И тъй, когато видиш, че някой неправилно се обогатява и благоденства, не считай такъв за блажен, а го оплаквай, защото това богатство служи в неговия случай за умножаване на наказанието. Едни хора само тук биват наказвани, други тук нищо такова не претърпяват и цялото наказание получават там, а трети се наказват и тук и там: кой род от тези трите ще наречете блажен?

Зная, че на вас тази беседа за геената ви се струва тежка и произвежда голяма печал, но колкото гризе съвестта, толкова полза получава душата на изпитващия угризения. Ако на нас ни бе говорено там, както на богаташа в разказа за Лазар, то наистина би следвало да плачем, да ридаем и да стенем, защото вече не ни е останало време за покаяние, но тъй като ние слушаме това тук, където и да отрезвеем е възможно, и да се очистим от греховете, и да придобием велико дръзновение, и да се променим, бидейки стреснати от злото, станало с други, то да благодарим на човеколюбивия Бог, Който чрез наказанието на други ни събужда от леността и въздига нас спящите. А защо едни биват наказвани тук, други - там, а не всички тук?

Затова защото ако би било така, всички бихме погинали, тъй като всички заслужаваме наказание. И още, ако никой тук не би бил наказван, тогава мнозина биха станали съвсем нерадиви и биха казвали, че няма такова нещо като промисъл.

Всъщност, ако сега, когато се говорят доста такива неща, виждаме много наказвани грешници, какво ли би било, ако нямаше нищо такова? До какво ли безумие бихме стигнали? Затова и Бог едни наказва тук, а други не наказва. Наказва някои именно с цел да изтреби в тях злото и да облекчи тамошното мъчение, или дори напълно да освободи от него, и тях, които са живели в зло да направи по-благоразумни посредством наказанието за злото. Останалите пък не наказва за да могат те, ако се вразумят и се покаят, да окажат по този начин почит към Божието великодушие и да се избавят от тукашното наказание и тамошното мъчение. А ако пребъдат в своето упорство и изобщо не се възползват от Божието незлобие, то заради своята крайна небрежност биха понесли по-голямо мъчение. Както да не се понесе възмездие за тукашните грехове означава да се подготви най-тежко наказание отвъд, точно така и когато грешниците се наслаждават на велико снизхождение и доволство, това служи за грешниците като източник и основа на по-голямо наказание. Тези, които много грешат и не биват наказвани, трябва да се страхуват, защото тяхното наказание се увеличава вследствие на ненаказаността и Божието великодушие.

И тъй, когато видиш, че някой неправилно се обогатява и благоденства, не считай такъв за блажен, а го оплаквай, защото това богатство служи в неговия случай за умножаване на наказанието. Както тези, които много грешат и не желаят да се покаят, събират за себе си съкровище на гнева, точно така онези, които освен че не са наказани се ползват и с благополучие, ще понесат по-голямо наказание. Не за всеки грях се полага едно и също наказание, но те са много и различни, в зависимост от времето, от лицето, от достойнството му, от нивото на разбирането му. Ако съществуват двама грешника, които се ползват от различни блага в настоящия живот, но единият живее в богатство, а другият в бедност, то отвъд те ще бъдат наказани не еднакво, но който е бил по-богат ще бъде наказан по-тежко. Затова Бог в тукашния живот не подлага всички на наказания, за да не се съмняваш във възкресението и за да не губиш надежда в съда на основание на това, че тук всички са дали отчет.

Също тъй Той не допуска всички да си отидат ненаказани, за да не си мислиш, че всичко е лишено от промисъл. Нима и сега доста хора не постъпват подобно на онези, които преди са били наказвани за грехове? Много даже. На практика, когато ти убиваш брата си, не в плътски смисъл както Каин, а в духовен, то не правиш ли същото? Не с меч, а по друг начин. Нима сега никой не завижда на своя брат? Никой не го подлага на опасност? Но тук те (ще кажеш) не са понесли наказание. Но ще понесат. Ако и този, който не е чувал нито писаните закони, нито пророците, не е виждал също велики знамения, бива наказван така строго, то извършилият това впоследствие и не вразумил се, въпреки че има толкова много примери – нима ще остане ненаказан?!

Къде е Божието правосъдие? Ето, например синовете на Илий, затова че са яли пред жертвеника понесли най-тежко наказание заедно с баща си. Но нима тогава не е имало други бащи, които не са се грижели достатъчно за децата си и нима не е имало деца, които са станали престъпници? Но никой не понесъл наказание. А кога ще понесат, ако няма геена? А Ананий и Сапфира, които откраднали част от това, което трябвало да принесат, и тозчас били наказани? Нима никой в онова време не е направил нещо подобно? Защо другите не понесли такова наказание? Ще успеем ли да те убедим в съществуването на геената, ако се възползваме от още повече примери?

И аз самият бих желал да няма наказания, бих желал това може би повече от всички. Защо? Защото върху всеки от вас лежи грижата за собствената му душа, а аз нося отговорност и поради длъжността си, така че за мен е по-невъзможно, отколкото при всеки друг да избегна наказанието.

И тъй, Бог е благ и човеколюбив, не само когато благодетелства, но и когато наказва. При това Неговите наказания съставляват огромен дял от благодеянията. Тъй и лекарят не само когато извежда болния в градината или на поляната, не само когато го поставя във вана или басейн, но и когато нарежда да бъде болният без храна, когато реже, когато дава горчиви лекарства, и тогава също толкова си остава лекар и дори показва своето човеколюбие във висша степен.

Затова когато видиш, че някой отдаден на добродетелите търпи хиляди изпитания, наричай такъв блажен, достоен за съревнование, тъй като нему и тук ще се простят всички грехове, и там заради търпението му са приготвени големи награди. Ето, едни хора само тук биват наказвани, други тук нищо такова не претърпяват и цялото наказание получават там, а трети се наказват и тук и там: кой род от тези трите ще наречете блажен? Добре зная, че първите, тези именно, които тук се наказват и се освобождават от греховете си. А след тях – кои? Вие, може би онези, които тук нищо не са претърпели и които цялото наказание ще понесат там, а аз – не тях, но тези, които и тук, и там се наказват, защото заради понесеното тук наказание по-леко ще се окаже тамошното, а който е принуден там да претърпи цялото наказание, върху му ще се стовари неумолима присъда. Защо Бог предупреждава за ужасите, които възнамерява да прати? За да не Му се наложи да извърши това, за което предупреждава. Затова Той заплашвал с геената, за да не хвърли в геената. Нека, казва, ви уплашат думите, но да не ви смутят делата.

Прекрасни са Твоите обещания, Владико; прекрасно е и Твоето очаквано царство, също и застрашаващата ни геена; царството прекрасно призовава, геената за полза застрашава. И Бог заплашва с геената, не за да хвърли в геената, но за да освободи от геената, а ако би искал просто да въздаде, то не би заплашвал, подбуждайки ни така да бъдем по-внимателни, за да избегнем това, което ни заплашва. Той ни заплашва с наказание, за да не познаем от опит наказанието; заплашва на думи, за да не накаже на дело. Който не се надява на възкресението и не помни, че ще трябва да даде отчет за всичко извършено тук, но предполага, че всички наши дела се ограничават в настоящия живот, а зад неговите предели нищо няма да има, такъв не ще се загрижи и за добродетелите, и от порока няма да се удържа, а ще се предаде на гнусни пожелания и ще се захване с всевъзможни злини. Който е убеден в бъдещия съд, има пред очите си това страшно съдилище, неумолимия отчет и неизбежната присъда, той по всякакви начини ще се старае да преуспява в целомъдрие, скромност и други добродетели, да избягва неумереността, опърничавостта и всички други пороци. Наистина словото не може да направи толкова, колкото може да направи страхът. Именно страхът от геената донася венеца на царството. Зная, че мнозина се боят само от геената, но аз казвам, че лишаването от небесна слава представлява много по-тежко наказание от геената. А ако е невъзможно това да се обясни с думи, в това няма нищо чудно, защото ние не познаваме блаженството от тези блага, за да можем ясно да си представим как ще обеднеем, ако бъдем лишени от тях. На Павел, който съзнавал това ясно, било известно, че да отпадне от славата Христова е по-тежко от всичко. И ние ще узнаем това, когато бъдем подхвърлени на тази опасност. Но да не бъде това с нас, о, Единородни Сине Божий, да не ни постигне никога опасността на това непоправимо наказание!

Между впрочем, макар да би имало десетки хиляди геени, не може да бъде посочено нищо подобно на това да бъдеш лишен от блаженството на тази слава, нищо подобно на това възненавидян от Христос да чуеш: не ви познавам, или да бъдеш обвинен в това, че виждайки Го гладен, не си Му дал да яде. По-добре да претърпим десетки хиляди мълнии, отколкото да видим как това кротко лице се отвръща от нас и как сме станали непоносими за този сладък поглед.

И ако Той Сам независимо от това, че аз съм бил Негов враг, ненавиждал съм Го и съм се отвръщал от Него, така се е устремил към мен, че дори не пощадил Себе си, но се предал на смърт, то с какви очи аз ще Го погледна, ако след всичко това не съм дал хляб на Него - гладния? Хайде, кажи ми: ако на теб - състарения и живеещ в бедност - някой ти обещае внезапно да те направи млад, да те въведе в най-цветущата възраст, да те превърне в извънредно силен човек с превъзхождаща всички красота, и при това да ти даде царска власт над целия свят за хиляди години – какво не би направил или претърпял за да получиш предложеното? А когато Христос ни обещава не това, а много повече – това, което Той е приготвил за онези, които Го обичат – какви богатства не бихме пожертвали? Но тъй като това е невъзможно да се съзерцава с плътски очи, то възнеси се мислено и издигайки се над това небе, погледни небето, което е над първото, към безпределната висота на непристъпната светлина, към ангелските ликове, после пак слез на земята и изобрази в ума си това, което се вижда около земния цар: златоносните мъже, блестящия впряг от украсени със злато жребци, златната колесница с изобразени по нея дракони, нарисуваните по копринените одежди аспиди със златни очи, златистите поводи на конете – и старателно съединявайки всичко това, пренеси мисълта си от него пак нагоре и помисли за страшния ден, в който Христос ще дойде. Защото тогава ти ще видиш не впряг от жребци, не дракони и аспиди, а цялото небе отворено и Единородния Син Божий, слизащ, съпроводен не от десетки или стотици телохранители, а от хиляди и десетки хиляди ангели и  архангели. Всичко ще бъде преизпълнено със страх и трепет и в същото време хората от века съществували, започвайки от Адам та до днес, ще се издигат и ще бъдат извличани от земята; и Сам Той ще се яви с такава слава, че пред нейното превъзходно сияние ще скрият светлината си слънцето и луната и Той ще въздаде всекиму според делата.

Но мнозина крайно неразумни намират утешение, че всички ще понесат наказание в геената. Изключително безсмислени са такива приказки, когато казват: каквото за всички, това и за мен. Представи си поне тези, които страдат от болни крака: когато те се мъчат от страшна болка, дори да им представиш десетки хиляди страдащи още по-тежко, те въобще не биха им обърнали внимание. Силата на страданието няма да даде на разсъдъка нито една свободна минута, за да помислят за страданията на другите и да получат утешение. Затова да не храним такива празни упования. Да се получи утеха от страданията на ближния е възможно в средни по сила страдания; но когато мъчението превъзхожда границите на поносимостта, когато цялата вътрешност е изпълнена с кипене, когато накрая душата не съзнава самата себе си, тогава откъде ще се вземе утешение? Ако някой би те завел в театър, където всички седят облечени в златни дрехи и сред множеството посочи един, който има и одежда и корона на главата украсени с бисери и диаманти, после ти обещае да бъдеш причислен към това множество – нима ти не би направил всичко, за да получиш обещаното? А ето, когато на небето за нас е приготвен не театър от подобни неща, а от такива, които и да се изкажат е невъзможно (за Царя няма и да споменаваме), то нима ние ще се лишим от такива блага, само за да не се потрудим малко време? Ако би било нужно ежедневно да претърпяваме хиляди смърти, дори самата геена, за да видим пришествието на Христа в Неговата слава и да бъдем причислени към хора на светиите, то нима не би следвало да понесем всичко това? Но мнозина крайно неразумни само едно смятат за себе си желателно – да се избавят от геената. А аз за наказание много по-тягостно от геената смятам това, да си извън славата на Христа, и ако някой е отстранен от нея, такъв, аз предполагам, че ще се мъчи не заради адските мъки, а заради отпадането от Владиката. Това е най-тежкото наказание. Ако ние обичахме Христа, както следва да Го обичаме, тогава бихме знаели, колко по-тежко от геената е да оскърбиш любимия. Но тъй като не обичаме, затова и не знаем колко велико е това наказание. Това е нещото, заради което аз най-много плача и ридая. Ако на мястото на любещия бе човек, а на мястото на обичания – цар, тогава не би ли се изумил ти от такава голяма любов? Дори много. А ако става обратното, от Негова страна, от страната на Този, Който ни обича – неизречена слава и богатство, а от наша – велико нищожество, то как няма да сме достойни за хиляди наказания ние, които, бидейки тъй нищожни и отхвърлени, сме възлюбени свръх всяка мяра, и пренебрегваме Неговата любов, когато Той не предпочел нищо пред нас? Един единороден Син имал Той и не Го пощадил за нас, а ние пред Него предпочитаме повелите на сатаната. Нима не заради човешките заслуги геената е увеличена двойно, тройно и безброй пъти? Не осъждайте мен, че се оплаквам, защото тежко е, възлюбени, не да се оплакваш, а да вършиш дела достойни за оплакване, не да се оплакваш е противно, а с постъпките си да причиняваш плач. Ако не бъдеш наказан, и аз няма да скърбя; ако не бъдеш хвърлен в геената, и аз няма да плача. По-добре е за нас сега да поскърбим за това, отколкото тогава да бъдем наказани.

Ти, когато боледува тялото, извикваш при себе си всички, които биха ти съчувствали, а несъчувстващите смяташ за безсърдечни. А когато душата погива, ти искаш от мен да не скърбя? Но аз не бих могъл: аз съм отец, при това отец, който обича чедата си. О, ако бихте могли да видите пламъка в душата ми, ако бихте знаели как аз изгарям по-силно от всяка жена сполетяна от преждевременно вдовство! Жена не оплаква така своя мъж, нито баща сина си, както аз – това множество събрано наоколо, затова защото не виждам никакво преуспяване у вас. Всички са се предали на клевети и обвинения, всичкото време отива за обвинения.

Виждали ли сте как осъдени биват отвеждани на смърт? Какво мислите, че им е на душата, когато ги водят навън? Какво ли не биха пожелали да сторят те, за да се освободят от този надвиснал тъмен облак? Слушал съм разкази от мнозина, които са били отвеждани на смърт, а после поради царско човеколюбие са върнати назад. Те са ми казвали – ние и хората около нас не различавахме - в такова разстройство бе душата ни, в такова вцепенение и обърканост.

Ако плътската смърт предизвиква у вас такъв ужас, какво ще правим, когато настъпи вечната? Когато видим земята и небето да се отварят и самия Цар, Който слиза над всичко. Какво ще бъде тогава на душите ни? Ако когато други биват умъртвявани и заради тази по никакъв начин не отличаваща се от съня смърт, която поразява не тях, а други, хората се настройват така, че от страх и безпокойство изпадат в изнемога и разслабление, то какво ще бъде състоянието ни, когато ние сами бъдем подхвърлени на по-голямо, вечно наказание? Невъзможно е, повярвайте, невъзможно е да се изобрази със слово това бедствие. Да, ще кажат, но Бог е човеколюбив и нищо такова не ще се случи. И какво, нима написаното са само празни думи? Не, казват, но това е с цел заплаха, за да се опомним. И какво, ако не се опомним, а си останем зли, Той няма да наложи наказание?! В такъв случай и на добрите няма да въздаде награди. Да, казват, защото подобаващо дело е да се благодетелства свръх заслугата, свръх дълга. Но все пак награди се дават. Значи относно наградите написаното е напълно вярно, а относно наказанието - не напълно, те са само с цел сплашване и страх. И какво? Чувал ли си за потопа? За него не бе ли говорено с цел заплаха? А самото събитие не стана ли, не се ли случи? И тогавашните хора говорели много такива неща и докато сто години се строял ковчега, а праведникът призовавал към покаяние, не се намерило никой, който да повярва; тъй и не повярвали в заплахата на думи. Затова понесли наказанието на дело.

Да се постараем според силите си да избегнем тази опасност, за да можем и настоящия си живот да преживеем благополучно и да достигнем бъдещите блага по благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, заедно с Когото слава на Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

<< предишна

Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста архиепископа Константинопольского, т. 12, кн. 2, Слово 25.

Превод: свещ. Божидар Главев