Кримска пролет

 

Поглед от България

Сръбското електронно издание Pres online съобщава за Фейсбук група „ФБ референдум: Путин, анексирай Сърбия”, призоваваща да се организира референдум по Кримския сценарий за присъединяване на Сърбия към Русия. За кратко време тази инициатива беше подкрепена от около 30 хиляди човека, като броят на заявяващите своето предпочитание към съюза с Русия, а не с ЕС и НАТО, постоянно расте.

Форумът на Pres online стана място за анекдоти и шеги за това как Путин унижава Обама, Катрин Аштън и другите. Например следният анекдот. „Путин казва на Обама: „Барак, знаеш ли как наричаме Аляска? Айс Крим”.*

А това е анекдот вече от български форум, обсъждащ новините на портала Дир.бг: "Киев. Главата на семейството е донесъл у дома придобивка – заек. Казва на жена си: „Приготви го”. Тя отговаря: „Няма газ”. На това той предлага: „Не можеш ли да използуваш електрическата печка?” Жената отговаря: „Няма електричество”. Мъжът с досада хваща заека за ушите и го изхвърля през отворения прозорец, а заекът, докато лети, закрещява: „Слава на Украйна! На героите слава!”

Разбира се, в българските форуми има различни изказвания по повод на събитията в Украйна и референдума в Крим. Има яростни русофобски изказвания, горящи от неподправена, „не заплатена” ненавист. Но основната маса е все пак в подкрепа на Русия и против диктата на САЩ и ЕС. По този въпрос народът се оказа от другата страна на барикадата с правителството, което от юли миналата година има свой майдан под носа си – на площада пред сградата на Народното събрание. Този майдан, в началото доста многочислен, сега наброява не повече от 20 „свирачи” – свирките и барабаните са призвани да създават заплашителен шум и да прикрият явно недостатъчния брой на протестиращото стадо.

Какво иска Софийският (именно Софийски – столичен, в провинцията всичко е тихо) майдан в продължение на осем месеца? Оставка на правителството, което уж било проруско. Затова има и антируски плакати: „Не искам руски интереси в България!”

Оказа се обаче, че точно това правителство доказа своята пълна, а понякога и излишна преданост към ЕС. Тези дни българските социални мрежи бяха взривени от заявление на президента на Република България Росен Плевнелиев във Виена: „Русия се проявява агресивно националистически както към Украйна, така и към страни от Югоизточна Европа, включително към България. Какъв е следният сценарий? В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото като в Крим?” „Незаконният локален референдум бе проведен под дулата на руските калашници. За съжаление ден по-късно Крим вече бе анексиран”.

Ден преди това се чу и друг негов бисер в Лондон: „В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Какво ще стане, ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски...”

Но. „Колкото и да не се харесва на някои, както и да го отричат, омаловажат или се правят, че не забелязват, фактът си е факт – Путин успя да привлече на своя страна над две трети от българите” – пише българският журналист Валентин Георгиев в своята статия „Парадокс! Путин обедини българите”.** „Не е нужно човек да е голям социолог, за да стане свидетел на тази реалност – достатъчно е да се поразходи из социалните мрежи и бързо ще усети обществените настроения.”

„Защо?”
– пита авторът на статията. – „Защо „авторитарна Русия” и „диктаторът Путин” така шамаросаха евроценностната ни ориентация? Не е трудно да си отговорим - защото от две десетилетия насам едностранно ни облъчват с безалтернативни шаблони за това как да живеем и да дишаме, кое е добро и кое – лошо, какво трябва и какво не трябва да правим. И на нас, българите, както и на милиони други по света, ни писна еднополюсният свят, в който един хегемон вилнее безнаказано, напада и бомбардира всяка страна, където има нещо за ограбване, и за която прецени, че е беззащитна. Да не говорим за двойните стандарти, проявявани и до ден-днешен. Защото да обявиш най-висшия демократичен вот, какъвто е един референдум, за нелегитимен, означава да плюеш на собствената си физиономия, да се отречеш от собствените си принципи и идеали. Ако въобще си ги зачитал”.

Украинските събития се следят в България не по-малко внимателно, отколкото в Русия – от техния изход зависят твърде много неща. Усилва се злобата, а заедно с това, независимо от тревожността на събитията, се укрепва надеждата – нещо, което го нямаше дълги години. Но и от двете страни на барикадата разбират: след Крим и речта на Путин светът вече не е същият като преди.

Град София, 28 март 2014 г.

Русская народная линия

* http://www.bnews.bg/article-101872

** http://avtorski.pogled.info/article/53317/Paradoks-Putin-obedini-balgarite