От дълбините на вековете достигат до нас словата на древния пророк вдъхновен от Светия Дух: „Духът на Господа Бога е върху Мене” (Ис. 61:1). И днес според думите на църковното песнопение, празнувайки Петдесетница, ние празнуваме и пришествието на Духа – Неговото всеосвещаващо слизане не само върху светите Христови ученици, но и върху всички вярващи.

В този знаменателен ден Петдесетница е утвърдена навеки Христовата Църква, утвърдена не от слабите, изменчиви човешки сили, а от Божията сила. Праведният Отец, създал света и човека, Неговият единороден Син, понесъл върху Себе Си бремето на човешките прегрешения, и Светият Дух, Който изхожда от Отца и благодарение изкупителните заслуги на Божия Син дарява на вярващите всички божествени сили за живот и благочестие – Светата Троица утвърдила навеки Божията Църква на земята. Слава, чест и благодарение на Господа за Неговото неизказано милосърдие към нас!

Радостен е днешният наш празник, радостни са нашите славословия, благодарения и молитви да ни бъде изпратен Светият Дух, радостно е нашето съзнание, подкрепено със словото на апостола, че „на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов” (Ефес. 4:7).

Но, възлюбени братя, колкото по-велики са даровете на благодатта, толкова по-високи са и налаганите върху нас задължения. Едното не може без другото. Преди всичко наш дълг е с цялото си сърце и душа да обичаме Бога и да принадлежим към Неговата света Църква. И тук едното не може без другото: комуто Църквата не е майка, нему и Бог не е отец. В Църква ние познаваме Бога, а без познание и вяра в Него, разбира се, не можем и да Го обичаме.

В Църквата ние познаваме Божията воля, която ни ръководи в живота. В Църквата ние получаваме и Светия Дух, без Когото сме безсилни да изпълним Божията воля. В светите тайнства Църквата ни преподава Светия Дух: в кръщението ние се раждаме за нов благодатен живот; в миропомазанието получаваме благодатта на Духа, която ни помага да възрастваме и укрепваме в новия християнски живот; в тайнството покаяние ние се освобождаваме от греховете и накрая в тайнството Причащение се съединяваме с Христа. Ако се отнемат тези тайнства, ако бъде отнета Църквата, ако човек се отдели от нея, какво остава? Остава грехът в човека и толкова, остава звярът в човека и нищо повече. Както без очи човек не може да види светлината, така без Църквата не може да приеме Светия Дух. И както без светлина и топлина не може да има никакъв живот на земята и всичко ще бъде мрачно и студено, така и без Светия Дух не може да има никакъв живот в човека: всичко ще бъде само мрак, скръб, пагубно униние и духовна смърт...

А в нашите дни на изпитание, когато вражеските сили искат да откъснат от Църквата верните й синове посредством всякакви фантастични обещания и съблазни, ласкаещи нашата гордост или чувственост, в такива дни това, което трябва преди всичко да помним е: „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате, защото дните са лукави” (Ефес. 5:16).

Но когато тъмата се сгъстява, обикновено ни е нужен огън за да има светлина в дома; когато се увеличава опасността, бдителността следва да се удвои.

Да се прилепим сега силно и от все сърце към нашата родна майка – Църквата! Тя и сега, както и во веки, е способна с божествена сила да ни защити и огради от опасностите на преживяваните от нас лукави дни; тя ще ни помогне безпогрешно да отстраним от себе си мътния поток на лъжеученията на нашето време. А вижте само колко такива се наплодиха напоследък! Наскоро се появиха самозвани учители на народа! Колко много са съблазните, които примамват човека да стъпи на гибелния път на злото и престъпленията!

Но наистина ненарушим е мирът и велик е покоят у тези, които пребивават в послушание към Църквата. За тях е ясно: каквото одобрява Божията Църква, това и трябва да се изповядва; а което е противно на учението на Църквата или се разминава с него, то отхвърляй това с всички сили, не давай ухо на злите нашепвания, макар те да са примамливи... За християнина едно е най-скъпо от всичко: да бъде в съгласие с Божията Църква, с нейното Богопредадено учение.

Веднъж при преподобни Агатон дошли посетители и решили да изпитат неговата кротост и смирение. „Агатон, обърнали се те към преподобния, казват, че си зъл, че си измамник, че си крадец, че си ленив монах, казват, че си грешник…” При всички тези обвинения преподобният или мълчал, или се съгласявал безпрекословно. Но когато му казали: „Говорят, че си еретик, че вярваш неправилно и не според учението на Църквата”, тогава той живо и решително заявил: „Не! Не! Това не е истина”.

Ето велико назидание за нас! Да пазим учението на Църквата, да приемаме нейните тайнства, да се молим с нейните молитви, да слушаме нейните устави и заповеди – това е дългът на християнина. Светата Църква никога не крие своите съкровища. Тя зове към себе си всички – и близки и далечни. Тя широко е разтворила дверите в своята ограда и с любов отваря за всички своите обятия.

Ела при нейните пастири, ела в нейните храмове, слушай светото Божие Откровение – книгите на Свещеното Писание, учението на Иисуса Христа; спазвай църковните обреди, богослужебните устави, постите, празниците, свещените възпоменания. В тях, в тези устави е доживотното училище за възпитание както на отделните християни, така и на цели християнски общества.

Дойди, Светий Душе, Дух на Истината, дойди и ни настави на всяка истина! Излей се в нашите сърца, като ги напоиш с потока на Твоята всеосвещаваща благодат, чуй нашите коленопреклонни молитви, зашуми от небето, посели се в нашите души, очисти ги от всяка нечистота, утвърди ни и ни укрепи със съюза и единството на светата Църква! Амин.

Прот. И. И. Восторгов, Проповеди и поучительныя статьи на религиозно-нравстренныя темы.

Превод: прот. Божидар Главев