Вселенска Задушница на събота Месопустна

Стоя до неизвестен гроб със счупена желязна ограда. Пръстта е слегнала и надгробният камък е затънал дълбоко в нея като пробита лодка във вода. Струва ти се, като че мъртвецът в разложения ковчег усеща тежестта на слягащата върху му земя и надгробен камък, чийто надпис отдавна се е изличил. И сякаш чувам как мъртвият отговаря на моите мисли от гроба:

«Ние, мъртвите, не чувстваме тежестта на земята, както вие, живите, не усещате тежестта на небосвода. Но аз изнемогвам от друга тежест, която лежи върху ми – тежестта на моите грехове.

Единственото, което остана с мен, са греховете. Всичко останало се превърна в прах, всичко из­чезна: ковчегът изгни, дрехите, в които ме бяха облекли - изтляха, червеи изядоха тялото ми. Костите ми почерняха и започнаха да се трошат и разпадат под тежестта на пръстта, но аз не усещам болка. Гледам на тялото си като на свалена дреха.

Ала кой ще ме осво­боди от греховете ми, които превърнаха душата ми в жив мъртвец? Аз викам: "Помогнете ми, спасете ме, помолете се за мен, дайте като откуп за душата ми сълзи, пролети от вашето сърце", - ала никой не ме чува. Беззвучният глас на мъртвия не стига до слуха на живите.

За мен не са страшни дъждовете, наводняващи гроба ми, не са страшни змиите, живеещи в дупките наоколо; не са страшни червеите, полепнали по мен като листни въшки, които смучат сок от листата на дърветата. Тялото ми е взето от земята и беше предадено на земята, и сега самò се превръща в земя, но греховете ми земята не може да погълне – тях може да ги изгори само невидимият огън на благодатта.

Кажете на тези, които идват на гробището, че това е град на мъртвите, в който има много бедни и гладни. Те чакат милост, чакат подаяние.

Когато минаваш покрай гробовете, спри макар и само за миг, като до някой бедняк, подай милости­ня на мъртвия, и кажи: "Господи, помилуй Твоя раб...".

Живите могат сами да заработят препитание за себе си със своите ръце, а у мъртвите ръцете са свързани, затова не лишавайте мъртвите от милост. Те повече се нуждаят от жалост и състрадание, отколкото живите».

Архим. Рафаил, На пути из времени в вечность. Воспоминания.

Превод: Десислава Главева