ОСМА ЗАПОВЕД

„Не кради”

Било към края на лятото. Ожънал Радивой нивата си и прибрал зърното в хамбара. Не било много, едва щяло да стигне до другата жътва.

- Мислех, че ще се роди повече, та да продадем малко и да стегнем къщата - рекъл той на жена си. - Ще ни затрупа някой ден.

- Истина е, като я гледам, страх ме лови... Ама откъде пари?

СЕДМА ЗАПОВЕД

„Не прелюбодействай”

В едно планинско село живеела красива девойка. Казвала се Росица. Добра и работна била тя и много ергени поглеждали към нея. Но тя обичала Генко от Горната махала – Генко Горняка. Вярвала, че и той я обича. Затова с нетърпение очаквала да й прати годежари. Те не закъснели и след Димитровден направили сватба.

ШЕСТА ЗАПОВЕД

„Не убивай”

Живял някога един жесток градоначалник. Нямал си той ни жена, ни дете. Едничката му радост и гордост бил белият гривест кон, за който се грижел специално нает слуга. Красив бил конят и целият град се тълпял да го види, когато градоначалникът излизал с него на езда. Но случило се така, че конят заболял. Нито стойката му, нито вървежът му били предишните.

ПЕТА ЗАПОВЕД

„Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”.

В едно село имало дълбок кладенец. Толкова дълбок, че ако се отронел камък, чак след три часа се чувал плясъкът му във водата. Хората вярвали, че кладенецът е вълшебен. Ако в полунощ, при лятно пълнолуние се наведеш над кладенеца и прошепнеш някакво желание, то непременно се сбъдвало. Истина ли било или не, не знам, но хората разказвали за това със страхопочитание. Мълвата стигнала и до царя.

ЧЕТВЪРТА ЗАПОВЕД

„Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог”

Както всяка неделна утрин, семейството на леля Лазарина се приготвяло за черква. Тя подала на измитите вече момичета чисти рокли като за празник и тръгнала да намери бялата риза на сина си.

ТРЕТА ЗАПОВЕД

„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог”

Живели някога две сестри - Яна и Димана. И двете били хубави, и двете били работни. Но как се случвало, че на малката Димана винаги й вървяла работата, а на по-голямата - не. Седнат да предат и докато Яна се тюхка, малката Димана вече е напрела половин вретено. Криво й било на Яна - нали тя е учила малката си сестра да държи хурка и вретено, а сега все Димана първа.

Здравей, скъпа моя ненагледна, красавице неземна!

Днес започнах да свиквам без твоето присъствие в моята скромна гарсониера, но в началото, когато ти си замина, стаята изглеждаше доста пуста и безлюдна... Поглеждам към празния шкаф, където ти се криеше – няма те, поглеждам  в кухнята – няма те и там, поглеждам в банята – няма никой, излизам на терасата – и там те няма!... Ех, Бог дал, Бог взел – пак останах сам! Сетих се за оная малка песничка, която ти написах преди години:

ВТОРА ЗАПОВЕД

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой”

Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в село Долна Врабча, Пернишко. Завършва 22-ра гимназия в София и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години работи като преподавател по детска литература в Полувисшия институт за начални и детски учители – София. Започва да печата още като студентка – в столичния периодичен печат, сътрудничи на списанията „Славейче” и „Дружинка”. Нейни стихове са излъчвани по Радио София, а по-късно и по телевизията. Автор е на много текстове за детски песни по музика на композиторите Борис Карадимчев, Петър Льондев, Парашкев Хаджиев, Красимир Милетков.

(детски разказ)

След цяла седмица дъждовни дни най-накрая времето се оправи и настъпи ясен, светъл ден. Лека слана посребри потъмнялата трева и покри локвите с тънък лед, за голяма радост на селските малчугани.