Модернистки зилотизъм: Духовен син на о. Ал. Мен отлъчи всички новорусийски опълченци

 

На 31 август т.г. свещеник Григорий Михнов-Войтенко в пристъп на модернистки зилотизъм отлъчи от Причастие всички православни опълченци. Новая газета предава дословно думите на о. Михнов-Войтенко:

„Аз, недостойният свещеник Григорий, чрез дадената ми власт, на основание правилата на свети Василий Велики, отлъчвам от свето причастие за срок от двадесет години всички онези, които по своя воля взеха в ръка оръжие за участие в братоубийствената война в Украйна. Също на основание правилата на свети Василий Велики за срок от единадесет години отлъчвам от Свето Причастие всички онези, които със своята дейност и със свое слово устно или писмено са подстрекавали към участие в братоубийствената война. Амин.”

Тъй като о. Михнов-Войтенко явно не адресира своята анатема към митр. Онуфрий Березовски или към архиеп. Августин Маркевич и други апологети на антируския режим в Киев, получава се така, че тази лишена от реална сила анатема пада само върху православните опълченци и онези, които ги подкрепят. За такъв смисъл на анатемата говори и това, че самият о. Михнов-Войтенко обяснява своята постъпка с впечатленията, получени по време на неотдавнашното си пътуване до окупирания от укронацистите град Краматорск.

*

О. Григорий Михнов-Войтенко (род. 1967) е духовен син на о. Александър Мен, а след това на ученика на о. Ал. Мен – о. Владимир Архипов. След завършването на Всерусийския държавен университет по кинематография работил като режисьор в Централната телевизия, ръководил компании, произвеждащи телевизионни и кино продукции. От 2003 до 2008 година бил генерален директор на Православния телевизионен канал „Благовест“ на Екатерининбургската епархия. Автор на редица книги в духа и формата на масовата религия. Ръкоположен за свещеник на 13 февруари 2009 г. в Софийския събор на Велики Новгород. Свещеник в Георгиевската църква в Старая Руса. В руските либерални кръгове о. Григорий Михнов-Войтенко е познат като син на съветския бард Александър Галич.

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев