Вход

Православен календар

Слово в Неделя на всички светии

 

Неделята на всички светии ни дава повод да се замислим как са вървели светите Божии люде по трънливия път към Царството Божие.

Различни са били условията на техния живот, стремежите, наклонностите, характерите им. По различен начин се стичал животът на всеки от тях и съобразно с това, умът и сърцето на всеки се привързвали повече от всичко към изпълнение на някоя от Божиите заповеди.

Сред тях имало хора, които съвсем не се интересували от държавния и обществен живот, от светските житейски дела и изцяло били обзети от едно само стремление – да бъдат в непрекъснато общение с Бога. За тях безкрайно важна била Божията заповед, която нашият Господ Иисус Христос нарекъл първа и най-голяма заповед в Закона: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила” (Марк 12:30).

Те се усамотявали в африканските пустини, в непроходимите гори на руския север и били отдадени само на молитвено общение с Бога. Това били Божии избраници като например Павел Тивейски, който деветдесет години живял в пълно усамотение в Африканската пустиня, като Антоний и Арсений Велики, Макарий Египетски, Иоаникий Велики, като великата Мария Египетска и неотдавна живелия по нашите земи Серафим Саровски, който в продължение на хиляда дни и нощи се молел в гората на колене върху плосък камък. Това били ангели в плът и вечният живот в Царството Божие за тях започвал още по време на земния им живот.

Други, които от все сърце повярвали в Господа Иисуса Христа и Го възлюбили повече от живота си, били светите мъченици, претърпели за Христа неописуеми мъчения и смърт. Те били много, десетки хиляди и бих могъл с часове да говоря за тях. Ще напомня само за младата красавица Пелагия, за която искал да се ожени жестокият гонител на християните император Диоклетиан, но тя предпочела мъчителна смърт пред брак с него.

Имало много светии, които изпълнили втората по големина заповед в Закона „Възлюби ближния си като себе си” (Марк 12:31). Това са всички изпълнили заповедта от петото блаженство: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:7).

Сред тях като звезди от първа величина сияят епископ Павлин Нолански, който продал себе си в робство, за да изкупи от плен единствения син на една вдовица, и блаженият Филарет Милостиви, и Александрийският архиепископ Иоан Милостиви.

Да помислим и за блажените, които шествали към Небесното Царство по пътя на духовната нищета – за юродивите, които доброволно търпели присмех, издевателства и побои. Да си спомним за светия Смоленски княз Андрей, който не могъл да търпи враждите между князете и се отегчавал от бляскавия княжески живот. Той изоставил своя княжески дворец и отишъл в град Переславъл Залески, където тридесет години служил като клисар при църквата на св. Николай Мирликийски, скривайки княжеското си достойнство. Не е ли пример това за нас?

Удивителен пример за търпение в послушанието намираме и в житието на преп. Акакий Синайски. За ръководител в монашеския живот му назначили един злонравен старец, който често го пребивал до кръв, а преподобният девет години търпял побоите и не напуснал послушанието си към стареца. Велик пример за търпение ни е дал преп. Пимен Печерски, който цял живот лежал болен и вонящ от болестта си, страдал безропотно.

Изумителни примери за покаяние от ужасни грехове намираме в житията на преп. Иаков Чудотворец и страшните разбойници Варвар, Моисей Мурин, Патермутий и Давид, които били простени от Бога и дори получили дар на чудотворство. Да се преклоним пред безстрашния подвиг на Московския митрополит Филип, който безстрашно изобличил цар Иван Грозни за неговата жестокост и злодейства, и да се засрамим поради присъщите на много от нас малодушие и страхливост.

Но възможно е вие да ми кажете: „Ти говориш за велики праведници, за силни хора, ние обаче сме слаби и неспособни на подвизи люде и живеем затънали в обичайните ежедневни грижи и дрязги”. На това ще отговоря: Четете житието на света Иулиания Муромска (Жития на светиите – т. Януари), която подобно на вас не се отличавала с никакво особено геройство, но със своята доброта и любов към хората придобила Небесното Царство и била причислена към лика на светиите.

Житията на всички светии служат за драгоценно ръководство в живота на християните. Нас ни е постигнал не глад за хляб, а жажда за слушане на думите Господни, за което говори и пророк Амос (вж. Амос 8:11), и който има Житията на светиите, нека ги чете с усърдие и да разказва на близките си.

Не само Свещеното Писание, основният източник на духовна светлина, но и Житията на светиите да ви помагат по трудния път на изпълнението на Христовите заповеди и за спасението на вашите души. Амин!

Святитель Лука (Войно-Ясенецкий) Проповеди. Том 2

Превод: свещ. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти