Всеправославният конгрес от 1923 година

 

Всеправославното съвещание («Всеправославният конгрес») (Πανορθóδοξον Συνέδριον), с първоначално название «Комисия на православните църкви», е свикано от Мелетий Метаксакис на 10 май — 8 юни 1923 г. в Константинопол. Това е първият етап на радикални реформи в Православието, първата организирана стъпка към подготовката на Осмия Вселенски събор.

На 3 февруари 1923 г. Мелетий Метаксакис се обръща с послание към Предстоятелите на Православните Църкви на Александрия, Антиохия, Иерусалим, Сърбия, Кипър, Гърция и Румъния, в което им предлага да се съберат в Константинопол, „за да проучат календарния въпрос и други актуални всеправославни проблеми и да намерят начин за тяхното канонично решение”. Представителите на Александрийския, Антиохийския и Иерусалимския патриарси отказват да участват в съвещанието.

Участниците във „Всеправославния конгрес”


Участниците в «конгреса»

В 11-те заседания взимат участие: Мелетий Метаксакис, митр. Калиник (Деликанис), Василий Антониадис (Константинополска патриаршия); митр. Гавриил (Дожич, бъд. Сръбски патриарх), Милутин Миланкович (Сръбска църква); митр. Василий (Георгиадис, бъд. Константинополски патриарх) (Кипърска църква); митр. Дирахийски (Митиленски) Иаков (Еладска църква); архим. Юлий (Скрибан), Петр Дрангич, Д. Димитреску (Румънска църква); архиеп. Анастасий (Грибановский) (присъствал на първите шест заседания), архиеп. Александър (Немоловский) (Руска църква).

Темите на Конгреса

1. Реформа на църковния календар


Главен поддръжник на реформите в календара бил Мелетий Метаксакис, който от 1919 г. подготвял реформа, чиято крайна цел е празнуването на църковните празници съвместно с католиците и протестантите. Предложени били три варианта за промяна на календара:

- да се прибавят 13 дни към юлианския календар;

- да се премине към „новоюлианския” календар на Милутин Миланкович (календарът на Миланкович съвпада с григорианския до 2800 г.);

- да се премине към календара на П. Дрангич;

- възможности за пренасяне на Господските и Богородични празници на най-близките до тях неделни дни;

2. Брак


На „конгреса” се обсъждат въпросите за второбрачие при духовенството и за встъпване в брак на вече ръкоположени клирици, за допускане на втори брак на овдовели иереи и дякони, за епископския сан и брака. Митр. Гавриил (Дожич) поискал от съображения за „икономия” „Всеправославният конгрес” да разреши на овдовелите клирици да встъпват във втори брак, като това отстъпление от каноничните правила да се допусне в качеството на временна мярка до свикване на „Всеправославния Събор”.

Разглеждат се и въпроси относно каноничните препятствия за брак, причините за разтрогване на брак, възможностите и условията за смесени бракове.

- съкращаване на богослужението;

- преразглеждане на правилата за спазване на постите;

- честота на свикване на Всеправославните Събори;

- възрастови ограничения при ръкополагането на дякони, иереи и епископи;

- присъединяване на католически клирици към Православието и възможности за встъпването им в брак;

- външен вид и облекло на клириците;

3. Икуменизъм


Предлага се също да се разгледат проблемите на икуменизма и да се вземе решениe относно възможностите за присъединяване на католици и англикани към Православната Църква.

4. Осми Вселенски Събор

Обсъжда се предложението за свикване на Осми Вселенски (Всеправославен) Събор в 1925 г. във връзка с 1600-та годишнина от І Вселенски Събор.

5. Православна диаспора

Бил проучен въпросът за юрисдикциите на Поместните църкви над диаспората.  

Определенията на „Всеправославния конгрес”

На „Всеправославния конгрес” са приети 7 определения.

Календарната реформа

«Всеправославният конгрес» препоръчал на Поместните църкви да приемат под името „новоюлиански” григорианския календар, но постепенно да преминат към календара на Дрангич след научното и църковното му обсъждане и одобрение.

„Всеправославният конгрес” постановил 1-ви октомври 1923 г. да се счита 14-ти октомври, а празниците, които се падат на пропуснатите дни препоръчва да се празнуват всички заедно на 14 октомври, или да се  предостави този въпрос на преценката на управляващите архиереи.

Във второто определение „Всеправославният конгрес” отбелязва, че неговите участници имат готовност да приемат всеки календар, дори и този, който не спазва деленето на седмицата на седем дни.

„Всеправославният конгрес” заявява готовност Христовата Пасха да се празнува като неподвижен празник в определен неделен ден, ако за това има съгласие от страна на католици и протестанти, с пожеланието „този неподвижен неделен ден да съответства на действителния ден на Господнето Възкресение, определен чрез научните методи”.

„За да се намали броят на неработните дни”, календарната реформа предвиждала да се празнуват църковните празници само в неделя. Преди да приемат това революционно решение на Осмия Вселенски Събор, Поместните Църкви следва самостоятелно да решават всеки отделен случай при празнуване паметта на светиите в делничните дни.

Брак

До свикването на Осмия Събор „Всеправославният конгрес” определя като възможно встъпването в брак на иереи и дякони след тяхното ръкоположение с изключение на приелите монашество. „Всеправославният конгрес” също обявява за допустим повторния брак на овдовелите иереи и дякони до свикване на Всеправославния Събор.

„Всеправославният конгрес” оставя препятствията за брак в рамките на каноните на Вселенските Събори, но правото за отстъпване от строгите канони предоставя на Поместните църкви.

По-нататък този метод широко ще бъде използван при подготовката на реформите в Православието на Осмия Вселенски Събор: каноните официално няма да се променят, обаче на отделните Църкви, епископи и духовници, се предоставя правото на отстъпление от каноните според духа на времето. 

Възраст при ръкоположение

„Всеправославният конгрес” определя за долна възрастова граница при ръкоположение на дякон - 21 години, на иереи – 24 години, на епископ – 30 години, а монашеските обети да се полагат на възраст над 25 години и да се спазват доживотно.

Външен вид на клириците

„Всеправославният конгрес” одобрява „подстригването на косите” на клириците и носенето на светско облекло извън храма.


Снимка от вестник Νέος Κόσμος, 16 юни 1935 г.

Пост

«Всеправославният конгрес» приканва да се съблюдават постите, като при това допуска неограничени възможности за „икономия”, т.е. за нарушаване на поста. 

Осми Вселенски Събор

„Всеправославният конгрес” постановява през 1925 г. да се свика Осмия Вселенски (Всеправославен) Събор, на който да бъдат утвърдени реформите на „конгреса”, а също одобрява плана за тържествата във връзка с празнуването на 1600-годишнина от І Вселенски Събор.

За гоненията в Руската Църква

В заключение „Всеправославният конгрес” приема специално определение по отношение на гоненията в Руската Църква и арестуването на патриарх Тихон.

Последствията от „Всеправославния конгрес”

Решенията на „Всеправославния конгрес” първоначално се отхвърлят от Александрийската, Антиохийската и Иерусалимската патриаршии. Сръбският патриарх Димитрий, а също предстоятелят на Кипърската църква архиеп. Кирил изразяват готовност да приемат решението за календарната реформа, но само при условие, че бъде одобрена от всички Поместни църкви.

Веднага след „Всеправославния конгрес” към „новоюлианския” календар преминават Константинополската, Румънската и Еладската Църкви, след това към тях се присъединяват Александрийската, Антиохийската, Българската, Кипърската и Албанската Църкви. Православната църква на Чехия и Словакия, а също Православната църква в Полша използват два календара.

През 1923-24 гг. новият стил временно се въвежда от обновленците и в Руската Православна Църква.

Восьмой Вселенский Собор

Превод: Светла Георгиева


Използвана литература:

Деяния и Решения «Всеправославного» Конгресса 1923 года в Константинополе // http://holyrussia.narod.ru/Kongress.html 16.04.2014.

Серафим (Соболев), архиеп. О старом и новом стиле: Доклад // Совещание, 1948. Деяния. Т. 2. С. 305-317.

Серафим (Соболев), архиеп. Православный взгляд на старый и новый календарный стиль. София, 1972.

Старый стиль и Элладская Церковь // Журнал Московской Патриархии. 1952. № 11. С. 49-53.

Троицкий, С. В. Будем вместе бороться с опасностью // Журнал Московской Патриархии. 1950. № 2. С. 36-51.

Фотий (Сиромахов), еп. Начало отступничества: «Всеправославный» конгресс 1923 г. и его последствия // Москва. 1996. № 5. С. 196-203.

Фотий (Сиромахов), еп. Роковой шаг к отступлению: к 70-летию «Всеправославного» конгресса в Константинополе // Православная Русь. 1994. № 1. С. 7-10; № 6. С. 6-8; № 7. С. 9-11.

Якимчук, И. З. «Всеправославный конгресс» // Православная энциклопедия. М.: Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2005. Т. 9. С. 680-683.

Το ρασον της Ορθοδοξιας — αρχιμ. Φιλοθεου Ζερβακο // Κρυφό Σχολειό. http://krufo-sxoleio.blogspot.ru/2012/09/blog-post_9243.html 05.09.2012.

Dimitrijevic, M. S.; Theodossiou, E. The calendar of the Greek Orthodox Church // Archive of Astronomical and Astrophysical Transactions. 2002. V. 21. № 1–3. P. 145-147.

Milankovitch, M. Das Ende des julianischen Kalenders und der neue Kalender der orientalischen Kirchen // Astronomische Nachrichten. 1924. V. 220. P. 379-384.

Milutin Milankovic world famous scientist from Belgrade University. Reform of the Julian Calendar // University library «Svetozar Markovic». http://unilib.bg.ac.rs/eng/about_us/exhibitions/milankovic_virtual/reforma.php 14.04.2014.

Shields, Miriam Nancy. The new calendar of the eastern churches // Popular Astronomy. 1924. V. 32. P. 407-410.

Viscuso, Patrick. A quest for reform of the Orthodox Church. The 1923 Pan-Orthodox Congress : an analysis and translation of its acts and decisions. Berkeley, Calif: InterOrthodox Press, 2006.