"Я си върви, старче! Бог нищо не желае, освен чисто сърце" - отговорил младият монах.

Един старец живеел в скит. Веднъж отишъл в Александрия, за да продаде ръкоделието си. Там видял млад монах, който влизал в кръчма. Старецът се натъжил и седнал пред кръчмата, за да изчака излизането на монаха и да побеседва с него. Така и станало. Щом младият монах излязъл, старецът го хванал за ръка и го отвел настрана, като започнал да му говори:

- Брате, нима си забравил, че си облечен в света одежда? Или не знаеш, че си още млад? Не си ли изпитал вече козните на дявола? Не знаеш ли също колко много е вредата за монасите, които прекарват времето си в града? Тук те виждат и чуват различни сцени от градския живот. Ето ти, без угризение на съвестта, ходиш по кръчмите, слушаш и виждаш там, каквото не би искал, срещаш се с жени… Прилично ли е това за тебе? Умолявам те, не прави това, иди по-добре в пустинята, където можеш да получиш спасение!

- Я си върви, старче! Бог нищо не желае, освен чисто сърце – отговорил младият монах.

- Слава Тебе, Господи! - възкликнал старецът, като вдигнал ръце към небето. – Петдесет години преживях в скита и чисто сърце още не съм придобил, а ти, младежо, скитайки се по кръчмите си достигнал чистотата на сърцето! Бог да запази тебе и мене да не посрами в моето упование! – казал в заключение старецът.

Бележка. Случаят е твърде поучителен и в днешно време. Не ще придобиеш чистота на сърцето, предавайки се на светски живот и светски развлечения и отдалечавайки се от духовното в светия храм, при четенето на духовно-назидателни творения и т. н. Това трябва да се помни също и от родителите при възпитание на децата.

Блажени Иоан Мосх, Духовни полета (Луг Духовен, Лимонар или Синайски патерик). София, СИ, 1993.