Които от вас са били край море, имали са случай да наблюдават рибари през време на риболов. Обикновено те излизат за риба нощно време, защото през деня рибите предпочитат дълбочините на морето и едва привечер излизат на повърхността, за да търсят храна. Затова рибарите трябва да хвърлят своите мрежи през нощта, та сутрин рано, около три часа, да започнат да ги изтеглят. Когато към шест часа сутринта се върнат вкъщи, едни занасят рибата на пазара и я продават, а други преди обяд кърпят мрежите, а след обяд лягат да почиват, и вечерта отново отиват на своята тежка работа.

Като споменавате за причащението със Светите Тайни, Вие казвате: „Но ако Господ обърне внимание на моето окаянство, то аз едва ли някога ще бъда допуснат до причащението с източника на безсмъртието. Горко ми, защото аз съм раб лукав и ленив и като такъв съм плячка на ада и на смъртта!”

В днешното литургийно свето евангелие (Мар. 8:34–38) Господ Иисус Христос ни разкрива цената на човешката душа.

«Каква полза за човека — казва Той, — ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?»

Човекът не е само тяло, не е само плът, не е само кости, месо, мозък и кръв, не е само химически елементи.

По средата на Великия пост се предлага поклонение на Честния Кръст, за да бъдат въодушевени постните труженици да носят търпеливо поетото от тях иго до край, а защо се прави това и през септември? Защото просто така се е случило? Но у промислителната Премъдрост, Която всичко устройва, няма случайности.

По обичая си за полза на душата предлагам на разглеждане апостолските слова: „Със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение (Рим. 10: 10). Тези думи са ясни за знаещите и разбиращите, но за по-незапознатите се изисква някакво обяснение.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
 
Днешното евангелие ни разказва за „времето на плодовете”, за времето за крайната равносметка относно усилията на тези, на които Бог поверил тази земя, за да я обработват и пазят (Бит. 2:15), тоест на всички нас.

„Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17).

Някои от вас, мислейки си понякога, че Бог няма да ги чуе или предполагайки, че желанието им няма да се сбъдне, изобщо не се молят на Бога; не Го молят за това, което искат, което им е нужно, което не им достига. Не се молят Богу, не просят, а скърбят, измъчват се, безпокоят се, негодуват, дори понякога роптаят, че им липсва едно или друго.

„Който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане” (Марк 3:29).

Трудно ли е да се падне в този страшен грях? Съвсем не е трудно.

„Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16)

На този юноша, за когото се говори в днешното свето Евангелие, който попитал Спасителя какво да направи, за да се спаси и се натъжил след получения отговор, му станало тежко и болно, когато узнал от Господа, че трябва да продаде своето имущество и да раздаде на бедните, ако иска да се спаси.

„Сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше” (Мк. 1:35).

Ето добър урок за това, как трябва да се става рано и първите часове да се посвещават на молитва в уединение.

Мат. 18:23–35

1 Кор. 9:2–12

Днес евангелското четиво привежда удивителен пример на слепота и безчовечност. Един слуга задлъжнял към своя господар с огромна сума – десет хиляди таланта. Грозяла го загуба на семейството и на цялото му имущество. Тогава на този раб нищо друго не му оставало освен да се обърне с молба към господаря: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя”.

Раждането на децата трябва да се посреща не само с чувство на радост, но и с благочестиви помисли – за тях трябва да се търси щастливо бъдеще не само от гледна точка на земното битие, но и в съюза на земното с небесното битие.

„Хулени - молим се” (1 Кор. 4:13).

Слушатели християни, какво трябва да правим, когато някой ни оскърби или обиди? Да се гневим в такъв случай е вредно – вредно за душата, вредно и за здравето. Да заплатиш с обида за обидата е още по-вредно. Да забравиш веднага обидата, макар да е по-добре от всичко, но пък е много трудно. И така, какво трябва да правим? Тъй като случаите, в които можем да бъдем оскърбени съвсем не са редки, не е безполезно да познаваме средството, към което трябва да прибягваме в такива случаи.

След като някой почине, обикновено идва времето на плача, след това времето на утешение за опечалените, а нататък след едното и другото продължава времето, в което децата и наследниците се ползват от наследството на отишлите си от този свят.

„Като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика” (Мат. 14:30).

Чудна работа! Колко бързо човек може да изгуби вярата си! Когато апостол Петър вървял по вълните към Христа, докато вярата му била твърда, нозете му не потъвали във водата. Но щом преместил вниманието си от Христа към силата на вятъра, тутакси започнал да потъва.