? Не трябва ли по тази причина и ние да бъдем участници в подвизите, които Той е извършил в днешния ден? Или след участието на тайната вечеря ще се разбягаме на всички страни? Господ умил нозете на Своите ученици, показвайки пример на най-голямо смирение – не подобава ли и ние да следваме Неговия пример? Та нали Сам Той е казал: „ако искате да бъдете Мои ученици, правете и вие същото, смирявайте се и следвайте Моя пример”.

И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите… Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията (Мк. 14:43, 48–49).

Злото винаги се опълчва срещу подвижника чрез външно насилие. Като че неволно признавайки идейното и вътрешно превъзходство на доброто и невъзможността да се съревновава с него на полето на жизнената правдивост, злото при съприкосновение с доброто и противоборство с него винаги е готово да прибегне към мечове и колове, тоест към външна сила, за да докаже своето мнимо преимущество. По кръстния път светът на злото ще посрещне подвижника с коловете на клеветата, обидите, насмешките, укорите и с мечовете на всякакви външни ограничения и напасти. И в това нападение на злото има една особеност, която е отбелязана в евангелската история за залавянето на Христос.

„Милостно погледна унизеността на рабинята Си” (Лук. 1:48).

В каква само тишина и какво велико събитие се извършило в деня, който с тържествено възпоменание днес извикваме от дълбините на миналото!

Петте мъдри девици, бодърствайки, побързали да сторят това, което не било обичайно за тяхното естество, взели достатъчно елей в съсъдите на своите сърца, тоест подаваната свише благодат, и успели да влязат с Жениха в небесния чертог.

Евангелският разказ за безплодната смоковница дава отговор на въпроса защо по отношение на безплодната смоковница не е проявено Божественото милосърдие. Защо смоковницата бива осъдена на смърт? Защо Господ вече не очаква плод от нея? Нима грешната и безплодна душа не може да се надява на Божественото милосърдие? Та Господ много пъти е давал прошка и е проявявал милосърдие! Може би душата ще се покае и ще даде плод достоен за покаяние.